Решение № 41 от 24.04.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Трявна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Кремена К. Цанева като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100309 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К.

О. У. против „КРЕДИСИМО“ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за потребителски кредит №2369132/29.03.2021 г., а между ищеца и втория ответник договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се също, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК, както и на основание чл.143 т.19 ЗЗП, поради неспазване на изискванията на чл.11 ал.10 ЗПК. Твърди се също, че в този договор е посочен ГПР от 21,77%, но действително приложения в кредитното правоотношение е различен, поради уговарянето на възнаграждение за поръчителство с втория ответник. При условията на евентуалност се твърди, че уговорката за заплащането на възнаграждение на втория ответник е недействителна, поради което не е породила правни последици.

Претендира се в исковата молба следното: Да се прогласят за нищожни сключения с първия ответник договор за потребителски кредит, както и сключения с втория ответник договор за поръчителство; 2. Да се осъди първия ответник да върне сумата от 20,00 лв. (равняваща се на 10,23 €), представляваща платена възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до 1 окончателното заплащане на сумата; 3. Да се осъди първия ответник да възстанови на ищцата сумата от 50,00 лв. (равняваща се на 25,56 €), заплатена в изпълнение на договора за поръчителство с втория ответник, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „КРЕДИСИМО“ЕАД:

1. Оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани; 2. Не оспорва, както следва: сключването на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство; 3. Твърди, че главницата по договора за кредит е усвоена от длъжника; 4. Твърди, че договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство не са нищожни, както не са нищожни и клаузите им; 5. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил на ответника сумата от 20,00 лв. за погасяване на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение; 6. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил на ответника сумата от 50,00 лв. за погасяване на задължения на длъжника по договора за поръчителство.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД: 1.

Оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани; 2. Не оспорва сключването на договор за поръчителство; 3. Твърди, че поради погасяване на предоставените му по договора за кредит суми в гратисния период, длъжникът не е дължал възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощен адвокат Е. И.а, поддържа предявеният иск. Ответникът „КРЕДИСИМО“ЕАД, чрез писмено становище на юрисконсулт В. Т., поддържа депозирания отговор. Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, чрез писмено становище на юрисконсулт С. С., също поддържа депозирания отговор.

С протоколно определение от 24.02.2026 г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск за сумата от 10,23 €, чрез намаляването му на сумата от 0,68 €.

С протоколно определение от 24.02.2026 г. е допуснато изменение и в размера на предявения осъдителен иск за сумата от 10,23 €, чрез намаляването му на сумата от 16,24 €.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът 2 намира следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „КРЕДИСИМО“ЕАД (като кредитор) и К.

О. У. (като кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит №2369132/29.03.2021 г., при следните уговорени параметри: общ размер на предоставения кредит – 200,00 лв., период на револвиране – 15 дни; падеж – 12.04.2021 г.; размер на първа погасителна вноска – 201,66 лв.; размер на втора и следващи погасителни вноски – 3,33 лв.; лихвен процент по кредита за първа погасителна вноска – 19,92%; лихвен процент по кредита за втора и следващи погасителни вноски – 40,0%; годишен процент на разходите по кредита за първа погасителна вноска – 22,28%; годишен процент на разходите по кредита за втора и следваща погасителна вноска – 49,44%; общ размер на всички плащания – 201,66 лв.

В чл.4 от договора за потребителски кредит е уговорено, че ако кредитополучателят в заявлението е посочил, че ще предостави обезпечение на кредитора, следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобряване на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай, че в тези срокове кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора, съответно договорът не поражда действие между страните. В случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му, като ако в този срок заявлението не бъде одобрено, договорът не поражда действие между страните.

Не е спорно между страните и, че на 29.03.2021 г. между „АЙ ТРЪСТ“ЕООД (като поръчител) и К. О. У. (като потребител) е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ЕАД, за да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и 3 за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по този договор. Уговорено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 31,77 лв., платимо на датите на падежа на месечните вноски по кредита.

Не е спорно между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД, че в изпълнение на договорните си задължения по договор за потребителски кредит №2369132/29.03.2021 г. уговорената като като кредит сума в размер на 200,00,00 лв. е била изплатена от кредитора.

От заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице К. Н. Д., прието като доказателство по делото, се установява следното: 1. В договорения ГПР от 22,28% в процесния договор за кредит е включен единствено ГЛП от 19,92%; 2. Ако при изчисляване на ГПР се включат разходите за поръчителя „Ай Тръст“ЕООД (в случая 31,77 лв.) тогава ГПР възлиза на 595,75%; 3. По процесния договор за кредит ищецът е платил общо 233,50 лв., от които: за главница – 200,00 лв., за възнаградителна лихва – 1,33 лв. и разходи за поръчител – 31,77 лв. Остатъкът от 0,40 лв. остава неразпределен.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит.

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за поръчителство.

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 20,00 лв.

(равняваща се на 10,23 €), изменен по реда на чл.214 ГПК на сумата от 0,68 €.

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 50,00 лв.

(равняваща се на 25,56 €), изменен по реда на чл.214 ГПК на сумата от 16,24 €.

По предявените искове за нищожност с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД

Между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на 4 договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за потребителски кредит №2369132/29.03.2021 г. е посочен ГПР от 22,28% за първа погасителна вноска и в размер на 49,44% за втора и следваща погасителни вноски, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва възнаграждението по договор за поръчителство от 29.03.2021 г., сключен във връзка с чл.4 от договора за потребителски кредит, но съдът счита че следва да бъде включено в него, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК.

Основанията за това са следните:

5

Договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство формално представляват отделни такива, но следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит, предвиждаща предоставяне на обезпечение на кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице.

Клаузата на чл.4 ал.1 от договора за потребителски кредит възлага в тежест на кредитополучателя да осигури едно от следните обезпечения: да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението с одобрено от кредитора юридическо лице, като в случай че не бъде предоставено нито едно от двете обезпечения, се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие между страните. Посочената разпоредба привидно сочи, че предоставянето на обезпеченията е по избор на кредитополучателя, но това не кореспондира с регламентираното в чл.4 ал.2 от договора за потребителски кредит, според което ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, то заявлението му може да не бъде одобрено в уговорения за това 14-дневен срок. Анализът на текста на разпоредбата на чл.4 от договора за потребителски кредит налага разбирането, че по своето същество тя не предоставя избор на потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а именно договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Това дружество е ответникът „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е кредиторът „КРЕДИСИМО“ЕАД. Предвид всичко изложено съдът счита, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход за потребителя, който следва да бъде включен в ГПР по кредита, а е безспорно между страните, че не е включено при формиране на ГПР по договора. Това допълнително възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита.