Решение № 234 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500108 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 6659/05.11.2025 г., постановено по гр.д. № 3690/2022 г., по описа на СГС, ГО, I-25 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на К. Б. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато на К. К. обвинение за извършено престъпление, по което е образувано НОХД № 708/2015 г. на РС-Разлог, включително и от наложената му в това производство забрана за напускане пределите на Република България, както и сумата 28 099.60 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатен наем за жилище във Великобритания през 2015 г., причинени от посоченото наказателно производство, заедно със законната лихва върху посочените суми от 08.04.2019 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода 11.04.2017 г. – 07.04.2019 г.

Срещу решението в частта му, с която иска за неимуществени вреди е уважен за сумата 10 000 лева, и иска за имуществени вреди за сумата 28 099.60 лева, и лихви, е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, която моли то да бъде отменено като порочно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и исковете да бъдат отхвърлени. Счита, че съдът се е произнесъл при липса на доказателства, които да установяват правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Съдът не бил обсъдил 1 възраженията на ответника, както и всички критерии, съгласно които е следвало да определи размера на претърпените неимуществени вреди и не е отчел липсата на доказателства, сочещи на претърпени неимуществени и имуществени вреди. Обезщетението не било определено и в съответствие с критериите за справедливост.

Ответникът по жалбата К. Б. К. не е подал отговор в законовия срок.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К. Б. К. срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ. В исковата молба е посочено, че на 18.02.2014 г., с постановление на Софийска районна прокуратура, срещу К. Б. К. е образувано наказателно производство по чл. 206, ал. 1 НК, като на 17.03.2015 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201, ал.1 НК. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. и забрана да напуска пределите на Република България. В РС Разлог е образувано наказателно дело по внесения обвинителен акт и с присъда от 10.11.2016 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. С решение от 11.04.2017 г. на ОС Благоевград оправдателната присъда е потвърдена.

Обвинението и продължилото три години наказателно производство по обвинение в тежко умишлено престъпление, му причинили тежки психологически травми, социална изолация, безсъние, тревожност, депресия, отчуждение от близките. Поради наложената му забрана за напускане на страната не могъл да се грижи за децата си, които са живеели във Великобритания, където към този момент бил и неговият център на жизнени интереси. За този период бил сключил трудов договор за работа във Великобритания, по който не могъл да изпълнява трудовите си задължения. Това създало у него допълнително стрес и депресивни чувства, включително от това, че финансовото му съС.ие се влошава. Преживял унижение при прекратяване на договора, тъй като трябвало да уведоми работодателя си, че му е забранено да напуска страната. На 07.03.2015 г. сключил договор за наем на жилище във Великобритания за срок от една година, който не е можел да прекрати преди изтичането на 6 месеца от подписването му. По този договор заплатил депозит в размер на 1 800 британски лири и направил осем вноски по 1 300 британски лири за месечен наем, като поради наложената му мярка не е могъл да ползвал имота, но въпреки това е заплатил посочените суми съгласно условията на договора, като общият им размер възлиза на 28 099.60 лв. /като левова равностойност/. Поискал е от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство и сумата 28 099.60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него суми по договора за наем, заедно със законната лихва върху тези суми от 11.04.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че липсват доказателства за претърпените вреди и за наличието на причинната връзка между тях и повдигнатото обвинение на ищеца. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Сочи, че наказателното производство е приключило в разумен срок, но също така посочва, че в претендираното обезщетение не следва да се включват вреди във връзка с продължителността му, доколкото ищецът има право на самостоятелен иск за това. Оспорва твърденията за засягане на финансовото съС.ие на ищеца поради мярката за неотклонение „Парична гаранция“ 2000 лева. Възразява относно обстоятелството, че центърът на интереси на ищеца е бил във Великобритания и съответно наложената мярка за забрана напускането на страната му е причинила вреди. Оспорва 2 доброто име и престижът на ищеца в обществото и пред приятели колеги и близки да е било налично във връзка с повдигнатото обвинение. Оспорва и сключването на договор за наем и трудов договор от ищеца и реалното плащане на претендираните суми за имуществени вреди и дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът не е следвало да сключва договор за наем, след като е бил наясно, че предстои привличането му като обвиняем и съответно по този начин е допринесъл за настъпването на тези вреди. Оспорва твърдението за засягане на здравословното съС.ие на ищеца вследствие обвинението.

Оспорва инса за имуществени вреди. Възразява, че част от претендираната законна лихва е погасена по давност.

По делото е приложено НОХД № 708/2015 г. на РС-Разлог и съдържащите се в него документи, от които се установява, че с постановление на Софийска районна прокуратура от 18.02.2014 г. срещу К. Б. К. е образувано наказателно производство за обсебване - престъпление по чл.206, ал.1 НК. С постановление на СРП от 17.03.2015 г. К. Б.

К. е привлечен като обвиняем за длъжностно присвояване - престъпление по чл. 201, ал. 1 НК като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 2000 лв., а на 22.04.2015 г. му е наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“.

С присъда от 10.11.2016 г. по НОХД № 708/2015 г. на РС-Разлог ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а с решение от 11.04.2017 г. на ОСБлагоевград оправдателната присъда е потвърдена и е влязла в сила.

По делото е представен трудов договор, сключен от К. Б. К. с работодател в Обединеното кралство, който договор влиза в сила на 05.01.2015 г., видно от който К. е назначен на длъжност управител на адрес в Обединеното кралство с възнаграждение 35 000 лири стерлинги годишно.

Представен е договор за наем от 07.03.2015 г. между наебодател А. Б. и наемател К. Б. К. ца жилище в Обединеното кралство, за сигурен срок от 12 месеца – от 9.03.2015 г. до 8.03.2016 г. при договорен наем 1300 лири стерлинги за календарен месец.

Уговорен е депозит в размер 1800 лири стерлинги. Предвидено е, че договорът може да бъде прекратен от наемодателя или от наемателя предсрочно след най-малкото двумесечно предварително писмено уведомление, което не може да бъде връчвано преди 09.09.2015 г.

Посочено е, че всяко предсрочно прекратяване на договора за наем представлява нарушение на договора, за което наемателят заплаща на наемодателя.

Представени са 7 броя разписки и писмо от наемодателя А. Б., от които се установява, че за 10-месечен срок до прекратяването на договора за наем, ищецът е заплатил общо 10 400 британски лири за наем, като от последните два наема е приспаднат първоначално заплатения депозит от 1 800 лири.

По делото са представени лични здравни карти на К. Б. К., издадени от Здравната служба на Великобритания през 2002 г. и 2004 г.; две писма от Здравната служба на Великобритания до ищеца от 09.06.2015 г. и от м. 11.2021 г.; писмо от Данъчната и митническа служба на Великобритания (HM Revenue and Customs) от 24.09.2014 г.; данъчен ревизионен акт от 07.02.2017 г. От тези документи се установява, че в периоди преди и след 2015 г. ищецът е установен във Великобритания и е местно лице там.

Представени са удостоверения за раждане на дъщерите на К. Б. К. и писма от няколко учебни заведения във Великобритания, от които е видно, че те са записани да учат във Великобритания и съответно посещават училища там през 2015 г.

По делото е разпитана като свидетел Л. П., от чиито показания се установява, че познавам К. К. от 10 г. и имали общ приятелски кръг. Тя била психотерапевт и психоаналитик и К. започнал да споделя с нея и да й гостува. Имал наложена възбрана да не излиза от България, а той живеел в Лондон, с бившата си съпруга и двете си дъщери.

Поради факта, че не можел да изпълнява родителските си задължения и функции, той имал 3 признаци на влошен сън, депресивност, изключително висока тревожност, приятелите им шушукали, защо не идва на срещи, за какво е осъден, защо изчезвал, какво е станало. След развода с жена си имали споделено родителство. Заплахата за затвор до 20 г., парични глоби, липсата на доход, пречките да упражнява професията си, обстоятелството, че е подсъден билпричина да не може да изпълнява родителските си функции. Странял от социални контакти, имал проблеми с нарушен сън и свидетелката му помагала за облекчаване на това съС.ие, тъй като имал висока тревожност и депресивност. Жена му и двете му деца били в Лондон. Познавала жената на К. и били близки, като тя й споделяла за децата в Лондон, познавала и децата. Преди наказателното дело и двамата живеели в Англия.

По делото е разпитана като свидетел Т. З., от чиито показания се установява, че познава К. К. от 2009-2010 г.. Свидетелката организирала детски лагери и той водел децата зимата и лятото като идвали за ваканция в България на ски или на сърф. Имало един момент, когато имал проблем със съдружника си. Свидетелката имала детска градина и училище. Банско е малко селище, имало едно общество от скиори, сърфисти, сноубордисти и всички се познавали. Започнало да се говори, че К. К. няма право да излиза от България и е престъпник. Коментирало се непрекъснато. Изведнъж цялата държавна машина работела против него. Той се чувствал много зле, било края на зимния сезон, месец март, все още имало лагери. К. бил още в България в лошо съС.ие, психически, емоционално, заеквал като говорел, нищо не се разбирало, бил страшно потиснат, избягвал контакти, чувствал се като престъпник, а той продавал апартаменти на зелено и доверието на обществото било важно.

Бизнесът му се съсипал в Банско, всички се отдръпнали, никой не искал да има бизнес отношения с него. Непрекъснато се коментирало, че е измамник, щом нямал право да излиза от България и имал повдигнато обвинение. Познавала компанията от англичани, българи, едно малко общество чужденци и българи и хората се интересували от апартаментите, включително и нейни приятели, но от тях хора се отдръпнали - познавала човек на име К., който се отказал да купува апартамент.