Определение № 20879 от 02.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20879 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20261100506866 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 144525/07.05.2026 г. по регистъра на СРС от Д. Г. Б. и Ц. Д. Д. срещу Определение № 16153/28.04.2026 г. по гр.д. № 26853/2025 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е отменен ходът по същество, исковата молба е върната и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите считат, че определението е неправилно. Излагат подробни съображения защо е налице активна процесуална легитимация, респ. защо производството е допустимо. Молят определението да бъде отменено.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата не депозира такъв.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба от 15.05.2025 г. С нея ищците Д. Г.

Б. и Ц. Д. Д. са сезирали съда с субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ за признаване за установено, че ответникът „Равелин Инвест“ ЕООД дължи на всеки от ищците по 3575 лв., 1 представляващи разходи за отстраняване на възникнали дефекти в гаранционния срок след въвеждане в експлоатация на жилищна сграда с идентификатор ***, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2025 г. по ч.гр.д. № 61959/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.

В исковата молба ищците посочват, че са собственици на апартамент 10, находящ се на петия етаж на новопостроена жилищна сграда с магазин, ателие, гаражи и подземен гараж, нанесена с идентификатор *** по кадастрална карта на гр. София и въведена в експлоатация на 11.11.2020 г., която сграда е изградена от ответното дружество. Две години след придобиването на апартамента били установени влажни петна и теч от тавана, а през пролетта на 2023 г. проблемът се увеличил значително заради обилните валежи. Ищците се опитали да ангажират гаранционната отговорност на ответника, но без отговор. През пролетта на 2024 г. от тавана в апартамента на ищците започнала да пада както мазилка, така и части от бетонната плоча. Отправена била нова гаранционна претенция по нотариален ред, получена от ответника на 11.06.2024 г., с която бил даден срок до 14.06.2024 г. да бъдат отстранени повредите. Отговор не последвал. Ищците се обърнали към трето лице за отстраняване на щетите, за което заплатили 7150 лева, като били отстранени възникналите дефекти в гаранционния срок на експлоатация на жилището им, както и били възстановени нанесените щети по апартамента.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че не носи гаранционна отговорност, като оспорва всички твърдения на ищците.

С определението за насрочване на делото по чл. 140 ГПК от 22.08.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да уточнят в едноседмичен срок от съобщението какви са вредите, настъпили вследствие некачественото изпълнение на строителството, както и какви СМР са осъществили за отстраняването им, като е указано да бъде съответно уточнен петитумът на исковата молба.

На 02.09.2025 г. ищците депозират молба в изпълнение на указанията. В нея е посочено, че са извършени следните СМР: изкъртване на подова настилка на покривна тераса и на прилежащ цокъл към нея, направа на 2 замазка, полагане на нова хидроизлолация в два слоя, полагане на хидроизолация тип борд за запечатване на страничните цокли.

В съдебно заседание, проведено на 08.10.2025 г., ищците уточняват и настъпилите дефекти – влажни петна и теч от тавана в дневната и кухнята на ищците. Поддържани са както исковата молба, така и уточняващата молба от 02.09.2025 г.

В съдебно заседание, проведено на 28.01.2026 г., ищците отново правят уточнение на исковата молба – претендираните суми са за стойността на СМР за отстраняване на повредите по покривната тераса, съобразно уточнителната молба – на общи части.

По делото са събрани писмени доказателства, гласни доказателствени средства и е изслушано заключение по съдебнотехническа експертиза. Даден е ход по същество и делото е обявено за решаване.

С обжалваното определение съдът е отменил хода по същество, върнал е исковата молба и е прекратил производството, като е изложил мотиви, че ищците не са активно процесуално легитимирани да предявяват исковете, тъй като такава се явява етажната собственост, а не всеки отделен етажен собственик.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 130 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Нормата на чл. 130 ГПК задължава съда да следи служебно за наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, включително и за правния интерес от търсената съдебна защита. Съдът може във всяко положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран, е допустим. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. Въззивният съд винаги следва да извършва служебно проверката за допустимостта на първоинстанционното решение, респективно за 3 допустимостта и редовността на исковата молба. Ако при проверката бъде констатирано, че искът е недопустим, задължението на съда е да върне исковата молба. Първоначалната преценка на съда за допустимостта на предявения иск не е окончателна и може да бъде ревизирана до постановяване на крайния съдебен акт.

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Предметът на делото се очертава чрез основанието и петитума на исковата молба. Ищецът следва да посочи какво е претендираното от него право, ако е вземане – какво е основанието за възникването му, какъв е размерът му и, ако вземането е периодично, за какъв период се претендира. Ищецът следва да формулира и петитум на исковата молба – каква е търсената от съда защита на това претендирано право.

Като изложи фактическите обстоятелства, от които ищецът черпи своите права, ответникът ще може да реализира защитата си, а съдът – да даде правна квалификация на претендираното от ищеца право.

Съдът следи служебно за редовността на исковата молба. Когато констатира нередовност на същата, съдът дава указания на страната и срок за изпълнение, като я предупреждава за неблагоприятните правни последици, които следват при неизпълнение на дадените указания – връщане на исковата молба – арг. от чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК.

Въззивният съд намира, че въпреки уточненията на исковата молба, направени както с писмена молба от 02.09.2025 г., така и в двете открити съдебни заседания от 08.10.2025 г. и 28.01.2026 г., исковата претенция остава нередовна. От една страна се твърдят нанесени щети в апартамента, собственост на ищците – влажни петна, теч от тавана, разрушаване на части от мазилката и бетонната плоча, а от друга – че се търси обезщетени за имуществени вреди, представляваща платена сума за извършени СМР на покривната тераса. Отделно от това, посочените в молбата от 02.09.2025 г.

СМР не са достатъчно индивидуализирани, като са посочени единствено дейности и квадратура, на която същите са извършени, без да е посочено за коя дейност каква сума е заплатена – без да бъде уточнено как се формира исковата претенция.

На следващо място следва да се отбележи, че крайният извод на 4 първоинстанционния съд за недопустимост на претенциите поради ненадлежна активна процесуална легитимация на ищците не кореспондира с уредбата на правомощията на управителния съвет (управителя) в ЗУЕС – чл.

23, ал. 4 от закона.

Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете: (1) предявени срещу тях във връзка с общите части, както и (2) предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. С чл. 23, ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците.

Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава Пета на ГПК налага извод, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон досежно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, касаещи облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет (управителя) или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Наред с това законът допуска представителна власт по отношение на етажните собственици да възникне и по делата, посочени в чл.

23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, но въз основа на нарочно взето решение. Страни по делата както в случаите по чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС, така и в случаите по чл.

23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, като участието в делото, разбирано като лично извършване на процесуални действия, е предоставено на волята на всеки един от етажните собственици. Така – Решение № 12 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 1403/2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение № 326 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 4010/2013 г. на Върховен касационен съд.

5

В настоящия случай е предявен иск за ангажиране на гаранционната отговорност на строителя – трето лице за етажната собственост, поради което в случая управителят на етажната собственост може да представлява етажните собственици само ако е взето съответно решение на общото събрание на етажната собственост, каквото нито се твърди, нито се установява по делото. Етажната собственост не е самостоятелен правен субект.

Цитираното в обжалвания акт Решение № 60069 от 03.08.2021 г. по т. д.

№ 176/2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение е с фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело. В решението върховните съдии са приели, че с оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и с оглед характера на гаранционната отговорност на строителя съдът (по цитираното дело) е сезиран с един иск на етажните собственици, основан на неспазване на гаранционната отговорност на ответника в качеството му на строител, която той носи по силата на закона.

Съдът е приел, че е налице едно правоотношение между ответника и собствениците на обекти в сградата, представлявани по делото съгласно чл.

23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС от управителя на етажната собственост.

В настоящия случай исковете са предявени не от всички етажни собственици, представлявани от управителя на етажната собственост (за което се изисква нарочно решение на общото събрание на етажната собственост), а от собственици на един самостоятелен обект в сградата. Правото на отделния етажен собственик да ангажира гаранционната отговорност на строителя не следва да бъде ограничавано в зависимост от това дали първият е отстранявал щети само по самостоятелния си обект на собственост или и по общите части на сградата в режим на етажна собственост. Следователно разпоредбите на ЗУЕС, предвиждащи обща легитимация на етажните собственици за определени производства, не са относими в случая.