Решение № 22566 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22566 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20241110174792 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. П. Е. срещу „...........“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на сумата в размер на 1 436,12 лева, представляваща неизплатената сума за потребената вода за периода 02.12.2010 г. до 04.05.2016 г., ведно със законната лихва от 09.06.2016 г. до погасяване на вземането, сумата от 195, 23 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.01.2011 г. до 04.05.2016 г., както и сумата от 332,63 лева – разноски в исковото производство, за които сума е издаден изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по гр.д. № 31133/2016 г., по описа на 127 състав на СРС.

Ищецът твърди, че последното валидно изпълнително действие е от 18.10.2018 г., поради което е настъпил ефектът на погасителната давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че искът е основателен и изрично го признава. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноски в полза на ищеца да бъдат съобразени с размера на Наредбата от 1/2004 г.

По допустимостта на иска :

При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск се е считал за недопустим (поради отсъствие на правен интерес).

1

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.

Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда, доколкото ще се установи със СПН недължимостта на претендираните от кредитора притезания, поради изтичането на предвидената от закона погасителна давност – в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. по гр.д. 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по гр.д. № 31133/2016 г., по описа на 127 състав на СРС. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по гр.д. № 31133/2016 г., по описа на 127 състав на СРС.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищецът, въпреки направеното признание в отговора на исковата молба, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящето производство. Самото обстоятелство, че ответникът има възможност да насочи принудително изпълнение върху имуществото на ответника, въз основа на процесния 2 изпълнителен лист, е достатъчно основание да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на процесното дело, поради което следва да носи и отговорността за разноски.

Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 525,25 лева, от които 460 лева – адвокатско възнаграждение и 65,25 лева – д.т.

Настоящият състав на съда намира възражението за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно, тъй като е съобразено с правната и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, че Е. П. Е., ЕГН **********, не дължи на „...........“ АД, ЕИК ............, заплащане на сумата в размер на 1 436,12 лева, представляваща неизплатената сума за потребената вода за периода 02.12.2010 г. до 04.05.2016 г., ведно със законната лихва от 09.06.2016 г. до погасяване на вземането, сумата от 195,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.01.2011 г. до 04.05.2016 г., както и сумата от 332,63 лева – разноски в исковото производство, за които сума е издаден изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по гр.д. № 31133/2016 г., по описа на 127 състав на СРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „...........“ АД, ЕИК ............, да заплати на Е. П. Е., ЕГН **********, сумата от 525,25 лева, представляваща сторените съдебни разноски пред първоинстанционния съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3