Определение № 37842 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37842 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110100377 по описа за 2026 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. К. Т. срещу ******* и ********.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 31.05.2022 г. сключила с ответника ******* договор за потребителски кредит № 2580529 за сумата от 1250 лв. Сочи, че съгласно чл.

4, ал. 1 от договора следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с ответника ******** с цел обезпечаване на задълженията по кредита. Твърди, че на същата дата сключила с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, по който било уговорено възнаграждение в размер на 600 лв. Сочи, че по договора за кредит заплатила сумата от 170 лв., 1 представляваща възнаградителна лихва, а по договора за предоставяне на поръчителство – сумата от 900 лв. Излагат се съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в договора е посочена единствено абсолютната стойност на годишния процент на разходите, без да са индивидуализирани включените в него компоненти и допусканията, използвани при изчисляването му. Сочи, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход, пряко свързан с получаването на кредита, който е бил известен на кредитодателя, но не е включен при формирането на ГПР. Според ищцата включването на този разход би довело до значително увеличаване на действителния ГПР, включително над допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като по този начин е въведена в заблуждение относно действителното оскъпяване на кредита и икономическите последици от сключването на договора. Твърди, че двамата ответници са свързани лица, като ******* е едноличен собственик на капитала на ********. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство не цели реално обезпечаване на задълженията по кредита, а осигуряване на допълнително възнаграждение за кредитодателя чрез друго, формално самостоятелно правоотношение, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като полученото от поръчителя възнаграждение формира печалба в полза на свързаното с кредитодателя дружество.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство твърди, че същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Излагат се съображения, че уговореното възнаграждение представлява над 40% от размера на отпуснатия кредит и е налице значителна нееквивалентност между насрещните престации. Ищцата твърди, че е била принудена да сключи договора с предварително определено от кредитодателя дружество, без да получи реална насрещна престация срещу заплащаното възнаграждение. Счита, че договорът създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя, противоречи на изискванията за добросъвестност и не позволява да бъдат преценени икономическите последици от сключването му, поради което се позовава и на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.

При тези твърдения моли съдът да осъди ответника ******* да й 2 заплати сумата от 170 лв. (86,92 евро), представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по недействителния договор за потребителски кредит, както и ответника ******** да й заплати сумата от 900 лв. (460,16 евро), представляваща недължимо платено възнаграждение по недействителния договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******* е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск по основание и размер.

Твърди, че въз основа на сключения на 31.05.2022 г. договор за потребителски кредит № 2580529 на ищцата е предоставена заемна сума в размер на 1212,52 лв. Сочи, че договорът предвижда фиксиран годишен лихвен процент, а посоченият в него годишен процент на разходите е формиран съобразно разходите, които кредитополучателят е бил длъжен да заплати във връзка с предоставянето на кредита. Твърди, че задълженията по договора са погасени изцяло предсрочно и към настоящия момент не съществуват непогасени вземания на кредитора. Сочи още, че при кандидатстването за кредит потребителят разполага с възможност да избере дали да предостави обезпечение, както и неговия вид, включително банкова гаранция или поръчителство, като предоставянето на обезпечение не представлява задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят може да промени направения избор до сключването на договора. В случай че предпочете обезпечаване на задълженията чрез поръчителство, потребителят сключва отделен договор с избраното от него лице. Ответникът твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен по електронен път, преди сключването на договора за предоставяне на поръчителство с ********. Последният договор е сключен чрез отделна електронна платформа, като кредиторът не е участвал в определянето на възнаграждението за предоставяне на поръчителството и към момента на сключване на договора за кредит не е разполагал с информация за неговия размер. Сочи, че ******* е едноличен собственик на капитала на ********, но двете дружества са самостоятелни юридически лица, които осъществяват отделна стопанска дейност. Счита, че обстоятелството, че дружествата са свързани лица, не обосновава извод за задължителен характер на договора за поръчителство или за включване на уговореното по него възнаграждение в 3 годишния процент на разходите по кредита. Оспорва твърдението на ищцата, че е заплатила възнаградителна лихва в размер на 170 лв. Сочи, че извършените от нея плащания над размера на предоставената главница възлизат на 97,09 евро. Излага доводи, че договорът за потребителски кредит съдържа изискуемите от Закона за потребителския кредит реквизити, включително годишния процент на разходите, поради което не са налице основанията за недействителност по чл. 22 ЗПК. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не представлява задължителен разход по кредита, тъй като сключването на този договор зависи от свободния избор на потребителя. Излага съображения, че дори да се приеме недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, това не води до недействителност на договора за потребителски кредит. При тези твърдения, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск по основание и размер. Твърди, че на 31.05.2022 г. ищцата е сключила с ******* договор за потребителски кредит № 2580529, по който е получила заемна сума в размер на 1212,52 лв. Сочи, че договорът е сключен за срок от 15 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 18,79 % и годишен процент на разходите от 20,50 %, като общият размер на задължението съгласно погасителния план възлиза на 1373,63 лв. Твърди още, че на същата дата ищцата е сключила с ******** договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията й към кредитора. Сочи, че за предоставената услуга е уговорено възнаграждение в общ размер на 1118,04 лв., платимо на 15 месечни вноски с намаляващ размер. Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е резултат от свободния избор на ищцата и не представлява задължително условие за получаване на кредита, като потребителят разполага с възможност да кандидатства за кредит без обезпечение, както и да избере друг допустим способ за обезпечаване на задълженията си. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен по електронен път чрез самостоятелна платформа на дружеството, след сключването на договора за потребителски кредит, като волеизявлението на ищцата е потвърдено чрез въвеждането на шестцифрен код. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство има самостоятелен 4 предмет и урежда правоотношение, различно от това по договора за потребителски кредит. Твърди, че възнаграждението е уговорено срещу поемането на задължение за обезпечаване на кредита, като предоставената услуга има самостоятелна икономическа стойност. Твърди, че кредитът е погасен предсрочно, вследствие на което са прекратени и правоотношенията по договора за предоставяне на поръчителство, без да е заплатен пълният размер на първоначално уговореното възнаграждение. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че е заплатила сумата от 900 лв. по договора за предоставяне на поръчителство, като съгласно счетоводните данни на дружеството извършените плащания по този договор възлизат на 391,83 евро.

Излагат се съображения, че ******* е едноличен собственик на капитала на ********, но дружествата са отделни правни субекти със самостоятелна организация и дейност, като договорът за предоставяне на поръчителство е сключен непосредствено между ищцата и ********, а кредиторът не е страна по него. Излага доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство има характер на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД и че уговореното възнаграждение представлява насрещна престация за поетото от дружеството задължение. Счита, че договорът не противоречи на закона и добрите нрави, не заобикаля императивни разпоредби и не съдържа неравноправни клаузи.

Излагат се съображения, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не следва да бъде включвано при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, тъй като обезпечението не е задължително условие за неговото отпускане, а размерът на възнаграждението не е бил известен на кредитора към момента на сключването на договора за кредит.

Счита, че получените плащания имат действително договорно основание, поради което не са налице предпоставките за връщането им по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. При тези твърдения моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва:

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ******* да заплати на Е. К. Т. сумата от 86,92 евро (170 лв.), представляваща платена без основание възнаградителна лихва по договор за 5 потребителски кредит № 2580529 от 31.05.2022 г., поради недействителност на договора по чл. 22 ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ******** да заплати на Е. К. Т. сумата от 460,16 евро (900 лв.), представляваща платено без основание възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2022 г., поради нищожност на договора по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да докаже, че е заплатила на ответника ******* сумата от 170 лв. като възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 2580529 от 31.05.2022 г., както и че е заплатила на ответника ******** сумата от 900 лв. като възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2022 г.