Разпореждане № 130920 от 20.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 18349/2022
- Вид
- Разпореждане № 130920
- Подписан
- 20.10.2023
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 130920 гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело № 20221110118349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „фирма“ ЕООД, ЕИК ************* срещу М.
С. И., ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 6643,15 лв., от която: 2693,07 лв. – главница, 709,75 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2020 г. до 25.10.2021 г., 3240,33 лв. – договорна неустойка по чл. 25, ал. 2 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане.
Процесното вземане е за задължения по Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00062075, сключен на 16.06.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.
По отношение на чл. 25, ал. 2 от договора клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение на задълженията по договора, в тежест на фирмаполучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава непряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от неизпълнението, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), с което същата се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си 1 функция, респ. противоречи на принципа за добросъвестност. Неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без то да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал.
4 от ЗПК вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗПК, касателно оценката на фирмаспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните неустойка, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 68,67 лв. за държавна такса и 25,61 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „фирма“ ЕООД, ЕИК ************* против М. С. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните суми: сумата от 3240,33 лв. – договорна неустойка по чл. 25, ал. 2 от Договора по Индивидуален договор за потребителски кредит № ********, сключен на 25.11.2019 г. между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2