Решение № 3786 от 15.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3786 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря Р. ЛАШОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110129783 по описа за 2021 година иск с пр. осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - ЗАД "фирма" АД, моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 10 328,56 лева, обезщетение по щета № 0300/19/456/502048, ведно със законната лихва.

Претендира и разноски.

Ответникът – ЗД "фирма“ АД, оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Представен е двустранен протокол от 13.11.2019г., който обвързва съда до доказване на нещо различно от ответната страна.

До доказване на обратното от страната, която има интерес за това, протоколът обвърза съда с фактите, които установява (през време на действието на договора за застраховка и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил /застраховка „Каско”/ е бил увреден вследствие на ПТП, настъпило по вина на физическото лице, сочено в исковата молба като делинквент - чл. 189, ал. 2 от ЗДП/извънсъдебно признание на делинквента – актът е подписан двустранно). Налице е оборима презумпция, за описаните в него факти: Р.

1

№ 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение.

Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и материалната доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за станалото ПТП; също:

Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).

Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза.

Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС) В тази връзка са събрани гласни доказателства – разпитан е св. А. (лицето, сочено като делинквент в исковата молба), който признава, че е предизвикал инцидента. Става въпрос за изпуснат педал на автоматична трансмисия. Аналогични са и показанията на втория свидетел – г-н Мошелов.

Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. от о.с.з. от 07.11.2021г., се установява, че:

- всички щети са пряка и непосредствена последица от инцидента.

- стойността на обезвредата е 8 095,30 лева;

- стойността на ликвидационните разходи е 15 лева.

Л.а. е бил гаранционен (становище на ответника от о.с.з. от 07.10.2021г.).

Ответникът, въпреки изричните указания, не установи предходно (преди инцидента) недобро състояние на увредения л.а.

Стойността, която е платена, а не се спори, че това е оторизиран сервиз, е 10 313,56 лева (л.

2

36). от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Тъй като автомобилът е бил гаранционен „средната“ пазарна цена е тази на оторизирания сервиз - 10 313,56 лева + 15 лева = 10 328,56 лева. Именно и толкова се претендира. по разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 и от ГПК на ищеца се дължат разноски – 1 416,69 лева.

Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 830 лева + 9,86 лева = 839,86 лева + 20 % = 167,97 лева = 1 007,83 лева (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. и с § 2а).

На основание т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. и предвид сложността на спора, съдът намира, че не следва да коригира възнаграждението с малко по-малко от 20 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗД "фирма“ АД, ЕИК , да заплати на ЗАД "фирма" АД, ЕИК 040638060, чрез адв. А.Б. - САК, следното:

- сумата от сумата от 10 328,56 (десет хиляди триста двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) лева, обезщетение по щета № ......., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021г. до окончателното ù изплащане; както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, - сумата от 1 416,69 (хиляда четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) лева, сторени деловодни разноски.

3

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4