Решение № 5294 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5294 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100501033 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Д М Ауто Сървис“ ЕООД срещу решение от 13.10.2025 г. по гр.д. №50946/2024 г. на Софийския районен съд, 180 състав, което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Евробул“ ЕООД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.372 ал.1 вр. чл.367 ТЗ за заплащане на сумата от 293,37 лв. – неизплатена част от възнаграждение за извършен превоз на стоки, съгласно заявка – договор №Р2427SLDB02/01.07.2024 г., за което възнаграждение е издадена фактура №5558/04.07.2024 г., като неоснователен, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на сочените облигационни отношения, както и че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е извършено погасяване на процесната фактура №5558/04.07.2025 г. само въз основа на разменена между страните ел. кореспонденция. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Евробул“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 1 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по договор за превоз на стоки.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на уговореното възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

По делото не е спорно и е установено, че със заявка - договор №P2425SFIL09/18.06.2024 г. ответникът е възложил на ищеца извършването на транспорт по релацията United Kingdom – Bulgaria, за което е издадена фактура №5551/01.07.2024 г. на стойност 3188,95 лв. с ДДС и че със заявка - договор №P2427SLDB02/01.07.2024 г. ответникът е възложил на ищеца извършването на транспорт по релацията Bulgaria – Bulgaria, за което е издадена фактура №5558/04.07.2024 г. на стойност 960,00 лв. с ДДС, както и с преводно нареждане от 06.08.2024 г. ответникът е извършил по банков плащане в размер на сумата от 3855,58 лв. – по фактури №№5551 и 5558.

Спорът по делото е съсредоточен върху обстоятелството дали с извършеното на 06.08.2024 г. плащане е погасено изцяло задължението по фактура №5558/04.07.2024 г.

От приложената по делото електронна кореспонденция е видно, че в деня, следващ плащането – 07.08.2024 г., ищцовото дружество е изпратило на 07.08.2024 г. имейл, в който сочи, че са получили плащане по фактура №5551 за последния транспорт до Англия, но липсва плащане на 150,00 евро неустойка за забавянето в София, и на 07.08.2024 г. друг имейл, в който се сочи, че ще потърси правата по съдебен път, след като ответникът отказва доброволно плащане на неустойката.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че в счетоводството на ищеца от платената сума от 3855,58 лв. сумата от 3188,95 лв. е отнесена за погасяване на фактура №5551/01.07.2024 г., а останалата платена сума от 666,63 лв. – за погасяване на процесната фактура №5558/04.07.2024 г., по която фактура е останала непогасена част от 293,37 лв. Вещото лице сочи още, че в счетоводството на ответника от платената сума 3855,58 лв. сумата от 2895,58 лв. са отнесени за плащане по фактура №5551/01.07.2024 г., по която фактура е останала непогасена част от 293,37 лв., а останалата платена сума от 960,00 лв. е отнесена за плащане на фактура №5558/04.07.2024 г.

От заключението се установява още, че фактурите са осчетоводено в двете счетоводства, вписани са в дневниците за продажби/покупки в месеца на тяхното издаване, начислен е данък върху продажбите/покупките, ползван е данъчен кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.76 ал.1 изр.1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Според мотивите на ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76 ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76 ал.1 изр.2 или изр.3 ЗЗД.

В случая с процесното преводно нареждане ответникът-длъжник в съответствие с 2 разпоредбите на чл.76 ал.1 изр.1 ЗЗД е избрал да погаси задълженията по процесните фактури №№5551/01.07.2024 г. и 5558/04.07.2024 г., но доколкото преведената сума не е достатъчна да погаси задълженията и по двете фактури, то следва да се приложи правилото на чл.76 ал.1 изр.3 ЗЗД и тъй като се касае за няколко еднакво обременителни задължения, е погасено най-старото или изцяло задължението по фактура №5551/01.07.2024 г. и частично задължението по фактура №5558/04.07.2024 г., по която фактура е останала непогасена част от 293,37 лв.

Ирелевантно е направеното от ищеца изявление в писмото от 07.08.2024 г. Изборът при няколко задължения е на длъжника. Липсват доказателства за наличието на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията, като направеното от ищеца в посоченото писмо изявление не представлява такава договорка, поради което и приложение намират разпоредбите на чл.76 ал.1 ЗЗД.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен за пълния му предявен размер или сумата от 149,50 евро.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на 25,56 евро, представляваща държавна такса, сумата от 178,95 евро, представляваща депозит за вещо лице, сумата от 276,10 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, и сумата от 92,03 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 12,78 евро, представляваща държавна такса, и сумата от 276,10 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №18294/13.10.2025 г., постановено по гр.д. №50946/2024 г. по описа на СРС, ГО, 180 състав, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Евробул“ ЕООД, ЕИК 040957193, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ №102, Бизнес център „Белисимо“, офис №20 ет.3, да заплати на „Д М Ауто Сървис“ ЕООД, ЕИК 203279062, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Знание“ №2, вх.Б, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.372 ал.1 вр. чл.367 ТЗ сумата от 149,50 евро, представляваща неизплатена част от възнаграждение за извършен превоз на стоки, съгласно заявка – договор №Р2427SLDB02/01.07.2024 г., за което възнаграждение е издадена фактура №5558/04.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2024 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 572,64 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 288,88 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4