Решение № 5093 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5093 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100504926 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 5837/12.04.2023 г., постановено по гр.д. № 62 348/2021 г. на СРС, ГО, 85 състав по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против И. Й. М. искове е ОСЪДЕН ответникът И. Й. М. да заплати на ищеца следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 168504, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 780,39 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 07.2017 г. до м.

04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 122,12 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г. и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 18,70 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното погасяване.

С решението искът правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от4,09 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г. върху главницата за услугата дялово разпределение, предявен срещу ответника И. Й. М., е отхвърлен изцяло.

Също така с решението са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу другия ответник К.С., роден на 01.10.1955 г., гражданин на Италианска република, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника К.С. да заплати на ищеца следните суми, представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 168504, а именно: сумата от 780,39 лв. – стойност на 1 незаплатена топлинна енергия за периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 122,12 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г., сумата от 18,70 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното плащане и сумата от 4.09 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 06.10.2021 г.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 147873/ 26.05.2023 г. на ответника И. Й.

М., действащ с попечителското съдействие на попечителя си С.И.М. чрез упълномощен адвокат К. О., срещу решението в частта, с която предявените против него искове за заплащане цената на ТЕ, за услугата дялово разпределение и акцесорния иск за лихва за забава са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Излага, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в изпращане на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК за отговор на въззивника И. Й. М., който обаче е поставен под ограничено запрещение с решение № 1821/08.07.2022 г. по гр.д. № 11 880/2021 г. по описа на СГС, което дело е било висящо към момента на изпращане на исковата молба за отговор, получаването й от въззивника лично и изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Сочи в тази връзка, че не е могъл в едномесечен срок от получаване на съобщението в хода на първоинстанционното производство да възрази за изтекла погасителна давност - възражение, което поддържа с въззивната жалба. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а исковете за заплащане цената на ТЕ, за услугата дялово разпределение и акцесорния иск за лихва за забава да бъдат отхвърлени като неоснователни – като погасени по давност. Други доводи относно неоснователност на исковете не са изложени.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД „Небло“ ЕАД не е подало отговор.

По оплакванията на въззивника – ответник И. Й. М. относно допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в изпращане на исковата молба за отговор на лице, относно което е било висящо пр-во по чл. 336 и сл. ГПК за поставянето му под запрещение. Съдът е установил след извършена служебно справка, че на дата 30.09.2021 г. е входирана искова молба пред СГС с пр. осн. чл. 336 ГПК от С.М. срещу И. Й. М. за поставянето му под запрещение. С решение № 1821/08.07.2022 г. по това дело, влязло в сила на 11.08.2022 г., И. Й. М. е поставен под ограничено запрещение.

Видно от удостоверение от 22.12.2022 г. от Органа по настойничество и попечителство при СО, р-н Подуяне за негов попечител е назначена дъщеря му С.М..

По този начин считано от 30.09.2021 г. до 11.08.2022 г. е било висящо пр-во за поставяне под запрещение срещу ответника по гр.д. № 62 348/2021 г. на СРС, ГО, 85 състав и настоящ въззивник И. Й. М.. Гр.д. № 62 348/2021 г. на СРС, ГО, 85 състав е образувано на 01.11.2021 г. или след образуване на производството срещу ответника за поставянето му под запрещение.

Районният съд е изпратил исковата молба за отговор, същата е получена от ответника лично на 21.04.2022 г. и срокът е изтекъл на 23.05.2022 г. /понеделник/, като в него не е бил подаден отговор на исковата молба. СРС е възприел, че не се правят оспорвания и не се навеждат възражения, вкл. такова за погасяване на вземанията по давност, въз основа на което е формирал изводите си. Пр-вото по гр.д. № 62 348/2021 2 г. на СРС, ГО, 85 състав не е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК поради обстоятелството, че съдът не е бил уведомен за висящото производство по поставяне под запрещение. Книжа са получавани лично от ответника и от домашни на адреса за ответника, но въпреки това съдът не е бил уведомен за наличието на предпоставки за спиране на производството.

Така поради неуведомяването на съда се е стигнало до изпращане на искова молба за отговор на лице, спрямо което е било висящо към момента на изпращането на книжата, а по време на течението на срока по чл. 131 ГПК, производство по чл. 336 и сл. ГПК.

С разпореждане от 27.06.2024 г. по настоящото въззивно дело по арг. от т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ответника и сега въззивник И. Й. М. е дадена възможност да подаде отговор на исковата молба поради нарушаване на правото му на участие в първоинстанционното производство.

Подаден е отговор на исковата молба вх. № 234562 от 17.07.2024 г., в който ответникът И. Й. М. се позовава на давност. Ищецът не е взел становище по отговора.

Видно от Препис – извлечение от акт за смърт от 16.01.2025 г., то ответникът И.

Й. М. е починал на 16.01.2025 г. – след подаване на отговора на исковата молба вх. № 234562 от 17.07.2024 г. и в хода на въззивното производство. Негови наследници според удостоверение за наследници са С.И.М. и М. И.в М. – негови деца. Според молба от 17.02.2025 г. те поддържат въззивната жалба и отговора на исковата молба.

Молят съдът да се произнесе с решение.

С протоколно определение от 20.02.2025 г. на осн. чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник и въззивник И. Й. М. са конституирани С.И.М. и М. И.в М., като въззивници.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта относно сумата за главница за ТЕ над размера от 439,93 лв. до пълния предявен размер от 780,39 лв., както и за периода 01.07.2017 г. – 30.06.2018 г. и сумата за лихва за забава над размера от 67,83 лв. до предявения размер от 122,12 лв., начислена върху главницата за ТЕ. Съдът намира, че сума за главница за ТЕ над размера от 439,93 лв. до пълния предявен размер от 780,39 лв., както и за периода 01.07.2017 г. – 30.06.2018 г., е недължима като погасена по давност. В тези части решението следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Решението следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части относно главницата за ТЕ и главницата за дялово разпределение.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща 3 вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Първоначалният ответник И. Й. М. /на чието място са конституирани след изтичане на срока по чл. 131 ГПК въззивниците С.И.М. и М. И.в М. / с отговора на исковата молба вх. № 234562 от 17.07.2024 г. оспорва исковете единствено като погасени по давност. Първоначалният ответник И. Й. М. не оспорва през исковия период от м. 07.2017 г. до м. 04.2020 г. да е бил собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, както и до него да е доставена ТЕ в твърдените количества и на претендиранта цена. Единственото възражение е за погасяване на сумите по давност.

Поради това не е било спорно, че през исковият период от м. 07.2017 г. до м.

04.2020 г. И. Й. М. е бил собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот. Това се установява и от представения нот. акт № 138, том първи

, дело № 123/2020 г. от 04.09.2020 г. по описа на нот. А. рег. № НК 032 СРС, с който след края на исковия период И. Й. М. е извършил замяна на притежаваните от него ½ ид.ч. от имота с МПС. При изповядването на сделката пред нотариуса е бил представен н.а. от 28.05.1992 г., нот. Дело № 8081/1992 г. , който е представен и към исковата молба, но е напълно нечетлив – толкова блед и лошо сниман, че е невъзможно да се разчете каквато и да било част от него. На ищеца с определението по чл. 140 ГПК е дадена възможност да представи чисто копие, което той не е сторил. Въпреки това обаче предвид липсата на оспорване и представения нот. акт № 138, том първи , дело № 123/2020 г. от 04.09.2020 г. по описа на нот. А. рег. № НК 032 СРС, в който е посочен като представен при изповядването н.а. от 28.05.1992 г., то съдът намира, че ответникът И. М. е бил собственик на ½ ид.ч. от имота в исковия период.

С искова молба от 2020 г./нечетлива пълна дата/ е бил предявен срещу ответника И. Й. М. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нот. акт № 138, том първи, дело № 123/2020 г. от 04.09.2020 г. по описа на нот. А. рег. № НК 032 СРС. По делото обаче не са наведени от коя да е от страните доводи относно това дали по исковата молба е постановено решение и в какъв смисъл.

Поради това и с оглед липсата на оспорване от страна на И. Й. М. и представените доказателства съдът приема, че той е бил собственик на ½ ид.ч. от имота в исковия период.

Ищецът е доставял ТЕ до имота за исковия За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016 г.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът И. Й. М. като ползвател на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е 4 действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.