Решение № 5493 от 14.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5493 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно гражданско дело № 20261100507577 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението против Постановление от 15.04.2026 r. на съдебния изпълнител по изп. дело № 2026860040083 на ЧСИ с peг. № 860 при КЧСИ с район на действие СГС, в частта, с която е оставено без уважение възражение против разноските за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски по изпълнението в полза на взискателя и възражението му в този смисъл неоснователно не са били уважени.

Сочи се, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като реално не са извършени такива действия. Изтъква се, че поисканите и извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Претендират се разноски в производство по обжалване на акта на съдебния изпълнител.

В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК , се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално 1 правните и процесуално-правните разпоредби при определяне на дължимите разноски и адвокатско възнаграждение, както и че същото е определено в/под нормативно предвидения минимален размер.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия - сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАНЕЛНА, поради следното:

Производството по изпълнително дело е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 818.18 евро. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро – за образуване и представителство в изпълнителното производство.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, наложени са запори върху банкова сметка и пенсията на длъжника.

На 08.04.2026 г. длъжникът е подал молба за спиране на изпълнителното производство по изпълнителното дело на осн. чл. 454, ал. 1 ГПК, както и за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение, изпратена на взискателя за становище.

На 15.04.2026г. е постъпило становище от взискателя, като на същата дата е издадено и обжалваното постановление, с което производството е спряно и е отказано намаляване размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

На 20.04.2026г. са депозирани две молби от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия, подадени са възражения срещу жалбата на длъжника, направено е искане за възобновяване на изпълнителното производство, както и искане за налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника.

Така установеното налага следните правни изводи:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в 2 общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене и представителство по изпълнително дело, което се оспорва в случая.

В случая по делото не се спори и се установява от приети документи, че взискателят е възложил на адвокат да образува и води изпълнителното дело, за което е уговорил и платил сумата от 200 евро.

В представения договор за правна защита и съдействие изрично е уговорено, че предоставената правна защита и съдействие се изразява както в образуване на изпълнителното дело, така и процесуално представителство и защита по същото до окончателното му приключване.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за образуваве на изп. дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева /102.26 евро/.

Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, при което адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното производство, изчислено с оглед сочените разпоредби, образуването му и до неговото приключване, е в размер на 117.59 евро. след

Съдът приема, че договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, доколкото е в размер под определените по Наредба № 1/2004 г. в приложимата й в случая редакция, не подлежи на последваща редукция.

Взискателят е договорил и заплатил 200 евро общо – за образуване и представителство по изпълнителното дело, което е под размера от 219.85 евро, предписан от Наредбата, независимо от това, че на представителя му се дължат 3 отдели суми за образуване на делото и за представителство и защита по него.

Отделно от това, изпълнителното производство към датата на постановяване на настоящия съдебен акт не е приключило и липсва яснота както относно продължителността му, така и относно последващите действия, които ще е необходимо да бъдат извършени от представителя на взискателя във връзка с удовлетворяване на вземането, при което договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно.

Предвид това жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението на длъжника за тяхната прекомерност се явява неоснователна, а обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

По разноските

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не може да намери приложение. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

Нещо повече – константна е съдебната практика, че не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските / Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во Т.

О.; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то Г.

О.; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. О. /.

Поради това и претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство не следва да се уважават.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 15.04.2026г. по изп. дело № 2026860040083 на ЧСИ с peг. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, 4 с която е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на всяка от страните за присъждане на разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на ЧСИ за прилагане по изп.д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5