Разпореждане № 3081 от 12.10.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3081 гр. гр. Лом, 12.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620102872 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е заповедно, образувано по заявление по чл. 410 ГПК от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище/адрес на управление: ************ (********), чрез пълномощника И. Н. Н., юрисконсулт, срещу Д. И. И., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: ************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1/ Главница 1 569.88 EUR за периода 30.11.2025 г. - 31.03.2027 г., ведно със законната лихва от 02.10.2026 г.; 2/ Договорна лихва 432.13 EUR за периода 30.11.2025 г. - 22.04.2026 г.; 3/ Мораторна лихва 138.77 EUR за периода 01.12.2025 г. - 02.10.2026 г.

В заявлението /в т. 3.2. – обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено: Договор за потребителски кредит № 3146826 от 17/03/2025 год.

Вземането е цедирано на заявителя:

На 16.04.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който вземането на "Ай Тръст“ ЕООД срещу Д. И.

И., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 3146826 от дата 17.03.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор.

Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "Ай Тръст“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРСАТ/3146826 от дата 22.04.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

В т. 5 от Заявлението /допълнителни изявления и допълнителна информация/ е пояснено, че:

1

На 17.03.2025 г. Между "Кредисимо" ЕАД и Д. И. И. е сключен договор за потребителски кредит № 3146826, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 3500.00 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 5656.06 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 2156.07 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 31.03.2027 г., на 24.00 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 235.67 лв. Между "Ай Тръст“ ЕООД и Д. И.

И. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договорa за потребителски кредит. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД.

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 22.04.2026 г. Преди подаване на заявлението длъжникът е погасил 219.64 евро, което е отнесено към главницата и е взето предвид при формиране на претенциите.

Предвид заявените твърдения и приложените към заявлението доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Между длъжника Д. И. И. и КРЕДИСИМО ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3146826 от 17/03/2025 год., по силата на който му е бил предоставен заем в размер на 3500,00 лева, който заем е следвало да върне на 24 месечни вноски с променящ се размер, първата от които от 223,28 лева, а последната – 244,13 лева, съгласно погасителен план в срок до 31.03.2027 год. Фиксиран ГЛП – 50%. ГПР – 63,21%.

На същата дата между Д. И. И. и АЙ ТРЪСТ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, с уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 3353,71 лева, платими на 23 месечни вноски с променящ се размер, първата от които от 196,63 лева, а последната – 0,35 лева, с падеж, 2 съвпадащ с падежите на вноските по договора за кредит.

На същата дата е сключен и Договор за поръчителство между заемодателя КРЕДИСИМО ЕАД и поръчителя АЙ ТРЪСТ ЕООД.

Сборът от променящите се по размер месечни вноски по двата договора – за кредит и за предоставяне на поръчителство е равен на месечна вноска от по 418.91 лева за целия период за изплащане на кредита. Общо дължимата сума (по двата договора – за кредит и за поръчителство) е 9009.74 лева.

В случая сключеният между "Кредисимо" ЕАД и длъжника Д. И. И. договор е за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл. 143-148 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящия.

Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.

64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави, като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

В т. III. 12 от ОУ е посочено: „Кредитополучателят може да предостави Обезпечение на Кредита, което обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. В допълнение към предходното изречение, в 3 случаите на избрано Обезпечение, Кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава съгласието си за предоставяне на личните му данни от КРЕДИСИМО на Поръчителя чрез отбелязване "Декларирам, че съм уведомен/а и давам съгласието си за предоставяне, обработване и съхранение на посочените от мен лични данни за целите на учредяване на избрания от мен вид обезпечение" на систематичното място на Сайта/в Профила в хода на подаване на Заявлението или пред служител на КРЕДИСИМО, в случаите на кандидатстване по телефон по реда и начина уговорени в тези ОУ“.

Съгл. т. ІІІ.3.1, изр. последно от ОУ, В случаите на избран вид обезпечение Поръчителство, с цел удобство на Кредитополучателя и с негово съгласие, КРЕДИСИМО предоставя на Поръчителя снимките от валидната лична карта на Кредитополучателя за целите на идентификацията.

От формулировката на клаузите на представения договор за потребителски кредит и приложимите ОУ изглежда, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита съобразно посочените в контракта варианти.

В ОУ (т. ІV.3) обаче е посочено, че в случай че КРЕДИСИМО одобри Заявлението, Кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него e-mail и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване), както и чрез съобщение в Профила.

Срокът за одобрение на Заявлението е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му в цялост на КРЕДИСИМО съгласно условията на тези Общи условия.

В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т. Ш.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО – чл. 4, ал. 2 от Договора.

Видно от горното, всъщност приемането на уговорката за предоставяне на обезпечение е условие за одобрение на заявлението за отпускане на кредит.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави.

По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В договора и приложимия погасителен план е посочено, че ГПР по Кредита е 63,21. След служебно извършена справка на публично достъпната интернет-страница на

БНБ с адрес:

4 https://www.bnb.bg/Statistics/StHistoricalData/StBIRAndIndices/StBIBaseInterestRate/ind се установява, че към датата на сключване на договора, 17.03.2025 год., законната лихва е била 12,59 %, формирана по следния начин: на основание чл. 35 от Закона на БНБ, ОЛП е бил 2,59% + 10 % надбавка = 12,59%. Т.е. максималният размер на ГПР съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК е 62,95%.

Клаузата не отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК, тъй като не е ясно какво се включва и как е изчислен в случая ГПР.

В случая се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но няма данни дали е отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит.

Същевременно възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо на кредитодателя, видно от уговореното в представените контракти.

След като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК. Т.е. с т.нар. договор за поръчителство всъщност се цели една допълнителна облага за кредитодателя. Така възнаграждението в полза на поръчителя следва да се приеме, че представлява разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит.