Определение № 448 от 18.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Пазарджик, 15.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500521 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 , ал.1,т.2 от ГПК във вр.с чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ответника в първоинстанционното производство Застрахователно дружество „Б.И.“АД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“Д.Б.“№87 срещу протоколно определение от 30.05.2023г, постановено по гр.д.№742/2022г по описа на Районен съд –В., с което е допълнено определение №253 от 06.04.2023г и е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на спора на сезирания съд.

В жалбата инвокира оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Неправилно районният съд бил приел, че делото му подсъдно по правилата на местна подсъдност. Според жалбоподателя в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.107, ал.3 от ГПК, тъй като ищцата е с постоянен адрес в гр.М., Г. и искът е подсъден на Софийски районен съд. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено за разглеждане на Софийски районен съд.

В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с данните по делото и прецени доводите на страните, намира са установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна – ответник по делото и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред районния съд е било образувано по искова молба от Щ. Г. , родена на 17.06.1977г, гражданин на Г. с постоянен адрес Г., гр.М., 39118, Н.Щ.

№30А срещу Застрахователно дружество „Б.И.“АД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“Д.Б.“№87,с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата то 8875лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 4 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.08.2018г. на път II-84, км.23+300 в посока от град В. към село В..

С писмения отговор ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания съд . Изложил е довод, че ищцата няма постоянен адрес в Република България и съгласно процесуалното правило на чл.107, ал.3 от ГПК исковете е следвало да са предявят пред надлежния съд в С., който в случая е Софийски районен съд.

С определение №253 от 06.04.2023г.по гр.д.№742/2022г. по описа на Районен съд – В., постановено в производството по чл.140 от ГПК, съдът се е произнесъл в мотивите на съдебния си акт по въпроса за подсъдността на спора като е намерил възражение за неоснователно. Приел е, че за да е налице хипотезата на чл.107, ал.3 от ГПК следва да са налице кумулативно две предпоставки: искът да е предявен срещу лице-ответник , което е с неизвестен адрес/ ал.1/ или което не живее в пределите на Република България на постоянния са адрес/ ал.2 и ищецът няма постоянен адрес в България. Ответното дружество е със седалище в Република България, поради което не е налице една от кумулативните предпоставки. На следващо място районният съд е приел, че специалната местна подсъдност по чл.115, ал.2 от ГПК дава право на избор на ищеца да предяви иска си по КЗ или по местоживеенето му , или по местонастъпването на застрахователното събитие.

Приел е , че в случая ищецът няма адрес в Република България, поради което подсъдността се определя от местонастъпването на застрахователното събитие, което обосновава компетентността му да разгледа и реши спора.

Изводите на районния съд напълно се споделят от настоящата инстанция.

Предмет на делото е пряк иск по чл.432 от КЗ на увреденото лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на застрахователно обезщетение. Искът е предявен на 02.08.2022г., към който момент е в сила разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК/ ДВ бр.65/07.08.2018/, предвиждаща, че исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционен фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие. Със същото изменение е предвидено в чл.119, ал.3 от ГПК, че за тази местна подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание. Ето защо дори и не се налага изрично в исковата молба ищецът да обоснова 2 компетентността на сезирания съд като излага съображения за избор на тази подсъдност.

По критериите на чл.115, ал.2 от ГПК правният спор е подсъден на Районен съд-В. , тъй като в неговия съдебен район е местонастъпването на застрахователното събитие.

Специалната местна подсъдност по чл.115, ал.2 от ГПК дерогира общата местна подсъдност по чл.107, ал.3 от ГПК. А дори и да не се възприемат тези съображения на настоящата инстанция, граматически и смислово нормата на чл.107, ал.3 от ГПК е разписана така:“ Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в С.“. Съюзът „и“ предполага кумулативно наличие на предпоставките – една от разписаните ал.1 или ал. 2 от същата процесуална норма, касаещи ответника и ал.3, касаещата ищеца, което не е налице в настоящия случай както правилно е приел районния съд.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г по т.д.№6/2017г на ОСГТК на ВКС в производството по частни жалби не се прилагат ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд , предвид чл.269, изр.2 от ГПК. Въззивният съд може да бъде сезиран и с бланкетна частна жалба. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение те имат значение единствено да ориентират съда в становището на страните. Ето защо въпреки липсва на оплаквания в частната жалба досежно изводите на районния съд за приложимостта на нормата на 115, ал.2 от ГПК , въззивният съд не е излязъл извън правомощията си , развивайки съображения в тази насока. Районният съд също не е допуснал процесуално нарушение, мотивирайки отказа си да уважи възражението за местна непосъдност на делото и с изложените в обжалваното определение доводи досежно специалната изборна местна подсъдност, уредена в разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК ,при все че законодателят му е вменил задължение да следи и служебно за тази подсъдност.

Предвид изложеното обжалваното определение като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.05.2023г по гр.д.№742/2022г по описа на Районен съд- В., в частта, с която е допълнено определение №253/06.04.2023г., постановено по същото дело и е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на спора.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.274, ал.3,т.1 от ГПК при 3 наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4