Решение № 112 от 14.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. M., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – M. в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500081 по описа за 2026 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Б. И. Ц. от гр. M. против решението на РС M. № 689/18.12.2025г., постановено по гр. дело № 1319/2025г. по описа му, с което е осъден на основание чл. 500 от Кодекса за застраховането да заплати на ЗД ,,Б.. ‘‘АД гр.С.. сумата 14 687,30 лв., ведно със законна лихва от 24.04.2025г. , представляваща изплатеното от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по щета № **********., както и да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2 587,49 лева.

Твърди се във въззивната жалба , че е диагностициран с биполярно разстройство, което е най-вероятната причина за настъпилото през 2020г. ПТП и следва да се вземе предвид при постановяване решението по делото. Навежда довод, че не е бил уведомен за развилото се пред РС M. производство. Прави възражение за прекомерност на присъдените на насрещната страна разноски. Конкретно искане към въззивния съд във връзка с обжалваното решение не е заявено.

В срок е подаден писмен отговор от въззиваемата страна чрез пълномощник адвокат М. Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за правна помощ.

При въззивното разглеждане на делото е прието нововъзникнало писмено доказателство - Епикриза от ДПБ Карлуково, издадена на 17.12.2025г. .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен 1 акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Решението на РС M. е валидно и допустимо постановено по регресен осъдителен иск с правно основание чл. 500,ал.1,т. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 422 ГПК.

С исковата молба ищецът застрахователно дружество Б.. АД е поискал от съда да осъди ответника Б. И. Ц. от гр. M. да му заплати сумата 14687.30 лева , представляваща възстановено от ищеца на ЗД Е. АД като платено на увреденото лице по застраховка Каско обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди при ПТП , настъпило на 17.06.2020г.. Искането е обосновано с твърдения, че вина за настъпилото ПТП има ответникът, който е напуснал мястото на произшествието и дължи на ищеца възстановяване на платената от него на застрахователя на увреденото МПС сума в размер на 14687.30 лева, включваща 14 662.35 лева платеното по застраховка Каско от ЗД Е. АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от 24.95 лева.

Ответникът с подадения в срок отговор не е оспорил твърдените в исковата молба от фактическа страна обстоятелства, като е навел довод, че при настъпване на произшествието е бил прекалено уплашен, поради което не е изчакал идването на органите на МВР. Посочил е, че е намерен на следващия ден от органите на реда, като пробите му за алкохол и наркотици са били отрицателни. По дадената му покана за доброволно изпълнение е депозирал молба, заведена при ищеца на 16.02.2022г. , по която отговор не е получил.

Изрично с отговора на исковата молба е направил възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

С обжалваното решение съдът е уважил изцяло предявения иск, като е осъдил Б. И.

Ц. да заплати на Б.. АД сумата 14687.30 лева , ведно със законна лихва от датата на исковата молба 24.04.2025г. , както и да заплати разноски от 2587.49 лева.

По същество въззивният съд приема обжалваното решение за правилно.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводи , съдържащи се мотивите му изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:

Между страните няма спор за фактите, така както са твърдени и установени от фактическа страна с обжалваното решение.

Доводите , които жалбоподателят навежда с въззивната жалба, са в насока, че вероятна причина за напускане на местопроизшествието е това, че през 2025г. е диагностициран с биполярно афективно разстройство и това е най-вероятната причина за 2 настъпилото ПТП. По делото е приета епикриза на ДПБ Карлукова, от която се установява, че в периода 20.11.2025г. – 17.12.2025г. Б. И. Ц. е лекуван в психиатричното заведение с диагноза биполярно афективно разстройство. От съдържанието на епикризата не се установява, че и към 17.06.2020г., когато е настъпило процесното ПТП Б. И. е имал посоченото в епикризата психично разстройство. Не са налице и доказателства, които да оборват установена с оглед чл. 45 ЗЗД презумпция, че Б. И. няма вина за противоправното си поведение при причиняване процесното ПТП, при което в нарушение на правилата за движение, предвидени в ЗДвП при управление на лек автомобил ХХХ с рег. № *** е навлязъл в насрещната пътна лента , при което се е блъснал странично в намиращия се там насрещно движещ се товарен автомобил, след което продължил движението и се блъснал странично в лек автомобил ХХХ и напуснал мястото на произшествието. Обстоятелствата по настъпване на произшествието са установени от приложения по делото констативен протокол за ПТП, който представлява официален свидетелстващ документ и съгласно чл.

179,ал.1 ГПК има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице - за констатираните и посочени в документа участници в произшествието, както и за обстоятелството дали лицата са напуснали мястото на произшествието. По същество от страна на ответника не се оспорва факта, че е напуснал мястото на ПТП, като не е изпълнил задълженията си предвидени в чл. 123,ал.1,т.1 ЗДвП , не е спрял за да установи какви са последиците от произшествието, като в случая предвид данните от констативния протокол за пострадали при произшествието лица, е бил длъжен съгласно чл. 123,ал.1,т.2 ЗДвП да уведоми и компетентната служба на МВР.

Предвид гореизложеното съдът приема за установени по делото предпоставките на чл. 500,ал.1,т.3 КЗ пораждащи регресно право на застрахователя по застраховката ГО срещу виновния водач да получи платеното на суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател по имуществена застраховка Каско.

По отношение необсъденото от първостепенния съд своевременно направено от ответника възражение за прекомерност на претендираните за плащане разноски по делото от страна на ищеца, въззивния съд приема следното:

Установените разноски на ищеца са 587.49 лева платена държавна такса и 2000 лева платено с ДДС адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност е относимо единствено към претендираното за плащане като разноски платено адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част. В случая спорът не се отличава с фактическа сложност, като ответникът с отговора на исковата молба не е оспорил твърдените в същата фактически обстоятелства. Извънпроцесуално също не е оспорил дължимостта на исковата сума, като по отправената му регресна покана е депозирал молба до ищеца с искане да плати задължението си разсрочено. Отговор на тази молба от страна на ищеца няма, но е и 3 безспорно, че ответникът не е платил дори и част от задължението си, с което е станал причина за образуване исковото производство. Спорът не се отличава и с правна сложност предвид многобройната и безпротиворечива съдебна практика по приложение разпоредбата на чл. 500,ал.1,т.3 КЗ. По делото не са събирани други доказателства, освен представените с исковата молба. Проведени са три съдебни заседания без явяване на процесуалния представител на ищеца, като от негова страна е подадено едно писмено становище с кратки доводи по същество и молба със списък на разноските. Горепосочените обстоятелства обосновават прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, размерът на което е съобразен единствено с материалния интерес по спора без отчитане фактическата и правната му сложност, поради което и на основание чл. 78,ал.5 ГПК съдът намалява същото на 1000 лева с ДДС.

С оглед изхода на въззивното производство въззиваемото дружество има право на разноски, искане за което е направено с отговора на въззивната жалба, но доказателства за направени такива в хода на въззивното производство не са представени, поради което и съдът не присъжда разноски.

Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд M.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 689/18.12.2025г. на Районен съд –M., постановено по гр. дело № 1319/2025г. по описа му в обжалваните части, с които Б. И. Ц. е осъден да заплати на Б.. АД сумата 14687.30 лева, ведно със законна лихва, както и разноски до размер 1587.49 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 689/18.12.2025г. на Районен съд –M., постановено по гр. дело № 1319/2025г. по описа му в частта с характер на определение, с която Б. И.а Ц. е осъден да заплати на Б.. АД разноски над сумата 1587.49 лева до присъдения размер от 2587.49 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4