Разпореждане № 26944 от 30.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26944 гр. Варна, 30.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Частно гражданско дело № 20253110108560 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление от „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, за заплащане на сумите, както следва: 550 лева, представляваща неплатена главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит * № */22.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2025 г. до окончателното й изплащане; 118,76 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.07.2024 г. до 01.05.2025 г.; 247,50 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 302,50 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; 30 лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.07.2024 г.; 400 лева начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 04.10.2024 г.;

157,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2024 г. до 01.05.2025 г., както и 24,13 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2025 г. до 26.06.2025 г.

Претендират се и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Процесният договор за кредит е потребителски, съобразно легалната дефиниция на чл.

9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

В случая, претенцията на заявителя, наред с главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава, включва и възнаграждения за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

1

Претенциите за възнаграждение за закупени услуги „Флекси“ и „Фаст“ са основани на клауза в договора, съобразно която възнаграждението става изискуемо при подписване на договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ. Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, 9 състав, разпоредбата на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В случая, услугата „Фаст“ предоставя право за приоритетно разглеждане на искането и за самото отпускане на кредита, а тази, наименувана „Флекси“, допуска промяна на погасителния план. Уговореното възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит всъщност е свързано с процедурата по усвояване на кредита и предвиждането му е забранено от повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Уговореното възнаграждение за евентуална промяна в погасителния план не касае реално предоставени услуги, а се дължи във връзка с хипотетична възможност за длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то след като получи съгласие на кредитора, обективирано в нов погасителен план - чл. 15.2 от ОУ. В този смисъл, уговорките за допълнителни услуги водят до значително оскъпяване на ползвания заем и позволяват на заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер, който е почти равен на сумата на кредитиране, без реално да се предоставя някаква значима допълнителна услуга. Освен това, кредиторът очевидно е предвидил допълнителното плащане като част от кредитното задължение, тъй като го е включил в общата сума за погасяване и го е калкулирал в месечна погасителна вноска.

В контекста на гореизложеното следва извод, че плащането на възнаграждения за допълнителни услуги следва да бъде отразено като разход при формиране на оповестения в договора ГПР. Безспорно е, че въпросните вземания не са отчетени при определяне и оповестяване на ГПР по договора, в съответствие с изискването на чл. 19, ал. 1-3 ЗПК. Ето защо, макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират с изискуемото съдържане по т. 10 от същата правна норма относно достоверното и пълно посочване на годишния процент на разходите по кредита, което води до липса на задължителен реквизит. Още повече, като се вземат предвид и уговорените такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Вследствие от това, процесният договор се явява недействителен при условията на чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно на връщане подлежи само чистата стойност на кредита – главницата, но не и лихва или други разходи по кредита, на основание чл. 23 ЗПК.

Предвид изхода на спора, от общо претендираните разноски – 86,60 лева /36,60 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, доколкото и предвид характера на производството съдът намира, че същото следва да бъде в минимален размер/ в полза на заявителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 23,03 лева, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от заявлението.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * срещу длъжника Г. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град * за заплащане на сумите, както следва: 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща неплатена главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № */22.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2025 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 23,03 (двадесет и три лева и три стотинки) лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от заявлението.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 и чл. 414а ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 57905/27.06.2025 г. от „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *“, срещу длъжника Г. В. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град* В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 118,76 (сто и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.07.2024 г. до 01.05.2025 г.; 247,50 (двеста четиридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 302,50 (триста и два лева и петдесет стотинки) лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; 30 (тридесет) лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.07.2024 г.; 400 (четиристотин) лева начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 04.10.2024 г.;

157,12 (сто петдесет и седем лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2024 г. до 01.05.2025 г., както и 24,13 (двадесет и четири лева и тринадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2025 г. до 26.06.2025 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3