Определение № 433 от 12.08.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Сливен, 03.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500130 по описа за 2022 година Производството се движи по реда на чл. 248 от ГПК.

На 16.06.2022г. е депозирана молба от адв. Г. пълномощник на ЗАД „Алианц България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, *** против решение № 125/19.05.2022 г. по възз.гр.д.№ 130/2022г. по описа на СлОС в частта за разноските. Посочва се, че съдът не е присъдил на молителя разноски за въззивната фаза на делото в претендирания размер на 540.00 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът бил присъдил само 300.00 лв., но не бил взел предвид, че съгласно § 2А от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към присъдения хонорар следва да се начисли ДДС. Моли да се присъдят разноски в претендирания размер.

По делото не е депозиран отговор от насрещната страна.

Пред настоящата инстанция не са събрани допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Молителят е въззиваема страна по възз.гр.д.№ 130/2022г. по описа на СлОС. Страната е претендирала деловодни разноски за адвокатско 1 възнаграждение в размер на 540.00 лв., като е била представила списък по чл.

80 от ГПК и е бил приложил фактура № 0000001293/17.03.2022 г. , от която е видно, че адвокатският хонорар е с данъчна основа 450.00 лв. и начислено ДДС 90.00 лв. Така общо платената сума е била в размер на 540.00 лв. С решението по делото съдът е приел, че следва да се уважи искането на въззивната страна за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение и е намалил същото в размер на 300.00 лв. Съдът обаче не е съобразил, че следва да бъде начислено ДДС върху така определения размер.

Молбата за изменение на решението в частта на разноските е депозирана на 16.06.2022г., в рамките на законоопределения срок по 248 ал.1 от ГПК.

При анализ на събраните доказателства съдът направи следните правни изводи:

Депозираната молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК е процесуално допустима, като депозирана от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт в законния срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

От данните по делото е видно, че при постановяване на съдебния си акт и при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за страната съдът не е съобразил разпоредбата на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда , че за регистрираните по ДДС адвокати допълнително се начислява данък добавена стойност върху определените им възнаграждения и ДДС се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В случая ДДС, което е следвало да бъде добавен към присъденото възнаграждение от 300.00 лв. е в размер на 60.00 лв., която сума следва да бъде присъдена допълнително на страната. Мотивите на съда за намаляне на първоначално търсеното адвокатско възнаграждение са изложени в решение № 125/19.05.2022 г.

Ръководен от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ в частта за разноските решение № 125/19.05.2022 г. . по възз.гр.д.№ 130/2022г. по описа на СлОС, като

ОСЪЖДА Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.

Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 да заплати на ЗАД „Алианц България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, *** деловодни разноски за въззивната фаза в размер на още 60.00 ( шестдесет) лева адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3