Определение № 1918 от 08.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1918 гр. Пловдив, 08.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501977 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Д. Ж. чрез пълномощника адв. М. М., срещу определение №6600/09.06.2023 г., постановено по гр.д. №17581/2022 г. на Пловдивски районен съд, I граждански състав, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт поради противоречие със съдебната практика, като се цитира такава. Счита, че адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от исковете. Иска се изменение на определението, като на адв. М. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 400 лв., както и сумата от 15 лв. за държавна такса. Прилага съдебна практика.

Ответното дружество „Микро кредит“ АД не е депозирало писмен отговор.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред първата инстанция е образувано по 1 предявени от К. Ж. срещу „Микро кредит“ АД два обективно кумулативно съединени иска - с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за заем, и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД - за осъждане на кредитодателя да заплати на кредитополучателя получената сума по договора за допълнителна услуга.

По делото е постановено решение №1567/06.04.2023 г., с което исковете са уважени, като ответникът е осъден да заплати на адв. М. сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, предвид защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, в това число броя на проведените съдебни заседания - едно.

По повод депозирана в законоустановения срок молба от адв. М. за изменение на решението в частта относно разноските, е постановено атакуваното определение. С него съдът е приел, че от адв. М. е осъществено процесуално представителство на ищеца по предявени два обективно съединени иска, производството е протекло в едно съдебно заседание, с приемане на представени от ответника писмени доказателства, като други процесуални действия не са извършвани, а и защитавания материален интерес е до 1000 лв. Съдът е приел, че след отчитане обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, както и величината на защитавания материален интерес, определения с решението размер е справедлив, като е оставил без уважение молбата за изменението му.

Определението според въззивния състав е неправилно.

С препращащата норма на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата определянето на адвокатското възнаграждение в случаите на чл.38, ал.1 от същия закон се извършва от съда, като размерът не следва да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от същия закон. Съгласно редакцията на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая са налице два обективно кумулативно съединени иска, по които съдът се е произнесъл. За всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение по чл.7, 2 ал.2, т.1 от Наредбата в размер на 400 лв. В договора за правна защита и съдействие, представен по делото, също е отбелязано, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие по два иска – за нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за заем и по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Не се възприемат доводите на първостепенния съд, че в случая се дължи адвокатско възнаграждение само за един иск - унифицирана или задължителна съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.2, ал.5 от цитираната наредба не е налице, като текста следва да се прилага според настоящия състав буквално.

По тези съображения атакувания съдебен акт следва да се отмени, като се измени постановеното по делото решение в частта за разноските и на адв. М. се присъди допълнително възнаграждение в размер на 400 лв.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски в настоящето производство.

Според изложеното в определение

№234/24.06.2020 г., постановено по т.д. №1958/2019 г. на ВКС, II т.о. разноски не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение №683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. №5089/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №29/13.01.2017 г. по ч. т. д. №1797/2016 г. на ВКС, II т. о., определение №288/07.05.2019 г. по ч. т. д. №717/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №536/02.08.2019 г. по ч. т. д. №1463/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение №615/09.10.2019 г. по ч. т. д. №2377/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение №486/14.11.2019 г. по ч. гр. д. №4270/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №58/04.03.2020 г. по т. д. №112/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №6600/09.06.2023 г., постановено по гр.д.

№17581/2022 г. на Пловдивски районен съд, I граждански състав, с което е 3 оставена без уважение подадената от адв. М. М. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение №1567/06.04.2023 г., постановено по гр.д. №17581/2022 г. на Пловдивски районен съд, I граждански състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление град София, бул. Цариградско шосе №137, ет.3, да заплати на адвокат М. В. М. със служебен адрес град ...................................., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на още 400 (четиристотин) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4