Решение № 295 от 15.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. В., 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20263100500148 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 98241/25.11.2025г. от Т. И. К., ЕГН **********, заместил в хода на процеса на основание чл.227 ГПК починалата ищца Е.В. К.а, ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Н. М. П., със съдебен адрес ******, срещу решение № 3760/26.10.2025г., постановено по гр. дело № 13150/2023г. на ВРС, XXXIII-ти състав, с коeто са отхвърлени предявените от въззивника срещу З. И. А., ЕГН ******* от Г.К., общ. А., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, представляващ 1/12 ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда, находящ се в гр. В., кв. „В.“, ул. „Г.“ № **, състоящ се от две стаи, всекидневна, хол, кухня, баня и тоалет, със застроена площ от 120 кв.м., заедно с две стаи и коридор в сутерена с площ от 60 кв.м. в югоизточната част на сградата, заедно с 1/12 ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място, цялото с площ от 500 кв.м., съставляващо парцел *** в кв. ** по плана на кв. В., гр. В., при посочени граници, извършено на 28.11.1997г. и обективирано в НА № 186, том LXXVI, дело №20378/1997г. на нотариус при РС В., поради отказа на надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае и за осъждане на ответника да върне дарения недвижим имот.

Във въззивната жалба въззивникът излага становище за нищожност, 1 недопустимост, необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и при непълнота на доказателствата. Намира предявения иск за отмяна на дарението за доказано от събраните по делото доказателства, които, обаче, са превратно тълкувани или игнорирани от първоинстанционния съд. Оспорва показанията на водените от ответницата свидетели, като опосредени, тенденциозни, неточни и неверни. Счита, че съдебният състав, разгледал делото, не представлява независим, безпристрастен и справедлив съд. Отправеното искане е обжалваното решение да се прогласи за нищожно, в евент. за недопустимо, в евент. за неправилно. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба от Е.В. К.а, ЕГН ********** от гр. В. /починала в хода на първоинстанционното производство и заместена по реда на чл. 227 от ГПК от сина си Т. И. К., ЕГН **********/ срещу З. И. А., ЕГН ********** от с. Г.К., общ. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за отмяна на дарение на 1/6 ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда, находящ се в гр. В., кв. „В.“, ул. „Г.“ № **, състоящ се от две стаи, всекидневна, хол, кухня, баня и тоалет, със застроена площ от 120 кв.м., заедно с две стаи и коридор в сутерена с площ от 60 кв.м. в югоизточната част на сградата, заедно с по 1/12 ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място, цялото с площ от 500 кв.м., съставляващо парцел *** в кв. ** по плана на кв. В., гр. В., при посочени граници, поради отказ на надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, както и за осъждане на ответника да върне описания по-горе недвижим имот, поради отпадане на основанието за получаването му.

В исковата молба ищцата излага, че страда от диабет тип 2, освен това при падане счупила тазобедрената си става, поради което е била оперирана и обездвижена на легло повече от седем месеца. Сочи, че поради тежко заболяване и недостатъчност на доходите си от пенсия и имущество има нужда от помощ, каквато ответницата отказала да й предостави. Излага, че за нея се грижи единствено синът й Т. К. и съпругата му Д.. Отправеното искане е да се отмени извършеното дарение от ищцата в полза на ответницата до размера на 1/6 от дарения имот и връщане на дарените ид.ч. от имота.

С протоколно определение от 27.09.2024г. производството по иска за отмяна на дарението е прекратен за разликата над 1/12 ид.ч. до дарените 1/6 ид.ч., поради настъпилата смърт на ищцата и правоприемството от нейния син. В същото съдебно заседание производството по делото е оставено без движение. С уточняваща молба ищецът излага, че майка му е счупила 2 тазобедрена става на 29.11.2022г., а диабетът е открит на 07.12.2022г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Излага, че майка й е починала на 26.03.2024г. Сочи, че през последните пет години майка й е страдала от тежка деменция, от което й състояние нейни близки са се възползвали, за да се снабдят с пълномощно и доказателства с цел да придобият имота, предмет на договора за дарение. Поддържа, че никога не е преставала да се грижи за своята майка, но през последната година и половина нейни близки по всякакъв начин са я възпрепятствали, в това число са създавали пречки ответницата да я види, когато е била на легло и в болница.

На 10.09.2024г. ответницата е депозирала допълнение към отговора, с което оспорва представеното пълномощно от майка й , като твърди, че същото не е подписано от нея, а дори подписът да е положен от нея, то същата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си поради дементното си състояние. В деня, в който е получила препис от исковата молба е завела жалба срещу брат си в ВРП, както и искова молба до ВОС за поставяне на майка й под пълно запрещение, но последното е прекратено поради настъпилата на следващия ден смърт на Е. К.а. Сочи, че в основата на влошените отношения между нея и брат й е съпругата на последния, която не я допуснала в болницата да види майка си на смъртно й легло.

С обжалваното решение предявените искове да отхвърлени като неоснователни.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Възражението на ответницата за недопустимост на иска, поради липса на надлежно упълномощаване приживе от даритЕ.та Е. за подаване на искова молба по делото, е опровергано от заключението на вещото лице по проведената съдебно-графилогична експертиза, че подписът на приложеното на л. 10 от делото пълномощно на позиция „упълномощител“ е поставен от първоначалната ищца.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения препис извлечение от акт за смърт № 278/26.03.2024г. се установява, че Е.В. К.а, родена на 24.03.1932г. е починала на 26.03.2024г.

От удостоверение за наследници от 01.07.2024г. е видно, че след смъртта си Е. В. К.а е оставила за свои законни наследници сина си Т. И. К. и дъщеря си З. И. А..

3

От нотариален акт № 186, том 46, дело 20378/1997г. на нотариус при Варненски районен съд е видно, че Е.В. К.а е дарила на двете си деца по 2/6 ид.ч. от недвижим имот - втори етаж на жилищна сграда, находящ се в гр.В., кв. „В.“, ул. „Г.“ № **, състоящ се от две стаи, всекидневна, хол, кухня, баня и тоалет, със застроена площ от 120 кв.м., заедно с две стаи и коридор в сутерена с площ от 60 кв.м. в югоизточната част на сградата, ведно с по 2/12 ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място, цялото с площ от 500 кв.м., съставляващо парцел ХХIII-159 в кв. ** по плана на кв. В., гр. В., при посочени граници.

От удостоверение от „Български пощи“ ЕАД е видно че през 2022г. пенсията на Е. К.а е получавана от внучка й Ц. А. К.а, а през периода от м. януари 2023г. до м. април 2024г. – от Д. А. К.а, въз основа на нотариално заверено пълномощно.

От писмо на ТД на НАП - В. е видно, че Д. А. К.а има регистриран трудов договор с работодател Домашен социален патрионаж - В. през периода от 30.12.2022г. до 27.05.2024г.

От заключението на вещото лице П. И. по проведената съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че доходът на даритЕ.та през периода от м. ноември 2022г. до м. февруари 2024.е бил под размера на разходите за издръжка на физическо лице в страната по публикувани статистически данни на НСИ.

От заключението на вещото лице проф. Е. Е. Г. – магистър-фармацевт по проведената съдебно експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в материалите по делото няма представени доказателства, че на Е. К.а са изписвани електронни рецепти за терапия по НЗОК, които са задължителни от 01.05.2021г.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на водените от ищеца свидетели Х.З. И. и В.З.Л. и тези на ответницата – К. И. К., В.Т.Т. и Г.Ц.Г., чийто показания съдът ще обсъди при необходимост в мотивите си.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Дарението е едностранна, безвъзмездна сдЕ. и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага дарителя си, т.е. с осъществяването на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения да издържа дарителя. За да възникне това задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението. Режимът по чл.

227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е основан на виновно отменително основание – непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар трайно и за продължителен период от време да се е 4 нуждаел от такава, то задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява основание за отмяна на дарението по чл.

227, ал. 1, б.”в” ЗЗД. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него.

За уважаването на иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в” от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, която той да е поискал от надарения и последният да му е отказал такава.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка”, при наличие на която и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за дарителя да възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението. В теорията и трайната съдебна практика по приложението на чл.

227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства при всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.

Приема се и че е необходимо нуждата да не е инцидентна, а да има траен характер. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди, като нуждата се обосновава от извода, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества /в този смисъл решение № 145 от 01.11.2017г., постановено по гр. д. № 786/2017г. по описа на ВКС, ІІІ г. о/. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр., а може да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Нуждата трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото.