Решение № 195 от 03.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Добрич, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200249 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. К. И. ЕГН ********** срещу НП № 22 – 0851 - 001864 от 05.01.2023г., издадено от Началник Група към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 182 ал.

5 във вр. с ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

1

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 30.06.2022г. около 11.12 часа в село К. на ул. „***“, до бивша бензиностанция, в посока гр. Д. управлява лек автомобил „*** със скорост от 85 км/час при общо ограничение за населени места 50км/час. Нарушението е установено със система за контрол на скоростта TFR1 – M – 537, с клип № 32982.

Нарушението е извършено в условията на системност. АУАН е съставен в отсъствието на водача съгласно чл. 40 ал. 2 от ЗАНН.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП и изразяващо се в следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН предвижда две хипотези, при които не следва да се образува административнонаказателно производство , а ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за давностни срокове, а именно: нарушителят е открит /известен е/ и не е съставен акт в течение на три месеца от установяването му /откриването му/ или е изтекла една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Двете хипотези са алтернативни, тоест достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се погаси правото да се търси отговорност, респективно да се образува административнонаказателно производство. Касае се за давностен срок, пропускането на който погасява възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Когато актът е съставен преди изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след изтичане тримесечния срок от откриване на нарушителя, е налице процесуално нарушение.

2

Съставяне на акт за установяване на нарушение извън посочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно – издаването на НП въз основа на така съставен акт означава неоснователно административнонаказателно преследване спрямо лицето, посочено като нарушител, без значение дали то е физическо или юридическо лице.

Нарушението е установено на 30.06.2022г., а АУАН е съставен на 30.11.2022г.

Актът е съставен в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя. Тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е давностен и не съществува законова възможност след изтичането му да бъде образувано административнонаказателно производство. В настоящия случай е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление.

Т.е. актът е съставен след изтичане на установения в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, давностен срок. Посочената разпоредба, както отбелязва и ТР № 48 от 1981г. на ОСНК на ВС съдържа два давностни срока, които не се конкурират помежду си, а се прилагат едновременно, като изтичането, на който и да е от тях е основание да не се започва административнонаказателно производство.

Приложим към настоящия случай е тримесечния срок от откриване на нарушителя, който не е бил взет предвид при съставянето на АУАН.

Нарушението по същия е извършено на 30.06.2022г. и е станало известно на контролните органи на същата дата. Това следва от обстоятелството, че нарушението е установено с мобилно средство за видеоконтрол, информацията, от което, съдържаща и регистрационния номер на моторното превозно средство е достъпна още при приключване на контрола, а на разположение на същите контролни органи е и Централна база на КАТ, от която може да се установи кой е собственик на автомобила и да се предприемат действия по установяване на субекта на отговорността, съобразно чл. 188 от ЗДвП. Няма обективни основания, които да попречат на държавните органи да установят субекта на отговорността още към датата на нарушението, респективно да предприемат действията по чл. 188 ал. 2 от ЗДвП, своевременно.

Адмнистративнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административни наказания, на основание чл. 182 ал. 5 вр. с ал. 1 т. 4 от ЗДвП. Определил е предвидената в бланкетната норма на чл. 182 ал. 5 от 3

ЗДвП санкция, която обаче предвижда наказание за системно нарушение в хипотезата по ал. 1, т. 4-6, а именно: "глоба" в двоен размер за съответното нарушение и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.

Легална дефиниция за понятието "системно" се съдържа в разпоредбата н а § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП , съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. С оглед на константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389 от 27.04.1999г., на ВКС, Тълкувателно решение No 3 от 15.02.1971г. на ОСНК на ВС/ и теорията, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост. Субсидиарното приложение на НК /чл. 11 от ЗАНН/ и известната теория за престъпленията на системно извършване открояват известните понятия за усложненост при множественост на деянията /продължавано, продължено, системно, повторност, рецидив/ и даденото тълкуване, че деяние /престъпление или нарушение/ при системно извършване се осъществява чрез три или повече отделни еднородни деяния, които се извършват въз основа на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, но многократното извършване на деяния от този род /системността/, ги обединява. Съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с електронен фиш. От значение е да са налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и нарушителят да е бил санкциониран по реда на чл. 182 от ЗДвП. Законодателят е предвидил по-тежка наказуемост на нарушението, извършено в условията на повторност и на нарушението, извършено при условията на системност, като изискване за системност е наличие на известна устойчивост и трайност в поведението. Ясно е, че системността е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 182 ал. 5 от ЗДвП, като в настоящия случай това обстоятелство не е посочено в обстоятелствената част на АУАН и НП при словесното изписване на вмененото на жалбоподателя 4 нарушение. Липсват посочени електронни фишове или наказателни постановления, от които да се извежда квалификацията за извършено системно нарушение. Административнонаказващият орган не се е мотивирал, като не е вписал в обстоятелствената част на АУАН и НП, НП или електронните фишове, обуславящи системността.

По делото се установи, че АУАН е съставен в отсъствието на водача.

Принципно, процедиране по гореописания начин от страна на контролните органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, т.е. когато нарушителят е известен, но не може са бъде открит или ако последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно. В процесния случай съдът намира, че жалбоподателят не е бил надлежно поканен за явяване с цел съставяне на АУАН срещу него. По делото не е приобщена покана. Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя има за цел едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените в чл. 40 ал. 1 от ЗАНН лица, както при неговото съставяне, така и при подписването му, което е с цел гарантиране правото на защита на нарушителя. Последният винаги следва непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето на акта, както и верността на посочените в акта обстоятелства от друга страна в т.ч. и относно датата на съставяне на АУАН. Както вече беше посочено, съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, извън хипотезата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, води до нарушаване на правото му да направи възражения при съставяне на акта и да организира и осъществи защитата си в образуваното против него административнонаказателно производство. Обстоятелството, че препис от АУАН е връчен на нарушителя след съставянето му не може да санира допуснатото нарушение. Смисълът на изпращането на покана до нарушителя 5 за явяване за съставяне на АУАН е да се извести лицето за започването на административнонаказателно производство срещу него и да му се предостави и гарантира възможност да участва в него и да упражни правото си на защита още в този най-ранен етап от производството. Като не е поканил надлежно нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му актосъставителят е лишил от правото на защита на нарушителя в този етап от производството, което е опорочило изцяло административнонаказателното производство.

Установените от чл. 40 ал. 2 от ЗАНН правила за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване правото му на защита в административнонаказателното производство и неспазването им представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяна на наказателното постановление на самостоятелно основание.

Посочените съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП както поотделно, така и в тяхната съвкупност представляват основание за отмяна на НП, затова е безпредметно обсъждането на правилното приложение на материалния закон.