Определение № 196 от 28.04.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Бургас, 28.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500129 по описа за 2026 година съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна частна жалба вх.№ 1467/23.01.26г. на БОС от З. З. Т. с ЕГН ********** и М. З. Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.. В., представлявани от адв. М. Н., АК - С., против определение № 3107 от 11.12.2025г. по в.гр.д.№ 2033/2025г. по описа на БОС, с което е оставена без разглеждане въззивната им жалба против действията на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС по изп.д.№ 20248030400852, изразяващи се в насочване на изпълнение върху 1/6 ид.ч. от ПИ 07079.705.*** и от сграда 07079.705.***.* по КККР на гр. Б., кв. Б. Твърдят, че определението не е правилно и приетите от окръжния съд правни изводи не съответстват на фактическата обстановка. Обосновават твърдения, че наследствената маса е открита със смъртта на наследодателя им – баба им Д. З. Т., оставила саморъчно завещание в тяхна полза. На горното основание твърдят собственически права върху посочения имот, придобит по завещателните разпореждания. Излагат аргументи за непротивопоставимост на извършените принудителни действия по соченото изпълнително дело на действителните собственици на ПИ 07079.705.*** и на сграда 07079.705.***.* по КККР на гр.

Б., кв. Б. Според тях фактът, че длъжникът по изп.д.№ 852/24г. на ЧСИ Т.Маджарова – гр. Бургас – З. Т. напълно е изоставил владението върху 1 процесния имот и е декларирал това обстоятелство с нарочна декларация, е достатъчно, за да обоснове извод, че те владеят имота. Още повече, че няма данни да са лишени от възможността да владеят този имот. Заявяват, че като е отхвърлил легитимацията им като собственици на процесния имот, съдът нарушил чл.6 ЕКРЧ и чл.1 от Първия Протокол към ЕКПЧ.

На основание изложените правозащитни възражения молят определението на Бургаски окръжен съд да бъде отменено и постановен акт, с който въззивната им жалба бъде уважена. Претендират разноски и ангажират писмени доказателства.

С обжалваното определение е оставено без разглеждане и искането на двамата жалбоподатели за спиране на изпълнението на основание чл.438 от ГПК – по разпореждане на съда.

От ответниците по въззивната частна жалба отговор е депозиран само от „Феста холдинг“ АД, ЕИК: 103123984, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„България“ № 83А, чрез адв. Й.Д. - АК - С. Счита жалбата за неоснователна и изложените в нея оплаквания за необосновани. Моли за отхвърлянето й. Не прилага нови доказателства.

Жалбата на З. З. Т. и М. З. Т. е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирани лица, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изп.д.№ 20248030400852 на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 800 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС, е образувано по реда на чл.427, ал.2 от ГПК, с оглед насочване на изпълнението за вземане на взискателите по изпълнителното дело върху имоти на длъжника З. Т., находящи се в района на БОС.

Безспорно е между страните, че с н.а.

********************************************************, надлежно вписан в Служба по вписванията към БРС на 14.08.2024 г. Д. Т. и Г. Ж. Т. са 2 признати за собственици по давностно владение на ПИ 07079.705.*** и на сграда 07079.705.***.* по КККР на гр. Б., кв. Б. при квоти: 5/6ид.ч. за Д. Т. и 1/6 ид.ч. за Г. Т.

По молба на единия от кредиторите – „Феста Холдинг“ АД гр.София, на 22.07.2025г. е вписана възбрана върху ½ ид.ч. от ПИ 07079.705.*** и от сграда 07079.705.***.* по КККР на гр. Б., кв. Б. - стр. 1033, т. 6 по приложеното копие от изп.дело.

Безспорно е също така, че на **.**.**** г. Д. Т. починала, като оставила наследници по закон: длъжника по изпълнителното дело – З. Т. и брат му – Г.

Т.

Също е безспорно, че с

Протокол от

******************************** е обявено саморъчно завещание на Д. Т., с което завещала цялото си имущество на своите внуци – стр.1081, т.6 по приложеното копие от изп.дело, като завещанието е вписано в СВп при БРС като Акт ************************************.

При така описаната фактическа обстановка, безспорна между страните по изпълнителното дело, насочването на действия по осребряване на имуществото на длъжника З. Т. и по-конкретно на посочената по-горе ид.част от ПИ 07079.705.*** и от сграда 07079.705.***.* по КККР на гр. Б., кв. Б., се атакува от наследниците по завещание на ½ част от цялото имущество на Д.

Т., а именно: настоящите жалбоподатели З. Т. и М. Т.

Жалбата е на основание чл.435, ал.4 от ГПК: „Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната“.

При цитираната законова разпоредба, за да се прецени допустимостта на въззивната жалба, по делото следва на първо място да се установи дали вещите, върху които е насочено изпълнението, се владеят от третите лица – въззивници.

По повод това и при приложение на Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по т.д.№ 6/2017г. ОСГТК на ВКС настоящият съд извърши 3 пълна въззивна проверка на изводите на първоинстанционния съд и прецени събраните доказателства.

Установи се, че по въззивната жалба, станала повод за образуване на в.гр.д.№ 2033/2025г. на БОС, са изложени оплаквания, свързани с правата на собственост в процесния имот. Както е посочено в решението на Бургаски окръжен съд, не са въведени твърдения, нито доказателства, че третите лица – настоящи жалбоподатели, са в имота и го владеят.

В тази връзка настоящият състав се запозна подробно с приложеното копие от изпълнителното дело на ЧСИ Т. Маджарова, гр. Бургас и констатира следното: На 06.08.2025г. на длъжника З.Т. е връчено съобщение на ЧСИ за наложена възбрана и насрочен опис на имоти, сред които и процесният – стр.1058, т.6 по копието от изп.дело. Съобщението е връчено чрез процесуалния представител на длъжника - адв. Д. Я., потвърдил получаването на 06.08.2025г. Описът е бил насрочен за 26.09.2025 г.

От приложения Протокол за опис на недвижим имот от 26.09.2025г. – стр.1107 и сл., т.6 по изп.дело се установява, че при посещението поземленият имот бил ограден с телена ограда, компрометирана и с разкъсвания, през която, в отсъствието на страните или техни повереници, ЧСИ осъществил достъп. Сградата в имота била с разпробити брави на входните врати и на 1-во и 2-ро ниво вратите не се заключвали. Дворното място не се обработвало, теренът бил обрасъл с естествена растителност, в източната част имало конструкция от бетонови колове с лозово насаждение.

При огледа на сградата отвътре се установило, че подовете са на циментова замазка на всички нива, като на жилищния етаж в стаите бил положен балатум, таваните и стените – на мазилка. Във всички помещения липсвали ел.ключове, контакти и осветителни тела. Сградата е заварена в лошо експлоатационно състояние и видимо не се обитавала.

При така описаното настоящият апелативен състав приема, че липсват данни за упражнявано владение под каквато и да е форма върху имота от страна на третите лица. При констатациите на ЧСИ не може да се стигне до убеден извод, че З. Т. и М. Т. са заварени в имота като владелци, по-скоро може да се направи заключение, че този имот от дълго време е запуснат и никой не полага грижи за него. Липсата на осветителни тела, ключове и контакти води до извод, че трайно не се ползва. Фактът, че длъжникът е 4 декларирал, че се е дезинтересирал от този имот, няма и не е искал достъп до него в продължение на 20 години и не се счита за негов собственик, не води до автоматично заключение, че М. и З. Т. упражняват фактическа власт върху него, която да демонстрира намерения на собственици.

При изложеното настоящият състав приема, че определението на Окръжен съд - Бургас е правилно и съобразено със закона, защото проверката на допустимостта на жалбата предхожда разглеждането й по съществото на спора. За да бъдат съобразени и преценени всички изложени оплаквания от действия на ЧСИ по въззивната жалба и по жалбата, сезирала настоящия съд, следва на първо място да се установи, че вещите, върху които е насочено изпълнението, се намират във владение на третите лица, претендиращи собственически права върху тях.

При описаното настоящият състав приема, че Бургаски окръжен съд е приел правилно и законосъобразно правно разрешение, като оставил въззивната жалба без разглеждане, както и молбата за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.438 от ГПК и прекратил производството по в.гр.д.№ 2033/2025г. по описа на БОС.

Независимо, че подадените от трети лица жалби по разпоредбата на чл.

437, ал. 2 ГПК се разглеждат в открито съдебно заседание, при категоричната констатация относно недопустимостта на жалбата, същата не подлежи на разглеждане по съществото й. Ето защо следва съдебен акт в горния смисъл, който е окончателен и необжалваем акт, при приложение на Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК.

Водим от изложеното, БАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх.№

1467/23.01.26г. на БОС от З. З. Т. с ЕГН ********** и М. З. Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. В., представлявани от адв. М. Н., АК - С., против определение № 3107 от 11.12.2025г. по в.гр.д.№ 2033/2025г. по описа на БОС.

ОТХВЪРЛЯ претенциите за разноски на З. З. Т. и М. З. Т. с оглед изхода на спора.

5

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6