Решение № 22 от 24.03.2026, Районен съд - Раднево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Раднево, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Р. Д. Д.а като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № ***5520100598 по описа за *** година

Предявен е положителен установителен иск за собственост за собственост на недвижим имот, чието материално правно основание е чл.

124, ал. 1 ГПК и искане по чл. 537 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт.

Производството е образувано по искова молба на Р. Г. К., действаща чрез адв. М. Д., срещу Т. Г. К.. Правното основание на предявените от ищцата иск е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот. Ищцата твърди, че ответника са бивши съпрузи, чийто граждански брак бил прекратен с решение № 839 от 05.09.1994 г. по гр.д. № 652/1994 г. на РС-Нова Загора, влязло в законна сила на 06.09.1994 г. Твърди, че през време на брака си страните закупили на 18.08.1994 г. с НА № 483, том 2, дело № 1259/1994 г. на РС-Раднево, недвижим имот, находящ се в гр. *****, а именно празно дворно място с площ от 830 кв.м., съставляващо УПИ ***** в кв. 20 по плана на кв. *****. Твърди, че по-късно с финансовото участие и на двамата след няколко години построили жилищна и стопански постройки, тъй като се разбрали, че ще живеят отново заедно в този имот. Твърди, че тъй като всеки от тях си имал и друго жилище, то само ответникът съвсем за кратко живял в този имот. Твърди, че след като минали 20 години се разбрали, че няма да живеят повече заедно и е добре да го продадат, но тъй като не бързали с продажбата, ответникът поел ангажимент да търси купувач на добра цена.

1

Твърди, че около средата на месец март *** г. ответникът я потърсил да й каже, че е намерил купувач на подходяща цена, но тъй като тя била в Гърция му казала, че по-рано от два месеца не може да се върне и тогава ще продадат имота. Твърди, че в началото на месец юни *** г. се върнала в България, за да продадат имота и разбрала, че бил продаден на трето лице, за което направила справка в Служба по вписванията и установила, че ответникът се снабдил самостоятелно с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание давностно владение на нейната 1/2 идеална част, като станал едноличен собственик. Твърди, че констативният нотариален акт бил с № *****, том 1, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус А. Т.. Твърди, че веднага след снабдяване с КНА ответникът продал целия имот. Твърди, че ответникът никога не е протИ.поставял на нея владение и не е ставал собственик на нейната част. Счита, че е собственик на 1/2 ид.части от имота и с оглед на това иска от съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че е собственик на 1/2 ид.части от недвижимия имот чрез покупка в режим на СИО и на основание чл. 537 ГПК да се отмени КНА изцяло.

Представя писмени бележки. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Г. К., чрез адв. Д., в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа неговата неоснователност. Твърди, че с ищцата били във фактическа раздяла и тя се върнала да живее в гр. Нова Загора, от където била. Твърди, че била заминала за Гърция, впоследствие се прибрала. Твърди, че прекратили гражданския си брак в РС-Нова Загора по взаимно съгласие, тъй като ищцата не искала да пътува до Раднево. Твърди, че не отговаря на истината, че след развода се разбрали да живеят заедно в имота и че са строили сгради в него с финансово участие на двамата. Твърди, че 30 години не е чувал и виждал ищцата, нито я е викал за нещо. Твърди, че наистина й се бил обадил, като взел телефона й от нейна позната, като причината за това била, че нотариусът му поискал решението за развода, но не можел да го намери. Твърди, че поради това звъннал да я пита дали има запазени документи, но тя му казала, че нищо не пази и да не я занимава с глупости. Твърди, че ищцата била доста обиграна и не пропуска случай да се облагодетелства. Твърди, че разбрал, че ищцата имала брак с гръцки гражданин, като се хвалила, че добре забогатяла, защото сигурно човекът бил починал. Твърди, че имотът си бил лично негов, купил си дворното място, след това в продължение на много години построил вилата в него, дори си продал наследствен имот, за да събере пари за строителството. Твърди, че с развода по взаимно съгласие са уредили всички 2 въпроси по имуществото им, затова никой не е търсил нищо от другия повече от 30 години. Твърди, че като собственик е владял имота повече от 30 години и никой не му е оспорвал правото на ползване. Твърди, че въпреки продажбата още по лична карта се водил да живее на адреса, като всички в района знаели, че имотът е негов, а ищцата никога не е стъпвала в имота. Твърди, че никой не я познава, а имотът бил записан навсякъде като негов. Твърди, че правилно е бил издаден КНА, тъй като си е владял имота над 30 години и си е построил сграда в него. Твърди, че ищцата имала много имоти в страната, всички били декларирани, но този имот не фигурирал никъде на нейно име, което тя едва ли би го пропуснала, ако е имала нещо общо с имота. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 22.01.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по чл. 146 ГПК, обективиран в определението от 20.10.*** г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с решение № 839 от 05.09.1994 г. по гр.д. № 652/1994 г. на РС-Нова Загора, влязло в законна сила на 06.09.1994 г., както и че през време на брака им е закупен на 18.08.1994 г. с НА № 483, том 2, дело № 1259/1994 г. на РС-Раднево, недвижим имот, находящ се в гр. *****, а именно празно дворно място с площ от 830 кв.м., съставляващо УПИ ***** в кв. 20 по плана на кв. *****.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил доказателствената тежест както следва: При така отделените като безспорни обстоятелства, по иска ищцата следва да докаже фактите относно държането на имота, а ответникът следва да докаже насрещните си възражения за придобивна давност.

Въпреки отделеното като безспорно обстоятелство относно закупен през време на брака между страните на 18.08.1994 г. с НА № 483, том 2, дело № 1259/1994 г. на РС-Раднево, недвижим имот, находящ се в гр. *****, а именно празно дворно място с площ от 830 кв.м., съставляващо УПИ ***** в кв. 20 по плана на кв. *****, по делото е приет като писмено доказателство въпросният нотариален акт /л.5/. От същия е видно, че купувач е записан само ответникът Т. К., а ищцата не фигурира като посочен купувач.

3

От представените удостоверения за прекратен граждански брак /л. 6, л.

37/ е видно, че бракът между страните, сключен на 17.05.1988 г., е прекратен с решение № 839/05.09.1994 г., чрез утвърждаване на постигнато по взаимно съгласие на страните споразумение.

По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност от 09.04.*** г., № *****, том 1, рег. № ***, НД № 82/*** г. на нотариус А. Т. /л.16/, от който е видно, че ответникът Т. К. е признат за собственик по давностно владение на 1/2 ид.части от ПИ с идентификатор ***** с площ от 829 кв.м., находящ се в гр.

*****, с ТПТ – урбанизирана, НТП – ниско застрояване до 10 метра. Това е КНА, чиято отмяна се иска по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК с оглед заявения иск за собственост върху тази идеална част от имота.

По делото са приети приходни квитанции /л.38-44, 102-/ за заплащане на данък върху земята и сградата и такса смет за различни години в периода от 2006 до 2024 г. от страна на ответника Т. К.. Приети са като писмени доказателства застрахователна полица за застраховка имот /л.106-111/ от 2021 до 2023 г., сключени от ответника Т. К.. Също и договор за охрана на имота от фирма по услуга СОД и издадени фактури /л.112-118/ от 2007 г. насетне, също сключен от ответника Т. К..

По делото е изискана цялата нотариална преписка по издаване на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност от 09.04.*** г., № *****, том 1, рег. № ***, НД № 82/*** г. на нотариус А. Т.

/л.68-101/. В кориците на същата е находящо се удостоверение на основание параграф 127, ал. 1 ЗУТ относно търпимост на строежа в имота, от което е видно, че сградата е построена през 1996 г. Съществено доказателство в преписката е находящата се там декларация по чл. 26 ЗМДТ от 28.03.1998 г.

/л.75 и сл./, подадена от ответника Т. К., в която е декларирал собствеността си върху различни недвижими имоти, като е посочил в приложение № 1 /л.87/ и приложение № 2 /л.79/, че същият е единствен собственик на имота и единствен негов ползвател. Видно от протокола на л. 100 по делото, нотариусът е разпитал трима свидетели.

По делото са събрани гласни доказателства от свидетели на двете страни, в които се открояват съществени различия.

Открояват се значителни фактологични пропуски в показанията на св.

Д.Ч., които компрометират нейните показания. Същата посочва, че ищцата работила до 1994 г. в Е. и същата година се развели, като й споделила, че си закупили имот в *****, за да строят вила и че разводът бил формален, защото 4

„жена му не разрешавала достъп до децата“ и ще живеят заедно. Свидетелката посочва, че ищцата заминала за Гърция, като към 1995 г. била там и там се били срещнали случайно. След това св. Ч. посочва, че ищцата била на екскурзия или да работи в Гърция, но не знае как започнала работа, пращала постоянно пари на ответника К., но като спряла парите и ответникът я уволнил дисциплинарно, след което тя отново се върнала в Гърция и се оженила там. Съдът намира тези показания за напълно нелогични както по време и място, така и смислово. На първо място посочената причина за развода между страните няма никаква опора в доказателствения материал, а на второ място звучи съвсем нелогично да се развеждаш с една жена, тъй като другата ти жена /“жена му“/ не разрешавала достъп до децата. Това е житейски и правно недопустима фактология. От друга страна ищцата работила в Е. при ответника, пък спряла да праща пари от Гърция, навярно трябва да е била там, поради което пък и била дисциплинарно уволнена.

Посочва се, че страните щели да живеят заедно, но ищцата се оженила в Гърция, където живяла. Последваща диспропорция във фактологично отношение се открива в показания на св. Ч. и в последващото и изявление, че по-късно ищцата идвала в Раднево да си подава декларация за апартамента, за да не плаща данък, защото не живее в България, но за процесния недвижим имот не се споменава да е подавала декларация да не плаща данък, както и че ходили да видят вилата. По тези два въпроса съдът ще вземе отношение и при анализ на свидетелските показания на другите свидетели, защото се доказа от тях, че ищцата въобще не е знаела къде се намира имота към миналата година *** г. Посочва, че ищцата няма ключ от вилата, не е влизала вътре никога.

Като заключение посочва, че ищцата заминала за Гърция „да се разтовари малко“, „да се разнообрази“, което е пълен противовес на показанията в началото на разпита й. За последно ще се посочи, че св. Ч. избирателно в разпита си посочва подробности за факти в полза на ищцата и незнание на други в неин ущърб и с обяснение, че не знае или не са били толкова близки.

От разпита на св. К.С. е видно, че същият се бил свързал с ищцата преди 5 години, тъй като колеги му били казали за продажба на къща в ***** и се свързал с нея по телефон, а в последствие се видял с нея в Нова Загора и отишли да видят къщата, но не могли да влезнат в нея, защото ищцата нямала ключ. Ищцата му била казала, че къщата била на бившия й съпруг и му дала номера да му се обади той, което сторил и му била обявена цена от 80 000 лв., която го отказала. Очевидно се касае за друг имот и друга къща, тъй като значително се разминава описанието на действителната къща с къщата с два 5 входа и гараж, посочена от св. С.. Отделно въобще няма доказателства св. С. да е звънял именно на ответника К., а не на някое друго лице. И тук възниква и въпросът на оглед на коя къща са били св. С. и ищцата Р. К., с оглед същественото разминаване в описанието на посочената от свидетеля къща и процесната такава. Или другояче казано този свидетел не доказва по никакъв начин съпричастност на ищцата към процесната къща.