Решение № 156 от 20.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000408 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадени три въззивни жалби срещу постановеното решение №57 от 30.01.2024 г. по търг.дело №244/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, както и частна въззивна жалба срещу постановеното определение №487 от 11.04.2024 г. по делото за изменение на решението в частта му за разноските.

С постановеното решение съдът е осъдил ЗД „ДБ:**“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. М. Ш., ЕГН **********, действащ чрез настойника си С. Н. К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД сумата 55 000 лв., освен вече заплатените на 28.05.2021 г. 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и продължителни физически и психически болки и страдания, в резултат на: контузия на мозъка; контузия на белия дроб; кръвоизлив и навлизане на въздух в гръдната кухина; подкожен емфизем; кръвоизлив в 1 корема; хематом на опорката на червата и на левия бъбрек; счупване на гръдната кост и счупване на левия напречен израстък на първи гръден прешлен; разчленяване на лонното съчленение и пареза, съпричинени при ПТП на 17.01.2020 г., за което виновният водач К. М. К., ЕГН **********, е осъден с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.№ ****/2022 г., ПРС, 9 н.с., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2021 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 250 000 лв. е отхвърлена исковата претенция, като неоснователна. Присъдени са разноски, като Д. М.

Ш., действащ чрез настойника си С. Н. К., е осъден да заплати на ЗД „ДБ:**“ АД общо сумата 4 933 лв. - разноски за свидетели и експертизи, съразмерно с отхвърлената част от иска, а ЗД „ДБ:**“ АД да заплати на държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК общо сумата 3 740 лв. – такси и разноски по съдебното производство.

С решението съдът е осъдил К. М. К., ЕГН **********, да заплати на ЗД „ДБ:**“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ сумата 26 000 лв. – част от платеното на пострадалия Д. М. Ш., ЕГН **********, действащ чрез настойника си С. Н. К., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 17.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.

78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК да заплати сумата 1 040 лв. – внесена държавна такса по регресния иск.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника - К. М. К., ЕГН **********.

Първата въззивна жалба е от третото лице помагач на ответника К. М.

К., действащ чрез пълномощника си адвокат С. К., който счита в нея, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което се е достигнало до завишен размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди, съответно на регресната претенция по обратния иск, и до несправедливо ниска степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 30 %.

Изложил е подробните си оплаквания, като с поредни молби е конкретиризал петитума си - обезщетението да бъде намалено до 100 000 лв., от която сума 2 да се направи редукция с 50% съпричиняване, като остава дължимо обезщетение в размер на 50 000 лв. Т.е. моли да се отмени решението, с което е присъдено обезщетение в размер на 55 000 лв.

Срещу въззивната жалба са постъпили отговори. Ответникът - ЗД „ДБ:**“ АД, чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Т., счита въззивната жалба на третото лице помагач за основателна, като поддържа оплакванията в нея и посочва по обратния регресен иск, че решението в тази му част следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Ищецът - Д. М. Ш., действащ чрез настойника си С. Н. К., чрез процесуалния представител адвокат Р. М., оспорва въззивната жалба, поради неоснователност на оплакванията в нея, като моли да се остави без уважение и претендира разноските, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Втората въззивна жалба е от ищеца Д. М. Ш., действащ чрез настойника си С. Н. К., чрез процесуалния представител адвокат Р. М., който обжалва решението в отхвърлителната му част – над 55 000 лв. до 250 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.04.2021 г. до окончателното плащане, съответно разноските, като моли да бъде отменено и уважена исковата претенция в цялост, ведно с разноските за въззивната инстанция.

Счита, че се е достигнало до занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са преценени в съвкупност установените обстоятелства по делото и не е извършена правилна преценка на всички събрани доказателства, както и до неправилни изводи по възражението за съпричиняване, и определяне на началната дата, от която следва да се изчислява законната лихва за забава - 18.01.2021 г., когато е входирана извънсъдебната претенция при застрахователното дружество, а не 18.04.2022 г., както е посочено в решението. Изложени са подробни съображения.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника - ЗД „ДБ:**“ АД, чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Т., с който се счита същата за неоснователна, като моли да се остави без уважение и присъдят разноски по подробно изложени съображения.

Третата въззивна жалба е от ответника

ЗД „ДБ:**“ АД, чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Т., който обжалва решението в осъдителната му част, с която исковата претенция за неимуществени вреди е уважена над 25 000 лв. до 55 000 лв., като счита, че в тази част същото е 3 неправилно и необосновано. Не е отчетено в пълнота възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е пътувал без поставен предпазен колан, знаейки, че автомобилът се управлява от неправоспособен водач, както и от рисков водач, участвал в гонки, поради което следва да се увеличи съпричинителната квота на 50%, а определеният размер не отговаря на обективните икономически критерии за справедливост на икономическата конюнктура в страната, конкретното населено място, стандарта на живот и доходите на пострадалия. Без отчитане на съпричиняването, би следвало да възлиза на 120 000 лв. Моли да се отмени решението в обжалваната му част, като се отхвърли исковата претенция над 25 000 лв. до 55 000 лв. и претендира разноски. Направил е доказателствено искане – да се представи от ищеца актуално решение на Т*** относно определен различен процент на намалена работоспособност, ако е постановено след постановяване на обжалваното решение.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца Д. М. Ш., действащ чрез настойника си С. Н. К., чрез процесуалния представител адвокат Р. М., който я счита за неоснователна и моли да се остави без уважение с претенция за разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Частната въззивна жалба е от ищеца Д. М. Ш., действащ чрез настойника си С. Н. К., чрез процесуалния представител адвокат Р. М., който счита, че неправилно не е уважена молбата му за изменението на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като моли да бъде отменено обжалваното определение и изменено решението, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника и присъди юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – да се присъди адвокатско възнаграждение под минимума, предвиден в НМРАВ.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от ответника ЗД „ДБ:**“ АД, чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Т., който я счита за неоснователна и моли да не се уважава.

Съдът, след като се запозна с данните по делото, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.275 от ГПК от надлежни 4 страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което и страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането им по същество в съответствие с наведените оплаквания и прецени основателността на предявения иск по чл.432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Видно от исковата молба, ищецът е посочил, че е претърпял пътно транспортно произшестве на 17.01.2020 г., като пътник в лекия автомобил, застрахован със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответното з. д., при управлението му от водача К. М. К., който при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с конкретните условия на видимост /нощна тъмнина/, загубил контрол над МПС, от което последвало преобръщане на лекия автомобил.

Описва настъпилите увреждания в резултат на произшествието.

Веднага бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – П. и приет в К*** в тежко увредено състояние и безсъзнание, с диагноза - травматичен шок и остра дихателна недостатъчност. На 21.01.2020 г. бил опериран, направена била и торакоцентеза, след което поставили два дрена. След възстановяване на жизнените му показатели бил приведен в К* на 22.01.2020 г. в състояние на будна кома, със спонтанно ефективно дишане през ТСК, хранил се през гастростома, с квадрипаретичен синдром, повишен мускулен тонус на крайниците и с поставен катетър, тъй като не контролирал тазовите резервоари. След изследвания се установило, че уврежданията му персистират. Констатирани били и други увреждания. Била поставена диагноза - тежка черепно-мозъчна травма, контузио капитис ет корпорис, контузио церебри, като се провела консервативна терапия с вливания и симптоматични средства. На 12.03.2020 г. бил изписан и насочен към Клиника по У** за премахване на поставената канюла на трахеята, който била отстранена на 14.03.2020 г.

Посочва, че бил освидетелстван с Е* на Т*** № **** от **/******* г., като му е определена 100 % трайно намалена работоспособност с потребност от чужда помощ за срок от 1 г., поради „състояние след ЧМТ с мозъчна контузия, спастична квадрипареза от тежка степен и тазово-резервоарна инконтиненция“.

С влязло в сила на 10.04.2021 г. решение по гр.д.№ 762/2020 г. на 5

Окръжен съд Пловдив е поставен под пълно запрещение, тъй като не можел да се грижи за себе си. Впоследствие с Е* на Т*** № **** от **/******** г. му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, поради остатъчен квадрипирамиден синдром след преживяна ЧМТ с мозъчна контузия през м. януари 2020 г., за срок от 3 г.

Твърди, че пътнотранспортното произшествие му причинило внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. След катастрофата изпаднал в състояние на будна кома, бил напълно обездвижен, като все още не е възстановено нормалното движение на крайниците му, с които извършва само ограничени движения, с остатъчна пареза, както и тотална сензо-моторна афазия. Изпитвал силна болка и постоянен дискомфорт в областта на травматичните увреждания и продължавал да приема медикаменти и да провежда рехабилитация. Дълго време нямал представа за време и място, не е могъл да се придвижва самостоятелно, бил зависим от грижите на близките си. Счупеният прешлен и ребро са затруднявали движенията на тялото, изпитвал трудности и бодежи при дишане, поради плевралните изливи и увредата на вътрешните органи. Не можел да се храни нормално. Не можел да извършва тежка физическа работа. Едва на 18 г., понесъл изключително сериозни увреди, като лечението му не е приключило.

Същевременно след ПТП е станал неспокоен, тъжен и апатичен, често избухвал без причина, а после изпитвал срам и съжаление. Имал изразени паметови смущения, без спомен за минали събития. Не можел да се облича сам, да се обслужва, да поддържа хигиената си, да си пие лекарствата, като за това се грижила майка му. Понякога говорил несвързано, не можел да разпознава цифрите и да смята, не можел да чете нормално.