Решение № 244 от 22.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Плевен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20264430200647 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №8 от 05.03.2026г *** на ОДБХ-Плевен е наложил на основание чл.128 ал.1 т.3 от Закона за храните на *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Оряхово, п.к. 3300, ул. ***, представлявано от *** А.Ц.М. административно наказание имуществена санкция в размер на 1022,58 евро /2000лв./.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят *** ЕООД, представлявано от А.Ц.М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

За въззиваемата страна *** на ОДБХ-Плевен, се явява адв.С. П., който изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №001535 от 01.12.2025г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че при извършена проверка на 18.11.2025 г. в търговски обект на фирма *** ЕООД, намиращ се на адрес гр. Плевен, ул. *** съвместно с органите на Първо РУ при ОД на МВР-Плевен, във връзка с постъпило в ОБДХ – Плевен писмо с вх.№9176/13.11.25 за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на гр. Плевен и Заповед на ***а на ОДБХ-Плевен се установи, че в обекта са налични, съхраняват се и се предлагат за продажба храни от неживотински произход с изтекъл срок на годност, а именно: Царевичен снакс с вкус на фъстъци и лешници с тегло от 100 гр. със срок на годност 03.11.25 с производител *** - 3 броя; Царевичен снакс с вкус на кашкавал с тегло 100 гр. и срок на годност 10.11.25 г. с производител *** - 2 броя; Царевичен снакс със сол с тегло 100 гр. и срок на годност 27.10.25г. с производител *** - 4 броя; Царевичен снакс с вкус на пица с тегло от 80 гр. и срок на годност 13.10.25 с производител *** - 3 броя;

Царевичен снакс с кашкавал, бекон и сирене и кетчуп с тегло 90 гр. и срок на годност 17.11.25год. - l брой. В обекта се извършват съхранение и търговия с храни без надлежна регистрация по реда на Закона за храните и без дейността му да е вписана в публичния национален регистър на БАБХ за дистрибуция на храни по чл.24 ,ал.1 от ЗХ. Констатациите от проверката са отразени в Констативен Протокол №0031178/18.11.2025г.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Л. И. И.-Б. и свидетеля П. Ц. Й., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – констативен протокол №00031178/18.11.2025г., покана за връчван на АУАН, обяснение №9705/01.12.2025г. от А.Ц.М., Заповед №2406/18.11.2025., Заповед №2381/13.11.2025г., Писмо рег. №17720013312/12.11.2025г. на *** Първо РУ-Плевен, Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене №101/4872 от 01.03.2017г. От показанията на разпитания актосъставител Л. И. И.-Б. и от показанията на свидетеля П. Ц.

2

Й. се установява, че на 18.11.2025 г. съвместно с органите на Първо РУ при ОД на МВР-Плевен, във връзка с постъпило в ОБДХ – Плевен писмо с вх.

№9176/13.11.25 за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на гр. Плевен и Заповед на ***а на ОДБХ-Плевен извършили проверка в търговски обект на фирма *** ЕООД, находящ се в гр. Плевен, ул.

***. Според актосъставителя И.-Б. и свидетеля Й. в обекта се извършвало съхранение и търговия с храни, а именно: Царевичен снакс с вкус на фъстъци и лешници с тегло от 100 гр. със срок на годност 03.11.25 с производител ***3 броя; Царевичен снакс с вкус на кашкавал с тегло 100 гр. и срок на годност 10.11.25 г. с производител ***-2 броя; Царевичен снакс със сол с тегло 100 гр. и срок на годност 27.10.25г. с производител ***-4 броя; Царевичен снакс с вкус на пица с тегло от 80 гр. и срок на годност 13.10.25 с производител ***-3 броя; Царевичен снакс с кашкавал, бекон и сирене и кетчуп с тегло 90 гр. и срок на годност 17.11.25 год.-l брой, без надлежна регистрация по реда на Закона за храните и без дейността му да е вписана в публичния национален регистър на БАБХ за дистрибуция на храни по чл.24 ,ал.1 от ЗХ. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Б. и свидетеля Й., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях съхранение и търговия с храни без надлежна регистрация по реда на Закона за храните и без дейността на дружеството - жалбоподател да е вписана в публичния национален регистър на БАБХ за дистрибуция на храни по чл.24 ,ал.1 от ЗХ. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя *** ЕООД в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.23 ал.1 пр. трето от Закона за храните и законосъобразно е наложил на основание чл.128 ал.1 т.3 от ЗХ на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 1022,58 евро /2000 лева/. Не съществуваше никакво колебание в съдебната практика, че по силата на стария Закон за храните (отм. ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г.), коректната правна квалификация на установените по делото факти би била по чл. 20, ал.1, т.3 от Закона за храните (отм.), като се съобразят - т.34 от ДР на същия закон, определящ, че "Негодна 3 храна за консумация от човека" е и тази с изтекъл срок на трайност и - т.53 от ДР на ЗХ (отм.) според която "Пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните. С ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г. е приет обаче изцяло нов Закон за храните, в който не е възпроизведена нормата и правилото за поведение визирано в чл. 20, ал.1, т.3 от ЗХ (отм.), като посоченото поставя въпроса за надлежната квалификация на установените по делото факти. По силата на директното действие на Регламент 1169/2011г ., следва да се приеме, че стоките с изтекъл срок на годност представляват опасност за човешкото здраве, което понятие фигурира в диспозицията на чл. 4, ал.1 от ЗХ (нов). Посоченото обаче не е достатъчно за да обуслови приложното поле на тази правна норма в процесния случай. От граматическото и систематическото тълкуване на чл. 4, ал.1 ЗХ (същата е разположена в раздела Общи положения) следва, че тя представлява преди всичко норма принцип за обществените отношения във връзка с храните.

Доколкото обаче нарушаването й изрично е въздигнато в състав на административно нарушение с чл. 128, ал.1, т.1 ЗХ, то следва да се приеме, че нормата въвежда и конкретно правило за поведение, което видно от текста на нормата, е относимо към изискванията за качество, състав и свойства на хранителните продукти, но няма абсолютно никаква относимост към реда за съхранение на стоки с изтекъл срок на годност и евентуалното им отделно държане от тези, които са в срок на трайност. Нормата на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните гласи, че производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, като неизпълнението на това законово изискване е определено като административно нарушение с нормата на чл. 128, ал.1, т.3 от ЗХ, според която се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2. Съгласно ал.1 на последната норма Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

4

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице на основание на чл. 128, ал.1, т.3 от ЗХ, следва да бъде безспорно установено, че това лице извършва дейност по производство, преработка и/или дистрибуция на храни и не е регистриран по този закон. *** ЕООД е наказано за извършване на търговия с храни от неживотински произход с изтекъл срок на годност без да е регистрирано по чл.23.ал.1 от ЗХ. Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителни разпоредби на Закона за храните, "дистрибуция на храни" е процес на съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. В случая, проверяващите установили, че в обекта се извършва търговия с храни от неживотински произход с изтекъл срок на годност, както и че обектът не е регистриран, съгласно изискванията на чл.24, ал.1 от ЗХ.

Съобразно визираната норма, само неизпълнението на установеното в чл. 23 от ЗХ задължение за регистрация за дейности с храни представлява административно нарушение и именно това релевантно обстоятелство е изрично посочено както в АУАН, така и в НП. В случая е без значение обстоятелството по регистрацията на заведение за обществено хранене, представена пред контролните органи по време на проверката. Тук става въпрос за липсата на регистрация на извършващия дейност в обект за обществено хранене, включваща търговска дейност по смисъла на ЗХ с посочените храни от неживотински произход. В този смисъл с наказателното постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател в минимален размер, съответстващ на предвидения в чл. 128, ал.

1 от ЗХ минимум. Нарушението е безспорно извършено, не се твърди наличието на изискуема регистрация, описано е ясно до степен да не е ограничено правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета определя 1 януари 2026 г. като дата за въвеждане на еврото като официална валута в Република България. Според чл. 5 от ЗВЕРБ официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, 5 определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Превалутирането в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ. Поради това административнонакзаващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 1022,58 евро.

Според настоящия съдебен състав в случая не са налице доказателства, установяващи маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН (относима към датата на извършване на процесното нарушение), тъй като деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от този вид. За съставомерността му не е необходимо настъпването на вредоносни последици, тъй като се касае за формално нарушение, поради което и такива не са елемент от фактическия му състав. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид деятелност. Ето защо и за административнонаказващия орган не е била налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Преценката за приложението на този текст подлежи на съдебен контрол съобразно задължителната за съдилищата съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС. В конкретния случай съдът не направи фактическа констатация, че извършеното от жалбоподателя нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното нарушение от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание. Всички тези положения са изрично визирани от обобщителната формулировка на чл.56 от НК: "Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление". Не съществува съмнение, че, постановявайки това, законодателят е изхождал от правилната теза, че не е 6 справедливо значението на едно и също обстоятелство да се отчита веднъж като основание за съществуването на административнонаказателна отговорност и втори път - като основание за нейна индивидуализация. Поради това в този конкретен случай (поради факта, че нарушението е безрезултатно), липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая като маловажен. Ако се възприеме тази теза, би се стигнало до квалифициране на всички нарушения, съставът на които по определение не изисква настъпването на вредоносен резултат, като маловажни такива. Следователно при нарушенията на просто извършване, за да се определи конкретното деяние като маловажен случай на административно нарушение, следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/2007 год. на ВКС.