Решение № 4513 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4513 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100507067 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3514/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 34559/22 г. по описа на Софийски районен съд, 140 състав, е отхвърлен предявения от „Ирида 07“ ООД, ЕИК 201268462, срещу ЧСИ Л. Е. М. - № 785, ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл.441 от ГПК във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.99 от ЗЗД за сумата в общ размер на 277,45 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от „С.Г.Груп“ ЕАД от незаконосъобразно принудително изпълнение, осъществено от ответника по изп. дело №20217850400691 по описа на ЧСИ Л. М. с район на действие СГС, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 29.05.2022г., и при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 257,45 лева, получена от ответника при начална липса на основание за сметка на обедняването на „С.Г.Груп“ ЕАД, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 29.05.2022г. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират 1 се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, за сумата в размер н а 277,45 лева, представляваща имуществена вреда, породени вследствие на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в незаконосъобразно принудително изпълнение, осъществено от ответника по изп. дело №20217850400691 по описа на ЧСИ Л. М. с район на действие СГС.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) валидно образувано изпълнително производство, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на съдебния изпълнител, 5) което е осъществено при или по повод осъществяването на принудително изпълнение върху патримониума на длъжника; 6) и което деяние е в пряка причинно-следствена връзка с 7) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) наличието на изпълнително производство, по което има качеството длъжник, 2) реализирано от съдебния изпълнител принудително изпълнение върху твърдяното несеквестируемо имущество, вследствие на което са причинени 3) имуществени и/или неимуществени вреди, 4) които са в пряко причинно-следствена връзка с 5) противоправно 6) действие или бездействие на съдебния изпълнител при или по повод упражняване на дейността му.

2

В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване липсата на вина, т.е. добросъвестно полагане на дължимата грижа при реализацията на принудителното изпълнение, което означава да докаже, че правомерно сумата от 277, 45 лева е била разпределена по Изпълнително дело № 20217850400691 в полза на взискателя.

Съгласно нормата на чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на своята дейност. Тази отговорност обхваща вреди причинени както по същински действия по изпълнението, така и от такива по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ - допълнителни действия, възложени от взискателя за проучване имуществено състояние на длъжника, изискване на документи, справки. Неправомерните действия на ЧСИ могат да са злоупотреба с права, незаконни действия по отношение на несеквестируемо имущество, вкл. запор, и др. В този смисъл Решение № 120/08.07.2011г. по т.д. № 1123/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.; Решение № 445/27.07.2010г. по гр. д. № 1219/2009г. на ВКС, І-во Г. О.; Решение № 264/08.04.2010г. по гр. д. № 474/2009г. по гр. д. № 474/2009г. на ІV-то Г. О. на ВКС, Решение № 260056 от 16.09.2020г. по в.гр. дело № 6274/2019г. на СГС, ІV- Б състав.

Установява се от събраните по делото доказателства, че „С.Г. Груп“ ЕАД е било длъжник по образувано при ответника изпълнително дело 20217850400691 въз основа на изпълнителен лист от 12.08.2021г., издаден по ч.гр.д. №5539/2021г. по описа на СГС, за сумата от 87,42 лева, представляваща разноски, присъдени в полза на „Ред Клей Мастър“ ЕООД.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 18.10.2021г., за суми в общ размер на 474,87 лева, от които 87,42 лева присъдени разноски, 200 лева разноски по изпълнителното дело, 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 3 лева банкови такси и 179,45 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Длъжникът е оспорил приетите за събиране разноски по изпълнението, като по негова жалба е постановено Решение №900/19.04.2022г. по ч.гр.д. №14501/2021г. по описа на СГС, с което е отменено постановление от 25.10.2021г. по изп. дело №20217850400691 на ЧСИ Л. М., с което е оставено без уважение искането на длъжника „С.Г.Груп“ ЕАД за намаляване на обикновените и пропорционални такси по изпълнението, начислени по ТТРЗЧСИ, както следва относно 3 лева банкова такса и относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 12 лева с ДДС до размера от 35,45 лева с ДДС, като е намален размерът на приетите за събиране от ЧСИ разноски, възложени в тежест на длъжника за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 12 лева с ДДС до приетия размер от 35,45 лева и изцяло за 3 лева банкови такси, а в останалата част постановлението на ЧСИ е потвърдено. Следователно размерът на дълга, ведно със дължимите такси е 448,42 лева.

По изпълнителното дело е извършено плащане в размер на сумата от 337,42 лева на 20.10.2021г., като на 26.04.2022г. е извършено от ЧСИ разпределение на постъпилото плащане, за което е съставен протокол. Следователно при отчитане на плащането 3 остатъчното задължение е в размер на 110,97 лева.

На 28.04.2022г. е връчено на третото лице „Първа инвестиционна банка“ АД запорно съобщение за сумата от 234 лева. Посочената сума е преведена по сметка на ЧСИ Л. М. на 17.05.2022г., като на 25.05.2022г. е извършено от ЧСИ разпределение на постъпилото плащане, за което е съставен протокол. Размерът над 110,97 лева до сумата в запорното съобщение от 234 лева представлява сбор от таксите по т. 5 и т. 8 ТТРЗЧСИ.

Неправилно обаче органът по изпълнението е начислил три такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 120 лева за връчване на страните на съобщението от 20.06.2022 г., неясно с какво съдържание и непосочен адресат. От представените писмени доказателства се установява, че единственото предприето изпълнително действие за събиране на сумата от 234 лева е изпращането на запорно съобщение за което се събира такса в размер на по т. 9 в размер на 15 лева. Остава недоказано и неизяснено броя и съдържанието на изпратено съобщения, включително техния адресат, за които действия е събрана сумата от 168 лева с ДДС като такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ. Следователно вредата в настоящето производство се изразява в неоснователно събрани такси във връзка с изпълнителното дело, равняващи се на 123,03 лева, за която сума следва да бъде уважен предявения иск с правна квалификация чл. 45, 1 ЗЗД. Предявената искова претенция по същество е частично основателна, доколкото се установи да е налице противоправно действие/бездействие на съдебния изпълнител при или по повод упражняване на дейността му, вследствие на което ищецът да е претърпял имуществени в размер на 123,03 лева. Предявеният иск по чл. 55 ЗЗД е изцяло неоснователен.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на двете страни. Въззивникът претендира разноски в размер на 425 лева, от които 25 лева – д.т. и 400 лева – адвокатско възнаграждение. По делото не са представени доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, съответно не са представени доказателства, установяващи извършено плащане на адвокатското възнаграждение, поради което съдът счита, че доказани са единствено разноските в размер на 25 лева – държавна такса. Съобразно уважената част от исковата претенция въззивникът има право на разноски в размер на 12,34 лева.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторените разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като настоящият състав определя такова в размер на 227, 45 лева, т.е. равно на цената на иска. Съобразно уважената част от исковата претенция процесуалният представител на въззиваемата страна има право на разноски в размер на 113,72 лева.

Ищецът има право на разноски за първоинстанционното производство в размер на 205 лева, съобразно уважената част от исковата претенция при доказани съдебни разноски в размер на 410 лева.

Процесуалният представител на ответника претендира заплащане на адвокатско 4 възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като настоящият състав определя такова в размер на 227, 45 лева, т.е. равно на цената на иска. Съобразно уважената част от исковата претенция процесуалният представител на въззиваемата страна има право на разноски в размер на 113,72 лева.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3514/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 34559/22 г. по описа на Софийски районен съд, 140 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Ирида 07“ ООД, ЕИК 201268462, срещу ЧСИ Л. Е. М. - № 785, ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл.441 от ГПК във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.99 от ЗЗД за сумата от 123,03 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от „С.Г.Груп“ ЕАД от незаконосъобразно принудително изпълнение, осъществено от ответника по изп. дело №20217850400691 по описа на ЧСИ Л.

М. с район на действие СГС, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 29.05.2022г., както и в частта, с която ищецът „Ирида 07“ ООД, ЕИК 201268462, е осъден да заплати на адв. К. И. Б., за разликата над сумата от 113,72 лева до присъдения размер от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.