Решение № 2617 от 13.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2617 гр. София, 13.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110201507 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Д. Г. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 9068/18.12.2024 г., издаденo от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП за извършено административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл.

7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на производствените правила и поради противоречие с материалния закон, като се твърди и нищожност на акта на основание некомпетентност на органа – издател. В жалбата се твърди, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не присъствал втори свидетел, а на присъствалия не бил записан постоянен адрес по лична карта в разрез с разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, като не била посочена и дата на раждане на същия. НП възпроизвеждал АУАН, като не 1 било посочено как било установено, че водачът е могъл да провери и да се убеди дали параметрите на ППС с товара не превишават максимално допустимите и че водачът е извършил нарушението виновно. Възразява се срещу липсата на мотиви относно установяване формата на вина, доказаността и неприложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че на водача било казано, че са издадени всички документи, съпътстващи курса, поради което водачът потеглил с впечатлението, че няма нарушение на законовите правила и норми. Възразява се, че нарушението е маловажно, доколкото същото не водело до вреди и нарушението било за първи път. В НП липсвали мотиви относно индивидуализацията на наказанието по размер.

Направено е искане за отмяна на обжалвания акт. При условията на евентуалност, е направено искане за намаляване размера на наказанието.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения е направено искане за отмяна на обжалвания акт по вече изложените в жалбата доводи. Направено е искане за присъждане на разноски.

В молба, назована

„отговор“, въззиваемата страна и административнонаказващ орган – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, е възразила срещу основателността на жалбата. Посочено е, че АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН по съдържание и са издадени от компетентни органи по чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗП. Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН пороците на акта не били пречка за издаване на НП, ако били безспорно установени деянието, авторът и вината му. Отговорността на лицето била ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, която разпоредба определяла като субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които извършили или наредили да се извърши дейност по движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая жалбоподателят управлявал тежко ППС, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, като не се касаело за хипотеза по параг. 1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП водачът на ППС е физическо лице, което извършва в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП движение на 2 тежко ППС, без разрешение от компетентната администрация. Настоящият случай не касаел ангажиране на отговорност за това, че водачът на ППС не се е снабдил с разрешение, а за това, че извършва движение на тежко ППС без разрешение. Възразява се срещу становището на жалбоподателя, въпреки че жалбоподателят в книжата до съда не е направил такова, че отговорно лице за извършеното нарушение е „превозвача“, тъй като терминът не бил използван в ЗП или Наредба № 11/03.07.2001 г. Неоснователно било твърдението, каквото липсва да е направено от жалбоподателя, че на водача на ППС е следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП (на същия била ангажирана отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП). Цитираните норми, регулирали различни обществени отношения. В чл. 177, ал. 3 от ЗДвП били регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата. В чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗП били уредени правилата за ползването и безопасността на пътната инфраструктура. Деянието нарушавало изискванията за ползване на пътищата, поради което законосъобразно била ангажирана отговорността по чл. 53, ал. 1 от ЗП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. следвало да се тълкува в контекста на чл. 36 от същата наредба, вр. чл. 46 от ЗНА. В този смисъл контролът върху извънгабаритните ППС по пътищата се осъществявал от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол на МВР.

Извършеното нарушение не попадало в приложното поле на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – деянието е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност. Жалбоподателят е следвало да притежава професионална компетентност и да бъде запознат с нормативната уредба, касаеща дейността, и стриктно да я спазва. Нарушението било извършено при евентуален умисъл. Претоварването попадало в т. 4 от Приложение № 1 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18.03.2016 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на ЕП и Съвета и за изменение на Приложение III към Директива 2006/22/ЕО на ЕП и Съвета, и се квалифицирало като тежко. Направено е искане за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, е била представлявана от юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният представител е направил отново искане за потвърждаване на обжалвания акт. Подчертано е, че претоварването в случая е 3 било драстично, поради което нарушението е тежко и наложената глоба е съобразена с това. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 29.11.2024 г. жалбоподателят изпълнявал задълженията на шофъор на тежкотоварен автомобил модел ***, с рег. № *** към „***“ ООД.

На 29.11.2024 г. около 10,00 часа жалбоподателят извършвал превоз – същият управлявал горепосоченото МПС, имащо четири оси с две управляеми оси. С превозното средство жалбоподателят извършвал превоз на асфалт. На път АМ Хемус, км 0+200 на отбивна площадка в посока гр. *** – гр. *** жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Е. Л. С., заемащ длъжност на главен инспектор към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, и А. М. А., заемащ длъжност на главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

В хода на проверката било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна и ролетка, при което било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м, а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.120 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването било с 12,120 т. над допустимото. Било установено още, че водачът извършва по този начин превоз на асфалт, без да разполага с разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габарити и и/или тежки ППС.

Контролните органи приели, че измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Същите приели, че доколкото разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11/03/07.2001 г. предвиждат движението на тежки ППС да е забранено и да 4 се осъществява само с разрешение за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя, а такова липсвало в случая, било допуснато нарушение.

Свидетелят С., оправомощен със заповед № РД-11-1138/15.10.2024 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, съставил и връчил лично и непосредствено на жалбоподателя АУАН № 0010397/29.11.2024 г. В акта били вписани трите имена, дата на раждане и адрес за призоваване на свидетеля при съставяне на същия.

Няма данни в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят да е депозирал писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН и при идентични изводи от фактическа и правна страна наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 9068/18.12.2024 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, оправомощен със заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства – резултати от измерване, заповед № РД-11-1138/15.10.2024 г., заповед № РД11-1139/15.10.2024 г., свидетелство за регистрация на МПС, пътен лист Серия № 0018594. Всичко те са приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон с тях са събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. Л. С., поради което съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност в разказа му. От показанията на свидетеля успешно се установява времето, мястото, обхвата и 5 материята на извършената спрямо жалбоподателя проверка, констатациите от нея и процедурата по съставяне на АУАН-а. Съдът кредитира същите като логични, последователни и подробни. С оглед липсата на противоречия в събраната доказателствена маса и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.