Решение № 3137 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3137 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330120360 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес *** против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с която молба, са предявени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 31.10.2024г. около 22:00 часа, движейки се по неосветен участък на *** внезапно левият му крак потънал в необозначена и необезопасена шахта. Кракът му се заклещил и изпитал силна болка. През нощта, кракът му оттекъл, поради което ищецът отишъл до спешна помощ, направили му скенер и се установило, че има счупен пръст. Това довело до обездвижване на ищеца и необходимост да се придвижва с патерица, за да не стъпва на крака за 35 дни. При посещението в болницата било установено, че е налице интраантикуларна фрактура в основата на пета метатарзална кост.

Ищецът претендира сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 31.10.2024г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие на претърпените болки, страдания, страх, стрес, битови неудобства, изразяващи се в това, че *** си като обличане и ходене до тоалетна. С няколко допълнителни молби се уточнява, че инцидентът е станал в ***. Извежда се и отговорността на Община Пловдив съгласно Закона за пътищата (ЗП), Закона за местното самоуправление и местна администрация, Закона за движение по пътищата и Закона за водите.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна Община Пловдив се депозира отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като недопустим, съответно по същество счита същия за неоснователен и 1 недоказан. Излагат се твърдения, че процесното съоръжение, не е публична общинска собственост, а кабелна шахта, част от подземната електронна съобщителна мрежа, собственост на „Виваком България“ ЕАД, поради което Общината не носи отговорност. В тази насока представя и писмени доказателства. Оспорва твърденията на ищеца относно фактическата обстановка, претърпените вреди, механизма на настъпване на инцидента, вследствие на който се претендира да са настъпили и вредите. Предвид твърденията за датата и часа на настъпване на инцидента и момента на прегледа, счита, че е нарушен фактическия състав на деликта, а именно вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на делинквента. Оспорва и твърденията ищецът да търпял изтъкнатите неимуществени вреди и битови неудобства, като се възразява срещу размера на претендираното в исковата молба обезщетение за тях. Счита за неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на лихви. Излага твърдения, че инцидентът може да се дължи на случайно деяния. Релевира още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради небрежно поведение от страна на ищеца. С оглед изложеното моли производството да бъде прекратено като недопустимо, евентуално исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Ищецът при условията на пълно и главно доказване следваше да установи онези положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – че ответната страна Община Пловдив е отговорна за поддръжката на съответния участък /шахта/, че вследствие виновно и противоправно поведение /действия или бездействие/ на лице, на което ответникът е възложил работа по поддръжката на съответния участък /шахта/, да е настъпило събитие, довело до причиняване на описаните имуществени и неимуществени вреди, посочения механизъм на увредата, в причинна връзка с която да са настъпили твърдените вреди, както и размера на претендираното обезщетение.

В случая се твърди, че противоправното поведение на Община Пловдив, действаща чрез свои служители, се изразява в липса на предприети адекватни действия от служителите на общинската администрация, натоварени с поддържането на съответния участък, на който се сочи да е настъпил процесния инцидент. Действително съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. По арг. от чл. 5, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, тротоарите са обхванати от това задължение за общините, визирано в чл. 31 ЗП.

Не се твърди обаче в исковата молба, нито се установява по делото, пропадането на ищеца да е било резултат на нарушена тротоарна настилка, поради наличие на неравност, разместени или счупени плочки или друго 2 причина. Напротив, видно от показанията на свидетеля И.В. – разпитан по инициатива на ищеца, в нощта на инцидента Р. Н. е пропаднал в необезопасена шахта с оголена и изронена циментова повърхност, стояща само на арматура. Шахтата се е намирала на посоченото в исковата молба място на *** който пътен участък, по думи на свидетеля, е бил осветен от уличното осветление, но конкретната шахта не се е виждала. Тези обстоятелства, а именно, че липсва нарушено осветление на въпросната улица, нито има компроментирана тротоарна настилка, са видни още и от представеното с отговора на исковата молба писмо от изх. № 370/11.02.2025 г. от и.д. Директор на ОП „ОКТ“ при Община Пловдив, неоспорено от ищеца.

Не е имало и влошени метеоролигични условия, видно от писмото, изпратено по реда на чл. 192 ГПК от НИМХ – филиал Пловдив, относно данните от Синоптичната станция в гр. Пловдив за процесната вечер.

Спорно е между страните дали конкретната шахта, на която се твърди и се установява да е настъпил процесния инцидент, се стопанисва от Община Пловдив. В тази връзка за основателни се намират възраженията на ответника, че правният субект, който отговаря за поддръжката на шахтата, не е Община Пловдив, а съответния оператор, ползващ подземната електронна мрежа – в случая „Виваком България“ ЕАД. Видно от представеното с отговора на исковата молба и неоспорено от ищеца писмо изх. № 25ОПОТК-37(2) от 10.02.2025 г. от Директора на Дирекция „Устройствено планиране и кадастър“ при Община Пловдив и представен с него ситуационен план на подземната техническа инфраструктура относно участъка около ***, е видно, че въпросната шахта обслужва телекомуникационната мрежа на „БТК“ ЕАД („Виваком България“ ЕАД). Въпросното писмо се цени като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, доколкото е съставено от длъжностно лице в кръга на неговата служба и удостоверява конкретни факти и обстоятелства от съответната му компетентност. Изложените в писмото данни съща така са подкрепени и с извадка от ситуационен план на подземната техническа инфраструктура. По делото пък не са събрани доказателства, които до оборват отразеното в документа. Поради това и съдът изцяло кредитира същия и съобразява решението си с него.

В подкрепа на гореизложеното относно отговорното за стопанисването на шахтата лице, е и цитираната от ответника нормативна уредба. Както се сочи в отговора на исковата молба, кабелните шахти като процесната, не попадат в обхвата на § 1, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗП, доколкото тя не може да се квалифицира нито като пътно съоръжение, нито като пътна принадлежност.

Същата представлява част от електронната съобщителна инфраструктура по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) и § 1, т. 13 от ДР на Закона за електронните съобщения, която обслужва, формира и е прилежаща (така § 1, т. 51б от ЗЕСМФИ) към електронната съобщителна мрежа. По силата на чл.

58, ал. 1 от ЗЕСМФИ операторите на електронни съобщителни мрежи са собственици на разположените, съответно на изградените от тях и включени като активи в счетоводния им баланс и/или придобити по закон или правна сделка електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях 3 физическа инфраструктура. Следователно не върху съответната община, а върху оператора на съобщителната мрежа тежи отговорността за поддръжката и обезопасяването на компроментираните шахти, като настоящата, представляващи част от физическата инфраструктура към ползваната и стопанисвана от конкретния оператор електронната съобщителна мрежа. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЕСМФИ, даващ право, но и задължаващ оператора на мрежата, при наличие на законоустановен сервитут, негови служители да влизат и да преминават през служещите имоти и да извършват в тях дейности, свързани с поддръжката и експлоатацията на физическа инфраструктура, за разполагане на електронната съобщителна мрежа, съответно, свързани с разполагане, поддържане, подобряване и експлоатация на електронна съобщителна мрежа.

При това положение съдът намира, че в хода на съдебно дирене не се доказа по несъмнен начин процесния инцидент да е настъпил на пътен участък, стопанисван от Община Пловдив, действаща чрез своите служители.

Напротив, налице са данни, които подкрепят извода, че трето за делото лице е натоварено със задължението да поддържа и обезопаси при необходимост въпросната шахта, в която е пропаднал ищеца. Поради изложеното не може да се приеме, че е налице противоправно поведение на служители на Община Пловдив, които чрез свое бездействие относно нуждата от обезопасяване и ремонт на шахтата, да са станали причина за настъпването на инцидента.

За прецизност тук следва да се отбележи, че отразеното в представените в първото по делото открито съдебно заседание писмени доказателства от ответната страна – 2 броя констативни протоколи за реализиран ремонт на шахтата, оспорени от ищеца относно тяхното съдържание, се явява ирелевантно за настоящия спор, тъй като не се установява задължението за извършване на констатираните ремонтни дейности да е възникнало за Община Пловдив. Предвид тези съображения, посочените писмени доказателства не са взети предвид при постановяването на настоящото решение.

Доколкото остана недоказан един от елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, необходими за възникване на обезпечителната отговорност на Община Пловдив, то исковата претенция се намира за неоснователна. В тази връзка за пълнота следва да се посочи, че за установяване на настъпилите за ищеца вреди от падането, по делото са събрани множество доказателства по инициатива на страните, а именно: приети са медицински документи – лист за преглед на пациент и резултати от образна диагностика, както и данни от лекуващия лекар на Р. Н.; изслушано е заключение по СМЕ; разпитана е като свидетел Д.Г. – фактически съжител на ищеца Н., която твърди да е полагала непосредствени грижи за него през време на лечението и обездвижването му. Предвид обаче, че не се установи наличие на противоправно поведение от страна на ответната община, респ. на нейни служители, то безпредметно се явява в случая обсъждането на търпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер.

С оглед на гореизложеното искът ще се отхвърли изцяло.

По отговорността за разноски:

4

При този изход на спора в полза на ищеца няма да се присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Община Пловдив ще се присъди сторените разноски, а именно сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 600 лв. – внесен депозит за вещо лице по СМЕ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес *** срещу Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с правна квалификация чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, ЗА ОСЪЖДАНЕ на Община Пловдив, ЕИК 000471504, да заплати на Р. В. Н., ЕГН **********, сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева) – представляващи обезщетение за неимуществени вреди - претърпените болки, страдания, страх, стрес, битови неудобства, изразяващи се в това, че ***, всичките настъпили в резултат на инцидент от дата 31.10.2024 г. в ***, при който вследствие на пропадане в необезопасена шахта Р. В. Н. счупил пръст на левия си крак, ведно със законната лихва за забава върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди от датата на уреждането - 31.10.2024г. до окончателното й изплащане.