Решение № 145 от 06.07.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 258/2026
- Вид
- Решение № 145
- Подписан
- 06.07.2026
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 39 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 145 гр. Ихтиман, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Б. Ив. М. А. като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20261840200258 по описа за 2026 година
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от С. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. * ул. * № *, ет. *, ап. *, чрез адвокат А. Д., против Електронен фиш Серия СС № * на ОДМВР - София.
В жалбата се сочи, че оспореният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като се иска неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като не се явява и неговият процесуален представител. Наказващият орган не изпраща представител. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща представител и не изразява становище. Преди съдебното заседание са постъпили писмени становища от процесуалния представител на жалбоподателя и от наказващия орган, чрез юрисконсулт.
Съдът намира, че жалбата е допустима. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са представени конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго/, от които да е видно, кога и как е връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства, удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения акт, не се съдържат и в административната преписка. Поради това съдебният състав приема, че жалбата е депозирана в срок. Следва да се отбележи и че от приложена разпечатка от АИС АНД /лист */ става ясно, че в системата на МВР в графата дата на съставяне/връчване е отразено, че електронният фиш е връчен на * г. В същото време върху жалбата е поставен входящ номер от * г. на наказващия орган. При това положение, дори да се приеме, че действително връчването е извършено на * г., то обжалването на електронния фиш е своевременно.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 21, ал. 3, във вр. чл. 21, ал. 1, във вр. чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 3а, във вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В него е отразено, че на * г., в * часа на път * * км * посока на движение от * към * с МПС * вид лек автомобил, с 1 регистрационен номер * е извършено нарушение посочено като превишаване максималната средна скорост в участъка от км * до км *, за което е посочено, че е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № *. Отразено е, че разрешената скорост е била 140 км/ч, а установената такава от 156 км./ч, след приспаднат толеранс 3 км/ч до 100 км/ч или 3% над 100 км/ч с което превишената скорост е от 16 км/ч. Посочено е и че собственик на автомобила е С. Л. Л.. Също така е отразено, че на лицето С. Л. Л. се налага с глоба в размер на 25.56 евро.
Посредством текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е отразено какви са максимално допустимите скорости на движение в и извън населено място, а в ал. 2 на същия член е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В чл. 21, ал. 3 от ЗВдП е записано, че забраната по ал. 1 и 2 се прилага и за средната скорост в определен участък от пътя.
В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е посочено, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано, че електронният фиш по ал. 4 съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на превозното средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е посочен ползвател – ползвателя на превозното средство или отговорното за извършеното нарушение лице съгласно чл. 188; описание на нарушението; нарушените и санкционните разпоредби; размера на глобата или имуществената санкция; броя на отнеманите контролни точки; срока, сметката, начините за доброволното заплащане на глобата или имуществената санкция.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лева. За яснота трябва да се посочи, че евровата равностойност на 50 лева е 25.56 евро.
С правилото на чл. 182, ал. 3а от ЗДвП е прието, че водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши средната скорост за съответния контролиран участък от пътя с посочените в ал. 1, 2 и 3 стойности, се наказва с предвиденото по ал. 1, 2 или 3 наказание за съответното превишаване на скоростта.
Съгласно легалната дефиниция, дадено в пар. 6, т. 65 от ДП към ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
От приложена справка за регистрация на МПС /лист * / е видно, че собственикът на процесното МПС е С. Л. Л..
На следващо място по делото се представени снимки /лист * , лист * и лист * /, от 2 съдържанието на които се установява, че въпросното превозно средство с посочения в електронния фиш регистрационен номер е заснето на * г. в началото на контролирания участък и в неговия край, като са отразени и часовете, на които е преминало през съответните контролни точки в началото и в края.
Също така са приложени и преписи от Протокол от проверка /лист */ и от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване /лист */ и протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставка и монтаж на нова стационарна контролна точка /лист * и следващите/, от които може да се направи извод, че автоматизираното техническо средство или система отговоря на съответните изисквания.
Следва да се отчете и това, че в електронния фиш изрично е посочено, че е приспаднат толеранс от 3 км/ч до 100 км/ч или 3% над 100 км/ч, което идва да покаже, че е съобразено и изискването на чл. 425, ал. 1, т. 2 от действащата към момента Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Всичко изложено дотук налага извод, че оспореният електронен фиш е законосъобразен и правилен, което налага неговото потвърждаване, а жалбата се явява неоснователна.
За неоснователно съдебният състав намира възражението на жалбоподателя, според което текста на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда специален ред за санкциониране на глоби до 50 лева. Действително в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е предвидено, че за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш, както в същото време в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е разписано, че за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лева, а за наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. От друга страна, обаче, производството по издаване на електронен фиш по ЗДвП се явява специална уредба спрямо чл. 39 от ЗАНН, като в ЗДвП липсва ограничение електронният фиш да намира приложение само за нарушения, които се санкционират с глоба над определен размер. В подобен смисъл са част от мотивите към Решение № 32 от 9.01.2026 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1174/2025 г.
Предвид всичко изложено дотук издаденият електронен фиш подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на делото, наказващият орган има право на претендираното от него юрисконсултско възнаграждение /претендирано с писмена защита на лист * от делото/, което юрисконсултско възнаграждение съдът определя в размер на 70 евро, отчитайки фактическата и правна сложност по делото. Именно тази сума следва да бъде възложена в тежест на жалбоподателят и той трябва да бъде осъден да я заплати на наказващия орган.
Така мотивиран, Районен съд – Ихтиман
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Електронен фиш Серия СС № * на ОДМВР - София, с който на С. Л. Л., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 25.56 евро на основание чл.
21, ал. 3, във вр. чл. 21, ал. 1, във вр. чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 3а, във вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
3
ОСЪЖДА С. Л. Л., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – София сумата от 70 евро /седемдесет евро/ - дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4