Решение № 293 от 12.09.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. гр. Лом, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620102466 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК 821152916, представлявано от В. И. - Управител, със седалище и адрес на управление: против М.

М. Й., с ЕГН **********, с адрес: г установителен иск с правно основание чл. 422, ал.

1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 1035,10 лв. /хиляда тридесет и пет лева и десет стотинки/, от които 925,55 лв.

/деветстотин двадесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 29.05.2019 г. до 18.08.2022 г. и 109,55 лв. /сто и девет лева и петдесет и пет стотинки/ лихва за времето от 30.06.2019 г. до 26.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.09.2022 г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1780/2022 г. по описа на PC – Лом. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на «В и К» ООД

- гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 1780/2022 г. по описа на РС- Лом. До 26.09.2022 г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 1035,10 лв. за имот, находящ се в гр. Лом, обл. Монтана, ул. «Физкултурна» № 1Б, като в сумата са включени главница 1 и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството. Задължението, представляващо главница, е за периода от 29.05.2019г. до 18.08.2022 г., като претендираната законна лихва е за периода от 30.06.2019 г. до 26.09.2022 г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез адв.

Р. Б. от МАК. Оспорва се искът по основание и размер. Навежда се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за задължения за главница и лихви по пет фактури, издадени през периода от 29.05.2019 г. – 16.09.2019 г. Моли се за отхвърляне на иска за главници и лихви по издадени фактури за периода от 10.10.2019 г. – 18.08.2022 г. поради това, че ищецът не е присъствал при отчитането на показанията на индивидуалния му водомер, не е извършвано отчитане за процесния период, а и преди това, като за това сочи липсата на подписи в инкасаторската книга. Не е изпълнено задължението съгласно ОУ на дружеството - ищец - да се отчитат показанията на индивидуалния водомер ежемесечно, в присъствие на потребителя, с предварително обявяване датата на отчитане, като му се издаде ежемесечна фактура, а не няколко такива за един месец.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Н В, като е депозирала и писмена защита по делото, с която поддържа иска.

Ответникът в съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Ломският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1780/2022 г. по описа на ЛРС вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Специалният установителен иск, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало 2 облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. , както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия. Ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договора, респ. погасяване чрез други способи, като носи тежестта да докаже правопогасяващите си възражения, включително за изтекла погасителна давност за вземането.

Съдът приема за установено това, че ответникът е потребител на «В и К» услуги, предоставяни от ищцовото дружество, като ответникът не е направил възражение за липса на облигационна връзка между страните. Съгласно § 1, т. 2, б. “а“ и б. “б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят В и К услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предвид представените и приетите в настоящото производство доказателства, а именно извадки от карнеткнигата на ищеца, съдът намира, че в исковия период, обхващащ потреблението от 29.05.2019 г. – 18.08.2022 г., безспорно е, че ответникът има качеството потребител. От карнети, представени от ищцовото дружество, е видно, че за този имот, находящ се в гр. , е имало открита партида на името на ответника за доставка на вода и ВиК услуги. Партидата съдържа отчитания от 17.11.2010 г. до 20.04.2023 г., като са полагани подписи от абоната. За целия исков период, 29.05.2019 г. – 18.08.2022 г., видно от карнета, за имота била начислявана вода различно количество месечно, при реален отчет, както и били правени служебни начисления. Св. E В в разпита си сочи, че работи като „отчетник измервателни уреди“ в ответното дружество и при някои от отчитанията в карнет-книгата се подписвала съпругата на ответника, на име „Г“ /в тази връзка в заповедното производство книжата до ответника са получавани от лице с имена Г Й.а, отбелязано като съпруга/. Свидетелката подробно обяснява на кои дати е извършвала реални отчети и на кои дати е вписвала служебно кубици вода, със съгласието на въпросното лице на име Г, без реална проверка на водомера поради зазимяването му, поставяне на дърва върху него и други причини. Соченото от свидетеля е видно от записванията в карнета в последна графа. Свидетелят сочи също, че има практика на дружеството, когато абонатът заяви, че желае на части да заплати дължимата сума, то в съответния месец се издават няколко фактури с една и съща дата, като не е необходимо абонатът да подава молба за това. Посочва случай на такова разсрочване през м. 09.2020 г. на 51 куб.м. вода, разделени на три пъти по 17 куб.м. В 3 този смисъл възраженията на ответника за издавани по няколко фактури на месец намират отговор в цитираните свидетелски показания, като няма пречка и не е в ущърб на потребителя - ответник месечното количество вода да бъде разделено в няколко отделни фактури, след като потребителят е положил подпис срещу вписаното количество вода или на следващия отчет, с което е потвърдил записванията в карнета.

Останалите записвания в карнета излизат извън процесния период, като са полагани подписи след повечето от месечните начисления, но не след всяко такова. Абонатът /негов представител/ е полагал подпис общо 10 пъти за отчитанията през исковия период /15.05.2019 г., 08.10.2019 г., 13.03.2020 г., 20.07.2020 г., 14.08.2020 г., 14.09.2020 г., 14.06.2021 г., 14.07.2021 г., 17.05.2022 г., 16.08.2022 г./, поради което и съдът приема, че през процесния период абонатът е полагал подписи и отчитането е ставало в негово присъствие. Автентичността на подписите не е оспорвана от ответника. С тези си подписи върху карнетите на първо място абонатът потвърждава наличието на облигационна връзка, обективирана в наличието на открита партида при ищцовото дружество с аб. № 1113160, тъй като се съгласява с наличието на такава, подписвайки се на карнет-книгата. На второ място доказва своето присъствие, респ. ползване на имота. На последно място потвърждава самите начисления на кубиците вода, така както са били записани.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самия факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезли в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК - Монтана за различните периоди на отчитане.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Лом, обл. Монтана. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в 4 чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 4, е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл. 8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода. Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г. услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начисляване на количества вода при наличие на определени предпоставки за това. Видно от приложените по делото карнети /л.36-43/ е отразявано потребление, включително е правено и служебно начисление. Полагани са подписи за ползвател при посещенията от инкасатора, което доказва, че имотът е бил обитаем и които подписи удостоверяват запознатост на абоната с нанесените данни в карнета. В исковия период има и неподписани служебно нанесени потребления, но същите са последвани от такива, които са подписвани при последващи посещения, с което ответникът се е съгласил с вписаното служебно начислено количество вода и е приел и предходните вписвания. Не се събраха доказателства за наличие на възражения от страна на абоната касателно начина на отчитане и размера на начисляваните кубици вода по партидата. Изчислението на стойността на начислените кубици вода се доказва, че е коректно от приетата съдебносчетоводна експертиза по делото, която съдът кредитира с доверие. Липсата на връчени хартиени фактури срещу подпис на абоната не е вменено задължение за ВиК оператора съгласно Общите условия на дружеството, които, както се посочи по-горе, потребителят е приел и следователно е обвързан от тях. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия, като например да изиска да му се връчват издадени фактури в хартиен вид. Поради това съдът намира, че вземането е установено по основание.