Решение № 84 от 12.04.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Габрово, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20224200100097 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.250 във вр. с чл.248 от ГПК.

С Определение №146/07.03.2024г. по в.гр.д.№103/2024г. по описа на АпС ВТърново делото е върнато на ОС Габрово за произнасяне по искане на ищеца за допълване на Решение №226/08.12.2023г. по гр.д.№97/2022г. на ОС Габрово. В определението си въззивният съд е приел, че в жалбата, подадена от ищеца в първоинстанционното производство, се съдържат оплаквания от обжалваното решение поради непроизнасянето на съда по искането му за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения, като е приел, че това оплакване има характер на молба по чл.250 ал.1 ГПК за допълване на постановеното от ОС -Габрово решение.

Съдът е съобщил на страните по делото за производството по чл.250 ГПК, като същите не са взели становище по него.

Съдът като взе предвид данните по гр.д.№97/2022г. по описа на ОС Габрово и постъпилата молба прие за установено следното :

С Решение №226/08.12.2023г. по гр.д.№97/2022г. на ОС Габрово предявените от А. К. искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в следствие смъртта на сестрата на ищеца са изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. В отхвърлителните диспозитиви на съда не се съдържа изрични произнасяне, че освен исковете се отхвърлят и заявените претенции за присъждане на законна лихва.

Във въззивната жалба не се съдържа изрично искане за допълване на постановеното от първоинстанционния съд решение. Посочено е, че непроизнасянето на съда по искането за присъждане на законна лихва съставлявало процесуален порок, който водел до незаконосъобразност на обжалваното решение.

В Решение №14/14.02.2022г. по т.д. №1293/2020г. на I т.о. на ВКС е посочено, че законната лихва върху обезщетение за деликт не е самостоятелен иск, за който би се дължал нарочен отхвърлителен диспозитив.

С Решение №7/16.08.2022г. по т.д.№1556/2020г. на Іт.о. на ВКС е прието, че при непозволено увреждане законната лихва съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД се дължи от момента на увреждането, искането за присъждането й не представлява самостоятелен иск и по това искане съдът не дължи постановяването на нарочен отхвърлителен диспозитив, когато е отхвърлен, изцяло или частично, главният иск. Следователно, при отмяна, изцяло или частично, на първоинстанционното решение относно отхвърления главен иск и съответното 1 му уважаване въззивният съд следва да присъди и законната лихва върху присъдената за първи път с въззивното решение главница или част от нея, дори и първата инстанция да не е отхвърлила изрично претенцията за законна лихва.

Настоящият състав изцяло споделя цитираните по-горе решения на ВКС.

Предвид изложеното съдът намира, че тъй като претенцията за законна лихва не съставлява самостоятелен иск и при отхвърляне на главния иск съдът не дължи нарочно произнасяне по нея с отхвърлителен диспозитив, то не са налице основания за допълване на постановеното първоинстанционно решение и т.нар. „искане“ за допълване на постановеното решение следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ „искане“ за допълване на Решение №226/08.12.2023г. по гр.д.№97/2022г. на ОС Габрово относно заявеното от А. К. искането за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като неоснователно:

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС съд в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________

2