Решение № 1491 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1491 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000500138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Н. Н. В., с която оспорва решение № 4 854 от 18.08.2024 г., постановено по гр. д. № 6 11/23 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, в частта, в която съдът е признал за установено по предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Н. Н. В. искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ, че Н. Н. В. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: сумата от 18 732.81 лв., представляваща непогасена главница, падежирала в периода от вноска с падеж на 10.02.2017 г. до 10.01.2022 г. по договор за потребителски кредит № 370-1/03.01.2012 г. и Анекс № 1 от 03.01.2012 г., сключени от Н. Н.

В. с „МКБ Юнионбанк“ АД (чийто универсален правоприемник понастоящем е „Първа инвестиционна банка“ АД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 07.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 1 810.40 лв. - договорна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 09.01.2022 г., за които сума е издадена заповед от 21.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 18 905/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51 състав, осъдил е Н. Н. В. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 ГПК, сумата от 1 083.50 лв., представляваща разноски по съразмерност по настоящото производство и по ч. гр. д. № 18 905/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51 състав.

1

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е необосновано и неправилно. В подкрепа на това твърди, че за да отхвърли възражението за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани с исковата молба суми, съдът неправилно се е позовал на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е стигнало до длъжника – кредитополучател, поради което смята, че цитираното тълкувателно решение е неприложимо. Твърди, че към датата на сключване на процесния договор - 03.01.2012 г., не е налице правна норма от нормативен акт, която да предвижда, че независимо от изрична договорна клауза, съгласно която при неизпълнение на която и да е вноска, настъпва автоматична предсрочна изискуемост на кредита, без да е необходимо изрично изявление на банката, то такава клауза не поражда правно действие без изрично изявление. Твърди, че е приложима клаузата на чл. 30 от процесния договор за потребителски кредит от 03.01.2012 г., като се позовава и на изявлението на самия ищец, с което същият признава, че предоставеният кредит е в просрочие, считано от 09.10.2013 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като твърди, че вземания са периодични, поради което смята, че давността е изтекла на 09.03.2019 г. Оспорва възприетото от съда, че погасителната давност е пет годишна, като извода прави въз основа на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на СОГТК на ВКС. Прави анализ на вземанията на банката, като твърди, че същите са периодични, тъй като притежават всички характеристики.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел и че възнаградителната лихва по процесния договор е дължима, като посочва, че правилно съдът е приел разпоредбата на т. 4.2 от договора за неравноправна по смисъла на ЗЗП, но същевременно незаконосъобразно е отказал да я прогласи за нищожна и да отхвърли претенцията за договорна лихва. Развива доводи относно характера на договора и приложимите разпоредби от ЗЗП. Твърди, че съдът неправилно не е уважил и направеното възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за възнаградителна лихва.

Оспорва и изводите на съда относно намаляването на разноските, които са му присъдени.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенциите като погасени по давност и претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С въззивна жалба „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва решение № 4 854 от 18.08.2024 г., постановено по гр. д. № 6 11/23 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове. В 2 жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно съдът е приел че общата 5 годишна давност тече от падежа на всяка вноска. По този въпрос има противоречива практика на съда, но въпреки това банката не може да се съгласи с така направените изводи от съда и счита, че пет годишната давност започва да тече от падежа на кредита, а именно: 10.01.22 г. Твърди, че съдът неправилно е приел, че част от главницата е погасена по давност, свързана с вноски с настъпил падеж до 10.01.2017 г. Твърди, че у становената съдебна практика приема, че при банковия кредит е налице неделимо плащане и уговорката за връщане на кредита на погасителни вноски представлява съгласие на банката-кредитор (по аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД) да приеме от кредитополучателя-длъжник изпълнение на части, като така уговореното частично изпълнение не е периодично плащане по смисъла на чл. 111,6. „в“ ЗЗД. Твърди, че съгласно договореното между страните в договора за поръчителство, поръчителите са се задължили да отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя и след като задължението на кредитополучателя е единно и неделимо и е с настъпил падеж в крайния срок за издължаване на договора за кредит, то безсъмнено и отговорността на поръчителя се погасява с изтичане на 6 месеца от падежа на кредита на основание чл. 147 от ЗЗД.

Твърди, че неправилно съдът е отхвърлил цялата претендирана от банката наказателна лихва в размер на 12 885.26 лв., обезщетение за забава за периода от 07.04.2019 г. до 06.04.2022 г. Твърди, че банката претендира наказателна лихва в размер на законната, а именно 8 188.23 лв. Оспорва изводите на съда относно противоречието на клаузата от договора с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и смята, че обезщетението за забава има характер на неустойка и е индивидуално договорена клауза в потребителския договор. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове в пълен размер като претендира и разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази въззивна жалба Н. Н. В. оспорва същата. Твърди, че изводите на съда са правилни и законосъобразни. Оспорва категорично твърдението, че погасителната давност започва да тече не от падежа на всяка вноска, а от падежа на целия кредит, тъй като твърдението се опровергава от съдебната практика. Твърди, че напълно неотносими към настоящия случай са цитираните съдебни решения, касаещи отговорността на поръчителя, тъй като по процесния договор за потребителски кредит от 03.01.2012 г. не се е задължавал поръчител. Оспорва като обективно невярно твърдението, че неправилно Софийски градски съд бил отхвърлил цялата претендирана от банката наказателна лихва в размер на 12 885.26 лв., като твърди, че съдът правилно и мотивирано е отхвърлил изцяло претенцията за обезщетение за забава (наказателна лихва), позовавайки се както на националната съдебна практика, така и на практиката на Съда на Европейския съюз. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената въззивна жалба и претендира разноски.

С частна жалба Н. Н. В. оспорва определение № 18 224 от 13.11.24 г., 3 постановено по гр. д. № 6 111/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав. В частната жалба се твърди, че отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на делото. В тази връзка моли съда да има предвид, че ако заплатен адвокатски хонорар от ответник евентуално надвишава минималния размер, предвиден в чл.

7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., това само по себе си не може да обуслови извод за прекомерност на платеното възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Позовава се на решение на СЕС, от което прави извод, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. може да служи само като ориентир за минималното адвокатско възнаграждение по дадено дело, а определящи за размера на присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде съвкупната преценка на фактическата и правна сложност на спора, както и размерът на отхвърлената част от исковете в случая. Оспорва извода на съда, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Твърди, че съдът неправилно е приел, че явяването на повече от едно съдебно заседание не води до извод за наличие на предпоставки за заплащане на по - високо възнаграждение, както и твърди, че съдът неправилно е приел, че изслушването и приемането на експертиза, понеже не е нещо необичайно, не налагало завишаване на уговореното адвокатско възнаграждение. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва същата. Твърди, че подадената жалба е неоснователна, като моли съда да остави същата без уважение.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 4 854 от 18.08.2024 г., постановено по гр. д. № 6 11/23 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, че съдът е признал за установено по предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Н. Н. В. искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

430, ал. 2 ТЗ, че Н. Н. В. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: сумата от 18 732.81 лв., представляваща непогасена главница, падежирала в периода от вноска с падеж на 10.02.2017 г. до 10.01.2022 г. по договор за потребителски кредит № 3701/03.01.2012 г. и Анекс № 1 от 03.01.2012 г., сключени от Н. Н. В. с „МКБ Юнионбанк“ АД (чийто универсален правоприемник понастоящем е „Първа инвестиционна банка“ АД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 07.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 1 810.40 лв., договорна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 09.01.2022 г., за които сума е издадена заповед от 21.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 18905/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51 състав, отхвърлил е иска за главница за разликата над присъдения размер от 18 732.81 лв. до пълния претендиран размер 4 от 26 895.66 лв. и иска за възнаградителна лихва за разликата над 1 810.40 лв. до пълния претендиран размер от 1 811.69 лв., както и е отхвърлил изцяло иска за сумата в размер на 12 885.26 лв., обезщетение за забава (наказателна лихва) по т. 6 от договора за периода 07.04.2019 г. - 06.04.2022 г., осъдил е Н. Н. В. да заплати на „Първа инвестиционна банк“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 ГПК, сумата от 1 083.50 лв., представляваща разноски по съразмерност по настоящото производство и по ч. гр. д. № 18 905/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51 състав и е осъдил „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на Н. Н. В., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 518.28 лв., представляваща разноски по съразмерност по производството.