Решение № 3449 от 06.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3449 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245330120762 по описа за 2024 година

Предявен е иск за делба на съсобственост по чл. 34 ЗС на следните недвижими имоти:

ДВОРНО МЯСТО, находящо се в *******, с административен адрес: *****, съставляващо УПИ **** от квартал **** по регулационния план на *****, одобрен със Заповед № 413/ 18.07.1996 г., целият с площ от 385 кв.м., при граници на имота, съгласно приложената скица: *****, съответстващо съгласно приложена скица на дворно място, описано в договор за покупко-продажба, обективиран в ******, ведно с построените в гореописания урегилиран поземлен имот: приземен /надземен/ жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 113 кв.м /сто и тринадесет квадратни метра/, построена в гореописания урегулиран поземлен имот, с площ на приземния етаж от 113 кв.м, състоящ се от четири стаи, антре, килер и сервизни помещения, при съседи на приземния етаж: отгоре - жилищен етаж на М. И. И., отдолу - няма съседи, от изток - двор, от север - калкан и от запад - улица, ведно с прилежащата към етажа 1/3 идеална част от общите части на жилищна сграда и от правото на строеж върху дворното място, ведно с лятна кухня (паянтова жилищна сграда), с площ на лятната кухня от 44 кв.м, построена в южната част на процесния имот.

Ищците Л. И. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес:

******, представляван от адв. Х., искат да бъде допусната делба с ответницата М. И. И., ЕГН **********, с адрес:*****, при квоти: общо 1/6 идеална част за ищците, от които по 1/12 идеална част за всеки от тях и 5/6 идеални части за ответницата. Твърди се, че процесните обекти са собствени между страните по делото, както и че приземния етаж представлява жилищен такъв, поради което същият следва да бъде допуснат до делба заедно с дворното място и лятната кухня.

Ответницата М. И. И., представлявана от адв. А., депозира отговор в срок, с който не оспорва поддържаните от ищците фактически основания за възникване на съсобственост.

1

Сочи, че в процесното дворно място е изградена жилищна сграда, в която има два самостоятелни обекта на правото на собственост. Ответницата е собственик на първия жилищен етаж, а ищците на втория. Относно процесния приземен етаж се възразява, че същият няма характер на жилище, че същият няма самостоятелен характер и може да бъде допуснат до делба единствено с оглед на неговата фактическа подялба и обособяване на отделни помещения, които да обслужват двата самостоятелни обекта в сграда. Относно дворното място се възразява, че не може да бъде допуснато до делба, тъй като е обща част.

За лятна кухня се поддържа, че същата не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и също не може да се допусне до делба.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че делба следва да се допусне на всички обекти, при поисканите квоти, като съображенията за това са следните:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, а и не е налице спор, че в процесното дворно място е изградена двуетажна жилищна сграда, състоящата се от призем и два жилищни етажа, и лятна кухня. Имотът е придобит на основание покупко-продажба от ***** в режим на съпружеска имуществена общност от съпрузите З. Т. И. и И. М. И..

Последните са били собственици на дворното място и построените в него по време на брака сгради (къща и лятна кухня) до 1996 г., когато по силата на две разпоредителни сделки – дарения от *****г. ( л. 37 и л. 63 ) прехвърлят двата жилищни етажа на двете си дъщери. Така И. И. К. придобива в индивидуална собственост втория жилищен етаж, а ответницата М. И.

И. придобива първия жилищен етаж. Съпрузите, съобразно представените титули за собственост, остават собственици на приземния етаж, който е пригоден за жилищни нужди, на дворното място, което не прехвърлено по силата на двете дарения, както и на лятна кухня.

Наследството на И. М.И. е открито на ***** г., при действието на СК от 1985 г.

(отм.), който е приложилият материален закон що се отнася до имуществените отношения между съпрузите. Така на основание наследство и прекратена СИО собствеността върху процесните обекти е придобила от преживялата съпруга З. Т. И. и двете й двете дъщери, при квоти съответно от 4/6 ид.части и по 1/6 ид. част за И. И. К. и М. И. И.. На ***** г. З. И. прехвърлия на дъщеря си М. И. 4/6 идеални части от процените обекти чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Наследството на И. И. К. е открито на *****г., като тя е наследена от ищците по делото – преживелия си съпруг И. С. К. и дъщеря си Л. И. К., при равни квоти.

Спорът се концентрира до правния статут на процесните обекти и върху въпроса дали същите, респективно кои от тях, могат да бъдат предмет на съдебна делба.

Настоящият съдебен състав приема, че приземният етаж, макар да е пригоден за задоволяване на жилищни нужди и да е описан в приложения по делото (л.12) нотариален акт като жилищен етаж, не притежава характеристиките на самостоятелен жилищен обект.

Този извод се основава на приетите по делото заключения на вещите лица Р. И. и Х. С., които съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвени. От заключенията се установява, че приземният етаж не е проектиран като жилище и не отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 1 от Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977 г., тъй като не притежава изискуемата минимална светла височина. Установената по делото светла височина е 2,30 м. при нормативно изискуеми 2,50 м. за жилище. При преценката дали даден обект притежава характеристиките на жилище, релевантно значение има нормативната уредба, действаща към момента на неговото обособяване. Ето защо обстоятелството, че приземният етаж е бил пригоден и фактически използван за жилищни нужди от общите наследодатели на страните, е правно ирелевантно и не е в състояние да промени неговото предназначение и правен статут.

2

Изложените по-горе съображения обаче не обосновават извод, че процесният обект не може да бъде допуснат до съдебна делба. В разглежданата хипотеза съделителите са собственици на самостоятелни жилищни обекти в сградата, като не съществува пречка във втората фаза на делбеното производство от процесния приземен етаж да бъдат обособени отделни складови помещения, обслужващи всеки от жилищните обекти. Следователно, макар процесният етаж да не притежава характеристиките на жилище, той следва да бъде допуснат до съдебна делба, за да бъде разпределен във втората фаза на производството по начин, който да осигури към всеки самостоятелен жилищен обект прилежащо складово помещение, съобразно изискванията на закона и правата и на съсобствениците. Следва да се отчете и обстоятелството, че правата на съделителите произтичат от наследяването на З.

Т.И.. Поради това те встъпват както в имуществените й права, така и в поетите от нея задължения, включително произтичащите от договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от **** г., установяващи задължение за прехвърляне на собствеността. Следователно с приемането на наследството на З. Т. И. за И.

И. К. е възникнало задължението да прехвърли собствеността върху съответните идеални части от приземния етаж. Ето защо делбата на процесния обект следва да бъде допусната при квотите, посочени от страните, които съответстват на придобитите от тях права.

Относно дворното място настоящият съдебен състав намира, че същото също следва да бъде допуснато до съдебна делба, като не се споделят възраженията на ответника, че дворното място представлява обща част. Теренът не е обща част по своето естество, поради което е допустимо собственикът да прехвърли в полза на трето лице самостоятелен обект на правото на собственост, като запази в своя патримониум правото на собственост върху терена. Положението на земята, върху която е изградена сграда етажна собственост е сходно, но не аналогично, с това на общите части по предназначение, защото зависи от волята на собствениците. Това разбиране произтича от възможността, предвидена в чл.63 ЗС, сграда или самостоятелен обект в нея да се притежава от правен субект отделно от правото на собственост върху терена. В случаите, при който правото на собственост върху различните обекти е концентрирано в един правен субект, и е налице разпореждане в полза на трето лице, без обаче теренът да се прехвърля, възниква суперфициарна собственост. В този смисъл с решение № 1106/28.11.2008 г. по гр.д. № 4750/2007г. на ВКС, II г.о., се приема , че земята не във всички случаи е обща част, тъй като собствеността върху етажи или части от тях може да бъде прехвърлена и без земята.

Дворното място никога не е придобивало статут на обща част. Етажната собственост възниква с придобИ.ето на правото на собственост върху отделни самостоятелни обекти в сградата от различни правни субекти. В разглеждания случай режимът на етажна собственост относно сграда е възникнал с извършените на ****. разпоредителни сделки, с които двата жилищни етажа са били прехвърлени на различни лица. С прехвърлителните сделки обаче прехвърлителите са запазили в своя патримониум правото на собственост върху терена, поради което същият не е придобил характера на обща част, като е възникнала суперфициалрна собственост. Впоследствие правото на собственост върху дворното място е преминало върху страните по делото по силата на наследствено правоприемство – за ищците, а за ответницата – въз основа на наследяване и на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Поради това дворното място представлява самостоятелен обект на правото на собственост, намиращ се в съсобственост между страните, и подлежи на съдебна делба. Следва да се изтъкне, че правата на съсобствениците по отношение на общите части се определят съгласно чл. 40 ЗС, като тази разпоредба е неприложима в разглежданата хипотеза. В тази връзка следва да се отбележи още, че във втората фаза на делбеното производство не съществува пречка дворното място да бъде възложено в дял на един от съсобствениците на отделните етажи. Макар този въпрос да е извън предмета на първата фаза, следва да се посочи, че по принцип е допустимо в дворното място да бъде реализирано допълващо застрояване, включително изграждане на 3 втора сграда, аналогична на съществуващата лятна кухня.

Лятната кухня също следва да бъде допусната до съдебна делба. Същата представлява сграда на допълващото застрояване. В действащото законодателство не съществува пречка един от самостоятелните обекти в сграда в режим на етажна собственост да разполага с принадлежаща му стопанска постройка или лятна кухня, а друг – да не разполага с такава. Ето защо не съществува пречка собствениците на отделните обекти в сграда в режим на етажна собственост да имат различни права върху лятната кухня, която не е придобила статут на обща част, а е останала принадлежност към двата обекта, съобразно установените по силата на извършените разпоредителни сделки и наследяването права.

Принципно основателно е възражението, че сградите - допълващото застрояване не могат да бъдат самостоятелен предмет на делба, отделно от главния обект, който обслужват. В конкретния случай обаче страните вече са собственици на самостоятелни обекти в сградата, а лятната кухня е съсобствена между тях. При тези обстоятелства не съществува процесуална или материалноправна пречка същата да бъде допусната до съдебна делба, като във втората фаза на делбеното производство бъде разпределена по начин, съответстващ на предназначението й, включително чрез възлагането й като принадлежност към един от самостоятелните жилищни обекти.

Искът за делба подлежи на отхвърляне относно искането делбата на приземния етаж да се допусне, ведно прилежащата към етажа 1/3 идеална част от общите части на жилищна сграда. Приземния етаж, както бе вече изяснено, има обслужващо предназначение, като общите части от сграда се разпределят между собствениците на двата самостоятелни обекта.