Решение № 9247 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9247 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110132653 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 198544/06.06.2025г. на „Д*“ АД срещу „ЗД *“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7158,09 евро (с левова равностойност 14 000 лева), предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 16 515,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за репариране на вреди по т.а. с марка „*“, рег. № *, по имуществена застраховка „Каско“ по щета № 211731944/2024г., образувана за ПТП, реализирано на 15.04.2024г. на главен път гр.

Добрич – гр. Варна, настъпило по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. с марка „Т*“, рег. № *, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2025 г. до окончателното изплащане, както и осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 216,28 евро (с левова равностойност 423,01 лева) - мораторна лихва върху главницата за периода от 14.03.2025 г. до 05.06.2025 г.

Ищецът твърди, че на 15.04.2024 г., на главен път гр. Добрич – гр. Варна, е настъпило ПТП между т.а. с марка „*“, рег. № * и л.а. с марка „Т*“, рег. № *, последният управляван от И*. Твърди се, че произшествието е предизвикано виновно от поведението на водача на л.а. с марка „Т*“, рег. № *, който е предприел маневра за заобикаляне, навлязъл е в лентата за насрещно движение, като е загубил контрол над управляваното от него МПС, в резултат на което е причинил ПТП с множество материални щети и телесни увреждания. Твърди се, че по случая е било образувано НОХД № 344/2025г. по описа на РС – гр. Добрич, което е приключило със споразумение, с което водачът на л.а. с марка „Т*“, рег. № *, е признат за виновен, че нарушавайки чл.20, ал.1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е извършил престъпление по чл.

343, ал. 3, б. „а“, предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ с полица № 0312240342003349/26.01.2024г., със срок на действие от 28.01.2024г. до 27.01.2025 г., на увредения автомобил „*“, рег. № *, с уговорено покритие „пълно каско“, като във връзка с настъпването на застрахователно събитие е била образувана щета № 211731944/2024г.

Увреденият автомобил бил огледан, за което бил съставен опис и оценка на щетите, като се е 1 установило, че в резултат на произшествието е настъпила „тотална щета“, поради което ремонтът на автомобила е нецелесъобразен, тъй като стойността на вредите надвишава пазарната стойност. Регистрацията на автомобила била прекратена и същият бил свален от отчет. С преводно нареждане от 30.10.2024 г. ищецът заплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение за сума в общ размер от 16 500 лева, в т.ч. направил разходи в размер на 15лв. за ликвидационната преписка. Стойността на запазените части възлиза на 1300 лева, които били реализирани на вторичния пазар. Ответникът, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на л.а. с марка „Т*“, рег. № *, е бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца в размер на 16 515,00 лева (с включени 15 лева ликвидационни разноски), но това не било сторено. Ищецът получил отговор от ответника, че представеният констативен протокол не съдържа нужната информация, за да се направи извод за причините, които са довели до инцидента. Ищецът аргументира, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 411 КЗ. По изложените съображения ищецът иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЗД *“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. с марка „Т*“, рег. № *, както и механизма на настъпването на процесното ПТП. Не оспорва, че ищецът е подал регресна претенция пред ответника, но сочи, че плащането е отказано, тъй като е било налице висящо досъдебно производство. Ответникът счита, че щетата по увредения автомобил е тотална, поради което обезщетението следва да се определи по действителната стойност на автомобила, а не по пазарната му стойност. Твърди, че претенцията е в завишен размер, като поддържа, че размерът на заплатеното обезщетение надхвърля 70% от стойността на автомобила. Излага съображения, че към момента на процесното ПТП т.а. с марка „*“, рег.

№ *, е бил е експлоатация от 11 години, което също обосновавало извод, че размерът на застрахователното обезщетение е завишено. Счита, че не следва да се взимат предвид цените на официалните сервизи. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.411, ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач; 6) наличие на тотална щета по отношение на застрахования при ищеца автомобил. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащане на регресната претенция.

С приетия за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни следните обстоятелствата: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и 2 причинителя на вредата; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 16 500 лева, както и че ищецът е сторил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева; получаването на извънсъдебна покана от ответника, по която е постановен отказ.

Установява се от приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско“ с № 0312240342003349, че л.а. „* *“, рег. № *, е бил застрахован при ищеца за периода от 28.01.2024г. до 27.01.2025г., т.е. към момента на настъпване на процесното ПТП (15.04.2024г.) е била налице действаща застраховка.

Ответникът не е оспорил в отговора си на исковата молба настъпването на процесното застрахователно събитие, както и факта, че същото е настъпило при посочения от ищеца механизъм, като изрично е посочил, че не оспорва тези факти. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства. От констативен протокол за ПТП за пострадали лица с номер 2400-24-28/15.04.2024г. се установява, че на 15.04.2024г., около 12:04 часа, МПС „Т*“, рег. № * с водач И* се движи от град Варна в посока град Добрич, като навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно насрещно движещия се автомобил „* *“, рег. № *. Приет е също и препис от влязло в сила Споразумение № 126 от 09.05.2025г. по НОХД № 344/2025г. по описа на РС – гр. Добрич, с което подсъдимият И* се признава за виновен в това, че на 15.04.2024г. по главен път град Добрич – град Варна, в района на пети километър, при управление на л.а. „Т*“, модел „*“ с регистрационен № * е нарушил правилата за движение, предвидено в ЗДвП – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно на * и на *, като деянието съставлява „особено тежък случай“, поради което на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. второ, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години.

Механизмът на настъпване на процесното ПТП, освен от изричното изявление на ответника, че не го оспорва, се установява и от изслушаната по делото и приета съдебноавтотехническа експертиза. Вещото лице, след като се е познало с доказателствата по делото, е посочило, че процесното ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На 15.04.2024г. л.а. „Т*“, рег. № *, се движи от град Варна към град Добрич и в района на км 5 водачът навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се срещу него т.а. „* *“, рег. № *. Посочени са уврежданията по т.а. „* *“, които са настъпили в причинна връзка с произшествието.

При това положение съдът приема за установено настъпването на процесното ПТП на 15.04.2024г., предизвикано от противоправното поведение на застрахования при ответника водач И*, който управлявайки л.а. „Т*“, рег. № * е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП и се е ударил в насрещно движещия се т.а. „* *“, рег. № *, в резултат на което са настъпили вреди по лекия автомобил, застрахован при ищеца. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена. Плащането на застрахователно обезщетение в размер на 16 500 лева от страна на ищеца се установява от приетото по делото и неоспорено платежно нареждане от 30.10.2024г.

Основният спорен въпрос по делото е относно размера на застрахователното обезщетение за настъпилите имуществени вреди.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на действащия КЗ). На следващо място, следва да се посочи и, че при претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна е средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие - в този смисъл решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, I ТО; решение № 59/6.07.2017 г. по т. д. № 2367/2015 г., I ТО; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, I ТО.

Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9e31169-116d-4949-990c-fb085ea34e86