Решение № 5584 от 09.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5584 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100502064 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 21480 от 30.12.2023 г., постановено по гр. дело № 19765/2023 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 79-ти състав, частично е уважен предявения от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Н. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, като е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 814,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, с аб. № ********, за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 25,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2022 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 780,94 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 55453/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.10.2022 г., като са отхвърлени исковете за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3 814,63 лв. до пълния предявен размер от 6 511,50 лв., или за размера от 2 696,87 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 780,94 лв. до пълния предявен размер от 1 005,91 лв., или за размера от 224,97 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,05 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 1 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 563,33 лв., представляваща направените разноски по исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 123,02 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 55453/2022 г. по описа на СРС, съразмерно е уважената част от исковете.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3 814,63 лв. до пълния предявен размер от 6 511,50 лв., или за размера от 2 696,87 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 780,94 лв. до пълния предявен размер от 1 005,91 лв., или за размера от 224,97 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,05 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника В. Н. Г., чрез назначения му особен представител – адв. В.Г., с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че незаконосъобразно СРС е приел, че ищецът е доказал реално доставеното количество топлинна енергия, а при условията на евентуалност на оплакванията, че неправилно не е приложил кратката 3-годишна давност, тъй като вземанията на Топлофикация били периодични по смисъла на ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявения иск.

Въззиваемият - „Топлофикация София” ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Сочи, че съгласно фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК давността се прекъсва с подаване на заявлението. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият - „Техем сървисис“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба на ответника и не взема становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

По отношение на дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приетакомплексна СТЕ се установява реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота на ответника. Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Техем сървисис“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.

От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, както и че уредите за топлинно отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки. Ето защо са неоснователни оплакванията в жалбата, тъй като изчисленията са извършени не въз основа на представените от ищеца фактури, а въз основа на установените на реалната стойност в измервателните устройства, отчитайки, че част от вземането на ищеца е погасено по давност.

По отношение оплакването, касаещо своевременно направеното с отговора на исковата молба възражение, че касаещо института на давността. В конкретния случай теченето на погасителната давност се прекъсва не с предявяване на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, а с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (13.10.2022 г.) – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК - „Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение”). Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК съдържа фикция, посредством която правните последици от настъпването на 3 определен юридически факт се прилагат към случай, в който такъв факт със сигурност не е настъпил. Този законодателен подход се използва с оглед запазването или създаването на социална справедливост, когато е оправдано (според законодателя) определени правни последици да настъпват в случаи, в които правопораждащите ги юридически факти не са настъпили. Такъв е случаят с чл. 422, ал. 1 ГПК. Моментът на подаване на исковата молба е известен, безспорно е, че той следва момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Но законодателят е преценил, че за дата на подаване на исковата молба ще се счита датата на подаване на заявлението, макар да е очевидно, че двете дати не съвпадат. Разпоредбата цели да предзапази интересите на кредитора от изтичането на погасителната давност за вземането му. Чл. 110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдържат общата уредба на погасителната давност. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД:

„Давността се прекъсва: с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната”, съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД: „Давност не тече: докато трае съдебният процес относно вземането.” Законодателят е преценил, че е социално оправдано, ако заявлението е подадено преди погасителната давност да изтече, то да следва правилата за прекъсване и спиране на давността да се приложат към този момент, тъй като към момента на предявяване на иска давността може да е вече изтекла.

В конкретния случай първоинстанционният съд е съобразил задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 13.10.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 13.10.2019 г., а след и на 06.08.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая ищецът е претендирал вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет – страницата му, както се поддържа от него в обстоятелствената част на исковата молба. Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност, но единствено на месечното задължение за м.05.2019 г., тъй като то е станало изискуемо на 15.07.2019 г., т. е. преди 06.08.2019 г. СРС е съобразил обстоятелството, че издаването на изравнителната сметка обаче не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече 4 погасителната давност за тях. Ето защо е законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че вземането на ищеца в размер на сумата от 3 814,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, с аб. № ********, за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. не е погасено па давност.