Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 6517 от 14.10.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Частно гражданско дело 2443/2026
Вид
Разпореждане № 6517
Подписан
14.10.2026
Състав
Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6517 гр. Благоевград, 14.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102443 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Oбразувано e по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Л. Я. с ЕГН: ********** от село С***, за сумите от 2191,68 евро - главница; 756,00 евро договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.07.2025г. до 18.02.2026г. и 245,74 евро – мораторна лихва за периода от 11.07.2025г. до 01.09.2026г., за които се твърди да са платени от „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД в изпълнение на договор за предоставяне на поръчителство за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3106049/06.01.2025г. Иска се присъждане и на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 01.09.2026г. до окончателното й погасяване, както и разноски за държавна такса /54,29 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

Заявителят се легитимира като кредитор въз основа на твърдения за настъпило частно правоприемство, основано на Договор за цесия от 01.02.2022г. и Приложение № 1/20.02.2026г. към него, с което са индивидуализирани вземанията към длъжника. Заявителят е представил копие от цитирания в заявлението договор.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, 1 заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 /нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./ изрично е уредено правомощието на заповедния съд да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съдът може да направи самостоятелна преценка за съответствието на клаузите по потребителския договор със закона и добрите нрави, като спазва практиката на СЕС - Определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/2023 г., Решение по дело С-170/2021 на СЕС и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, която е задължителна за националния съдия.

В раздел 3.2. от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и А. Л. Я. Договор за предоставяне на поръчителство от 06.01.2025г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение в случай на неизпълнение от заемателя Я. на паричните му задължения по Договор за потребителски кредит № 3106049/06.01.2025г. със заемодател „Кредисимо“ ЕАД да плати същите на кредитора; че в изпълнение на така поетите задължения поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД ги е платил в размер на претендираните суми и регресните си вземания за тях към длъжника Я. по чл.

146 ал. 1 от ЗЗД (в който смисъл и чл. 2 от договора за предоставяне на поръчителство) е прехвърлил на заявителя съгласно Приложение № 1 от 20.02.2026г. към Рамков договор за цесия от 01.02.2022г.

От представения

Договор за потребителски кредит

№

3106049/06.01.2025г. се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е предоставило в заем на А. Л. Я. сумата от 4606,40 лв., от които 3750 лв. – чиста стойност на кредита и 856,40 лв. – застрахователна премия за срок от 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 50,64 % за целия срок на договора и годишен процент на разходите от 64,22 %. Посочено е, че общата дължима сума на крайния падеж е 7484,62 лв. и включва главницата и договорената възнаградителна лихва. В договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който кредитът се издължава на 24 месечни вноски, в който размер е включена съответната част от главницата и от възнаградителната лихва.

Договорено е задължение за предоставяне на обезпечение, в която връзка е сключен и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, с предвидено възнаграждение за поръчителя от 3466,12 лева, което възнаграждение е платимо разсрочено чрез заемодателя на посочените в погасителния план по договора за заем вноски.

В договора за паричен заем не е посочено какви разходи на потребителя по кредита са включени в ГПР, като същевременно е посочено че общата дължима от потребителя сума на крайния падеж е 7484,62 лв. - главница и възнаградителна лихва. Т.е. разходът, съставляващ възнаграждението на поръчителя в размер на 3466,12 лева, не е включено в посочения в договора за заем ГПР от 64,22 %.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на 2 чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит, формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи за потребителя, в т. ч. и възнаграждението за поръчителя, което е пряко свързано с кредита. В случая е договорено да се заплаща възнаграждение за предоставеното обезпечение (поръчителство) в размер на 3466,12 лева, заедно с всички останали задължения по същия, което реално оскъпява договора за кредит със сума по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума.

При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение в размер около 92% от размера на чистата стойност на отпуснатия кредит, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което следва да се приложи нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение.

Въпреки дадените му указания, заявителят не е посочил какви са извършените плащания, съответно - кои вземания са погасени по договора /каквито са 3 налице, предвид размера на претенциите/. В случая съдът е поставен в невъзможност да определи в заповедното производство какъв е размерът на невърнатата главница. При това положение само в рамките на едно състезателно исково производство и след изслушване на експертиза може да се установи какво е плащано по договора и правилно ли са отнесени платените суми като погашение по различните пера по договора. Предвид изложеното съдът намира, че е налице основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението в цялост.

Настоящият съдебен състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в цялост и на следното основание: Съгласно разпоредбата на чл.

138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, поръчителството може да съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит означава, че същият не е породил действителни задължения - в т.ч. и досежно главницата, за гаранта/поръчителя на основание казаната разпоредба, съответно и за неговия частен правоприемник по договора за цесия.

Вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение. Поради което и с оглед разпоредбата на чл.

138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по недействителната облигация – договора за кредит. Тоест не се дължи според настоящия съд и заявената главница от 2191,68 евро на възведеното основание.

Предвид отказа на съда да издаде заповед за изпълнение, следва да се укаже на заявителя, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

На заявителя не се дължат разноски.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Л. Я. с ЕГН: ********** от село С***, за сумите от 2191,68 евро - главница; 756,00 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.07.2025г. до 18.02.2026г. и 245,74 евро – мораторна лихва за периода от 11.07.2025г. до 01.09.2026г., за които се твърди да са платени от „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД в изпълнение на договор за предоставяне на поръчителство за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3106049/06.01.2025г., както и разноски за държавна такса /54,29 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения 4 срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.