Решение № 6779 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6779 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа доклад.ото от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110165980 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „.................” ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С................. обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Е. И. Р., ЕГН ********** и Р. И. Р., ЕГН:

********** - двамата с адрес: гр. С................, искове за установя.е на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24287/2024 г. на СРС, 157 състав, в условията на разделна отговорност -всеки по 1/2, както следва: ответникът Е. И. Р. – 2103,37 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С................ аб. № ..........., периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 244,79 лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г.; 40,54 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 8,53 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г., а ответникът Р. И. Р. 2103,37 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С................ аб. № ..........., периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 244,79 лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г.; 40,54 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на пода.е на заявлението за изда.е на заповед за изпълнение - 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 8,53 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24287/2024 г. на СРС, 157 състав.

1

Ищецът „.............. ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до притежа.ия от тях недвижим имот, а именно: апартамент ............, находящ се в гр. С............. аб. № ..........., в общ размер на 4206,74 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Поддържа, че купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като предвид разделната им отговорност претендира от всеки от тях по ½ от задължението.

Посочва, че на ответниците била предоставена и услуга за дялово разпределение в размер на 81,09 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но не заплатили стойността на същата, която също претендира по ½ от всеки от тях. Твърди, че съгласно приложимите през процесния период общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизплащането на дължимите суми на падежа, ищецът счита, че ответниците следва да му заплатят и мораторна лихва в претендираните размери за посочените в исковата молба периоди. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

Ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който се оспорва наличието на облигационна връзка между страните по повод доставка на топлинна енергия до процесния имот, както и да са им изпращани писма, фактури, изравнителни сметки, които да са поставили същите в забава. Не се оспорва, че за процесния период е доставено претендираното количество топлинна енергия и е предоставена услуга дялово разпределение, за която се дължи претендираната от ищеца цена, както и че разпределението на топлинната енергия е извършено в съответствие с действаща нормативна уредба. Не оспорват и начисля.ето на сумите в счетоводството на ищеца, както и, че ответниците не са извършил плащане. Молят за отхвърляне на иска и претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото Удостоверение да наследници № РКС23-УФ01145/13.02.2023 г. на Столична община – район ..... (л. 14 от делото) се установява, че ответниците Р. И. Р. и Е. И. Р. са единствени наследници по закон на ................... (тяхна майка), която е починала на дата 27.02.2005 г., като вдовица.

От представеното по делото Удостоверение да наследници № РКС23-УФ01145/13.02.2023 г. на Столична община – район ..... (л. 13 от делото) се установява, че ответниците Р. И. Р. и Е. И. Р. са единствени наследници по закон и на И. Г.ев Р. (техен баща), който е починала на дата 27.11.2003 г., по време на брака си с ....................

По делото е приет като доказателство Договор за доброволна делба на новопостроена сграда от 1972 г., въз основа на която в дял на наследодателя на ответниците ................... е поставен недвижим имот, представляващ Апартамент ............, находящ се на ет. 5 на сграда на адрес: гр. С........... (л. 87-89).

Видно от приложената на л. 79-86 Декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, на дата 06.06.2005 г. ответникът Е. И. Р. е декларирала собствеността върху Апартамент ............, находящ се на ет. 5 на сграда на адрес: гр. С........... при квота ½, като е посочил като съсобственик и другият ответник Р. И. Р..

Представен е Договор от 23.09.2022 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. С........... и третото неучастващо в делото лице - ..............“ ООД за извърш.е от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия 2 по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измер.е, за сключ.ето на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 19.09.2002 г.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.............. АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № ........... г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и на стойност 1422,36 лв., обща фактура № ............ г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на стойност 2820,04 лв. и извлечение от сметка.

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказ.е на осно.ие чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че до имот, находящ се на адрес: гр. С................ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е доставена топлинна енергия на стойност 4206,74 лв., която сума не е заплатена, както и, че в същия период е осъществена услуга дялово разпределение, за която се дължи възнаграждение в общ размер на 81,09 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно осно.ие чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възник.ето на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извърш.а услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установя.е на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публику.е, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на полз.е в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на полз.е, или полз.е на имота на друго облигационно осно.ие.

От събраните по делото писмени доказателства (Удостоверение да наследници № РКС23-УФ01-145/13.02.2023 г., Договор за доброволна делба на новопостроена сграда от 1972 г. и Декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, на дата 06.06.2005 г., подадена от ответника Е. И. Р.) може да се обоснове несъмнен извод, че през процесния период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот при квоти по 1/2 ид.ч. В този смисъл по делото беше доказано, че ответниците са 3 единствени наследници на своята майка ..................., при наследствени дялове – по 1/2.

С приложения по делото договор за доброволна делба пък се доказа, че въз основа на същия наследодателят на ответниците ................... е придобила собствеността върху процесния имот - Апартамент ............, находящ се на ет. 5 на сграда на адрес: гр.

С........... още през 1972 г. Ответниците не твърдят, поради което и не сочат доказателства техният наследодател да се е разпореждал с имота до смъртта си.

Предвид това със смъртта на ................... на 27.02.2005 г. и предвид обстоятелството, че нейният съпруг е починал преди нея, собствеността върху имота е преминала към нейните наследници – ответниците. Същевременно съдът съобрази и обстоятелството, че на 05.06.2005 г. ответникът Е. Р. е декларирал собствеността върху процесния имот заедно с другия ответник.

Въз основа на всичко изложено може да се обоснове несъмнен извод, че през процесния период ответниците са се легитимирали като собственици на процесния имот, поради което са имали и качеството потребители на топлинна енергия, и дължат цената за доставената топлинна енергия, съобразно размера на притежа.ите права.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публику.и и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „........ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.