Решение № 9224 от 15.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71431/2021
- Вид
- Решение № 9224
- Подписан
- 15.08.2022
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.50а · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 31, ал. 7 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 9224 гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110171431 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ..., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ срещу ....
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „К.”, клауза „П. К.“, за която е съставена застрахователна полица № ..., е изплатил застрахователно обезщетение на увредения от застрахователно събитие – ПТП, станало на 14.01.2021 г. около 14:00 часа в гр. П., на ул.„...“ при кръстовището с ул. „...“ за щетите по застрахованото имущество - автобус марка „И.“, модел „К.“ с рег.
№ .... Поддържа, че при застрахователя е била образувана преписка по щета № ..., във връзка с която е изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 2 226,50 лева. Счита, че след като е удовлетворил застрахователната претенция на застрахования по имуществената застраховка, се е суброгирал в правата на последния срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ („ГО”) до размера на платеното обезщетение. Поддържа твърдения, че за другия участник в ПТП – водача на автомобил марка „О.“, модел „К.“ с рег. № ..., е била сключена застраховка „ГО” при ответника, валидна към момента на настъпване на ПТП. Навежда твърдения, че за произшествието между водачите е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е бил отразен механизъм на ПТП сочещ, че причина за настъпване на застрахователното събитие е поведението на застрахования при ответника водач, който при движение по ул. „...“ преминава кръстовището с ул. „...“ на червена светлинна сигнализация на светофарната уредба и удря преминаващия в този момент през кръстовището на зелена светлинна сигнализация на светофара автобус, причинявайки му щети. Поддържа твърдения, че е поканил ответника да заплати сумата от 2 241,50 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни разноски, че поканата е получена от ответното дружество, но в предоставения срок за доброволно плащане такова не е постъпило. Претендира заплащането на сумата от 2 241,50 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение на основание чл. 411, ал. 1 КЗ с включени ликвидационни разноски по щета, заедно със законната лихва от датата на 1 депозиране на исковата молба (13.12.2021 г.) до окончателното плащане на сумата.
Претендира сторените в производството съдебно – деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „ГО“ за автомобил марка „О.“, модел „К.“ с рег. № ... към момента на настъпване на произшествието, както и че ищецът е бил страна по валиден застрахователен договор за застраховка „К.“ за автобус марка „И.“, модел „К.“с рег.№.... Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Възразява, че поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, не е причина за настъпването на произшествието. Твърди, че същото е причинено от неправомерното поведение на водача на автобус марка „И.“, модел „К.“, като счита, че същият е нарушил разпоредбите на чл.20 и чл.50а ЗДвП. В условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на двамата водачи. Възразява, че ремонтът на автобус марка „И.“, модел „К.“ е могъл да се извърши на по-ниски цени, следователно претенцията на ищеца се явява завишена по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията, в това число, че причина за настъпване на произшествието е поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка „К.“ водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата, разписани в разпоредбите на чл. 20 и чл. 50а ЗДвП.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че на на 14.01.2021 г. около 14:00 часа в гр. П., на кръстовището на ул.„...“ и ул. „...“, е настъпило ПТП между автобус марка „И.“, модел „К.“ с рег.№ ... и автомобил марка „О.“, модел „К.“ с рег. № ..., че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „О.“, модел „К.“ с посочения рег. номер е към момента на настъпване на произшествието е била застрахована по силата на договор за застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество, както и че за автобус марка „И.“, модел „К.“ е бил сключен договор за застраховка „К.” по застрахователна полица № ..., действащата към датата на процесния инцидент, че във връзка с произшествието при ищеца е била заведена преписка по щета № ..., по която същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 226,50 лева и е реализирал 15 лева ликвидационни разноски във връзка с определяне и изплащане на застрахователното обезщетение.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около механизма на настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от двамата 2 водачи се намира в причинна връзка с неговото реализиране, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили за застрахованото по застраховка „К. на МПС“ лице, за които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен двустранен констативен протокол, съставен и подписан от двамата водачи, участвали с управляваните автомобили в процесния инцидент. От съдържанието на същия се установява, че щетите за автобус „И.“ са настъпили в лява предна част на това МПС, а за лек автомобил „О. К.“ – в предната част на този автомобил.
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Н. КР. Г., водач на лек автомобил „О. К.“ при процесното ПТП. От показанията на свидетеля се установява, че с управлявания от нея автомобил се е движила по ул. „...“. Навлязла е в кръстовището на зелен светофар с посока движение направо, когато друг участник в движението, движещ се по ул. „...“ в срещуположна на свидетеля посока, е предприел маневра ляв завой, като по този начин е отнел предимството за преминаване направо на свидетеля.
Г. е задействала спирачната уредба, за да избегне удара със завиващия автомобил.
Тогава колата загаснала в кръстовището. Свидетелят споделя, че не може да прецени колко време е престоял автомобилът в кръстовището, защото се притеснила силно от създалата се ситуация, още повече е видяла как автомобилът я заобикаля отзад. Искала е по възможно най-бързия начин да се изнесе от кръстовището. Запалила е двигателя на автомобила и потеглила, но не може да си спомни с каква скорост се е движила. В следващия момент се блъснали с автобус, който е идвал от дясната страна на свидетеля по ул. „...“. Свидетелят не е обърнала внимание кога се е променил режимът на светофара, като предполага, че когато е навлязла в кръстовището на зелен светофар, автобусът е изчаквал на червено. Не е задействала аварийните светлини, тъй като е бързала да се изнеса от кръстовището. Ударът за управлявания от нея автомобил е бил в дясната страна, а за автобуса – в неговата лява, но не в предната част, а от ляво - до гумата. Свидетелят не може да определи с каква скорост се е движила тя, както и с каква скорост се е движил автобусът.
В производството е прието заключението на САТЕ, на което настоящият състав на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на същото съдът приема за установено, че водачът на лек автомобил „О. К.“ се е ударила със същия в преминаващия перпендикулярно през кръстовището автобус „И.“. Вешото лице е пояснило, че преценката му относно причината за настъпване на произшествието е направена на база схемата, съдържаща се в двустранния констативен протокол, описаните в същия щети по превозните средства, писмените доказателства, намиращи се по делото, показанията на разпитания свидетел и снимковия материал, предоставен му от страна на ищеца във връзка с процесното ПТП. Според вещото лице описаният механизъм съответства на щетите по автобуса, получени вследствие на произшествието. Съгласно заключението стойността на ремонта на увреденото имущество към датата на събитието възлиза на сумата от 2236,00 лева без ДДС или 2683,20 лева с ДДС.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че основателността на предявения иск е доказана.
Причина за настъпване на произшествието е поведението на застрахования по застраховка „ГО“ при ответника водач, която макар да е навлязла в кръстовището на зелен светофар с посока направо, след като двигателят на управлявания от нея автомобил е угаснал, е предприела потегляне и движение направо, без да се увери, че може безпрепятствено да премине през и да освободи кръстовището, движейки се направо. Съдът приема, с оглед липсата на каквито и да било доказателства в противна насока, че автобус „И.“ е изчаквал на кръстовището за подаване на разрешаващ сигнал 3 за движение и е предприел движение направо по ул. „...“ на зелен сигнал на светофарната уредба. Водачът на това МПС е преминавал през кръстовището, в което в този момент се е намирал спрял автомобил „О. К.“ /доколкото от свидетелските показания е установено, че автомобилът е бил угаснал в кръстовището/. От зоната на настъпване на щетите по двата автомобила, съдът приема, че с предната си част автобусът вече е подминавал лекия автомобил, движейки се перпендикулярно на посоката на движение на последния. В този момент водачът Г. е потеглила и с предната част на лекия автомобил е ударила преминаващия през кръстовището автобус в неговата странична лява част. В момента на потегляне за движение в посоката, в която водачът на застрахования при ответника автомобил е предприел преминаване направо и напускане на кръстовището, последната не е съобразила пътната обстановка, в това число и че светофарната уредба не ѝ е позволявала продължаване на движението направо, доколкото разрешен сигнал за преминаване вече е бил подаден за движещите се по перпендикулярната ул. „...“. Ето защо и съдът приема, че с действията си водачът на лекия автомобил е нарушила правилото на чл. 31, ал. 7 ППЗДвП, както и това на чл.
25, ал. 1 ЗДвП, като не се е уверила, че пътната обстановка позволява безаварийно да извърши маневрата, която е предприела, като се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на останалите участници в движението, в това число и на преминаващия през кръстовището автобуд „И.“.