Решение № 153 от 14.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500086 по описа за 2026 година

С Решение № 425/24.10.2025 г. по гр. д. № 59/2025 г. Русенският окръжен съд осъдил „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД - гр. София, да заплати на С. М. К. от гр. Русе сумата от 400 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на телесни увреждания, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 303.33 лв., представляващи разходи за медикаменти, медицински услуги, вкл. рехабилитация, за извършени медицински прегледи, медицински процедури и диагностика, за медицински изделия и консумативи, които имуществени и неимуществени вреди са настъпили вследствие на ПТП на 02.12.2021 г. в гр. Русе, причинено виновно от Б. Б. Р. при управлението на МПС марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ с рег. № РР 99**** с прикачено ремарке марка „Уйкенд“, модел „В 350А“ с рег. № Р18****, за което МПС към момента на ПТП има действаща застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетенията от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане.

Осъдил „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати по сметка на РОС сумите 16 372.13 лв. ДТ и 150 лв. разноски, а на адв. Г. Й. С., от АК- Русе, на осн. чл. 38 от ЗА, сумата от 25 000 лв. възнаграждение за процесуално представителство на С. М. К..

1

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 200 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ответника „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез пълномощника адв. Т. Т.. Счита го за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и за необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства.

Обезщетението многократно надхвърля обичайния размер на присъжданите обезщетения по дела с аналогичен предмет. При ищцата не е налице пълна загуба на функцията на горния десен крайник, която може да бъде класифицирана като осакатяване на ръката. Констатираният от експертизата дефицит в обема на движенията на ръката не е изследван чрез обективни изследвания, поради което не е безспорно установен. Отделно от това, от данните по делото е видно, че тя се е придвижвала с помощни средства (патерици), т. е. не се касае за загуба на функцията на ръката. Уврежданията на долния десен крайник вследствие на развилата се некроза на мускулатурата и остеомиелит на костите на подбедрицата, са резултат от вътреболнична бактериална инфекция и не са в причинна връзка с ПТП. Бактериите са установени 5 дни след постъпването на ищцата в болницата, а освен това инфекцията има локален характер – само в подбедрицата, не и в мястото на другата открита фрактура, причинена при ПТП. По делото не е установено трайно негативно отражение на произшествието върху психиката и емоциите на ищцата. Като фактически съжител на ищцата свидетелят К. е заинтересован от изхода на делото.

Размерът на обезщетението не е съобразен и със социално-икономическото положение в страната и размера на минималната и средната работна заплата към датата на настъпване на уврежданията. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли претенциите в същата част. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Р. А.. Претендира разноски съгласно представени списък по чл. 80 от ГПК. Представена е писмена защита.

В писмения си отговор въззиваемата-ищца С. М. К. чрез адв. Г. С. оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Доказана е причинно-следствената връзка между неправомерните действия на виновния водач на МПС и настъпилите неимуществени вреди. Ищцата е получила повече от една телесни повреди, видно от съдебномедицинската експертиза. Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и съответства на пораженията върху крайниците на ищцата, които са за цял живот. Моли съда да отхвърли жалбата. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Доводите се поддържат в съдебно заседание от адв. С.. Представена е писмена защита.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

2

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Въззивната жалба е частично основателна.

Ищцата С. М. К. е предявила против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 400 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 9 303.33 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нея в резултат на получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 02.12.2021 г. в гр. Русе по вина на водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ с рег. № РР 99**** с прикачено ремарке марка „Уйкенд“, модел „В 350А“, с рег. № Р18****, чиято отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от „ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане.

В частта, с която искът е уважен до размер на 200 000 лв., ведно със съответната законна лихва, както и в частта, с която е бил уважен иска за имуществени вреди в размер на 9 303.33 лв., решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за размер над 200 000 лв., без да обсъжда възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от КЗ за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, предвид липсата на оплаквания в жалбата в тази насока.

Установено е следното от фактическа страна:

Механизмът на настъпване на произшествието е установен по делото и не е спорен пред настоящата инстанция. Не се спори и наличието на валидно сключена от ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС, управлявано от делинквента, към датата на ПТП.

От представените медицински документи и от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Пл. Д., се установява, че при ПТП ищцата е получила следните увреждания: открито многофрагментно счупване на костите на дясна лакетна става - раменна кост, лъчева кост и лакетна кост, наложило метална остеосинтеза; открито многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица - голям и малък пищял, наложило метална остеосинтеза; обширна разкъсно-контузна рана, размачкване на меки тъкани и деколман на дясна подбедрица, довели до флегмон на меките тькани на подбедрицата, загуба на мускулни групи на подбедрицата и оформяне на кожен дефект, наложил свободна автопластика на кожа; остра кръвозагуба, наложила многократни кръвопреливания; посттравматична артроза на дясна лакетна става; контрактури на дясна раменна става, дясна лакетна става, 3 дясна колянна става и дясна глезенна става.

Уврежданията отговарят да са получени при блъскане на пешеходец от лек автомобил, падане на пътното платно и последващо прегазване на десен долен крайник.

Според експертизата травмите следва да бъдат преценявани като осакатяване на десен долен крайник; разстройство на здравето, временно опасно за живота; трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник; обезобразяване на други части от тялото (десен долен крайник).

В резултат на откритата многофрагментна фрактура на подбедрицата с обширна замърсена рана, размачкване на меките тъкани и деколман при ищцата са се развили некротичен фасциит на дясна подбедрица (тежко животозастрашаващо възпаление на подкожните тъкани и фасциите на мускулите, което води до бързопрогресираща некроза на тьканите, най-често причинено oт бактериална инфекция) и остеомиелит (възпаление и често некроза на костната тькан, най-често причинено oт бактериална инфекция). Получената при ПТП фрактура на дясната подбедрица с рана, размачкване на меките тъкани и деколман са довели до масивно бактериално замърсяване на меките тькани и костите. Самото размачкване на меките тъкани води до некротизирането им, а в съчетание с масивното замърсяване е класическа причина за развитие на тежка животозастрашаваща бактериална инфекция. При травматични увреждания от тoзи вид инфекцията на меките тькани (некротичният фасциит) се развива сравнително бързо, в рамките на едно до няколко денонощия след травмата и сравнително бързо може да доведе дo сепсис, септичен шок и летален изход.

Инфекцията на костите (остеомиелитьт) обикновено се развива пo-бавно — от няколко дни до няколко седмици, като е възможно да хронифицира и да персистира с месеци, водейки до постепенно разрушаване на костите. При такива открити замърсени фрактури обикновено настъпва замърсяване с комбинация от бактериални причинители, част от които представляват обичайната кожна флора и не причинява заболяване при неувредена кожа.

Материалът за изследване е иззет от раната на 02.12.2021 г. и е отчетен на 07.12.2021 г., като е установено наличието на стафилококови бактерии. Вещото лице др Пл. Д. е категоричен, че поради вида на урежданията бактериите са навлезли в тъканите и костите на ищцата още при причиняване на уврежданията, преди операциите. Оперативните интервенции са провеждани в предварително замърсени от травмата тькани и са предотвратили генерализирането на инфекцията и леталния изход, който е бил много вероятен без провеждане на адекватно лечение.

За периода 02.12.-19.12.2021г. на ищцата са проведени общо 13 оперативни интервенции за отстраняване на некротизиралите тъкани, които не могат да cе възстановят, но създават среда за бактериален растеж и животозастрашаващ 4 интоксикационен синдром.

Според експертното становище при ищцата не е настъпило функционално и анатомично възстановяване и няма да настъпи пълно възстановяване. При десния горен крайник е налице тежко необратимо анатомично увреждане на лакетната става (посттравматична артроза с пълно заличаване на ставната междина), което води до персистиращата контрактура (силно ограничение в движенията) на дясна лакетна става, което заедно с вторичното ограничение на движенията на дясната раменна става вoди до изразен функционален дефицит на десния горен крайник.

При десния долен крайник е налице тежко анатомично увреждане на меките тькани и костите на дясна подбедрица, с необратима загуба на цели мускулни групи, което вoди дo тежък необратим функционален дефицит на десния долен крайник.

Поради загубата нa мускулни групи е налице и пълна контрактура нa дясната глезенна cтaвa. При тези увреждания е налицс загуба на основната функция на десния долен крайник (участие в ходенето), което се квалифицира като осакатяване на крайника.

Ищцата е изпитвала най-силни болки непосредствено след получаването им.

Значителни по интензитет са били болките до имобилизацията и приемането на обезболяващи средства, в периодите след оперативните интервенции – около 18 на брой, и в периодите на раздвижване. Поради eстеството на увреждането на десния долен крайник значителни болки се провокират от обичайни физически натоварвания.

Обичайни са болките с по-нисък интензитет, нo c постоянен характер, в увредените стави и кости за дълъг период от време, най-вероятно за цял живот, при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.

Вещото лице дава заключение, че приложеното лечение на ищца е адекватно, като е проведена съответната рехабилитация, физиотерапия и лечебна физкултура.

Ищцата е глухоняма по рождение.

Вещото лице е установило състоянието на ищцата след преглед, на който тя се е явили в инвалидна количка и с ортеза на десния крак.