Решение № 2423 от 22.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2423 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100108885 по описа за 2023 година

Образувано е по предявен от Национална агенция за приходите срещу Е. П. З. и К. К.

Г. иск, с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, с които се претендира обявяване за недействителен по отношение на държавата сключеният между ответниците договор, обективиран в Нотариален акт № 25, том I, peг. № 2218, дело 21/2018 г. от 18.10.2018 г. на А.Т. – нотариус, с рег. № 261 на НК, вписан в СВ-гр. София с вх. per. № 68770/18.10.2018 г., Акт 178, том CLVII, дело 49657/2018 г., по силата на който Е. П. З. е продала на К. К. Г. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.София;

Релевират се доводи, че с договор, обективиран в Нотариален акт № 25, том I, peг. № 2218, дело 21/2018 г. от 18.10.2018 г. на А.Т. – нотариус, с рег. № 261 на НК, вписан в СВ-гр.

София с вх. peг. № 68770/18.10.2018 г., Акт 178, том CLVII, дело 49657/ 2018 г., Е. П. З. е прехвърлила на К. К. Г. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРАТАМЕНТ № 22, находящ се в гр. София, Столична община, район „Лозенец“, в жилищната сграда на ул. „******* /стар административен адрес: ул. Лозенец 1******* етаж, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен в сграда 1, находяща се в поземлени имоти с идентификатори: ***; ***;

***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, брой нива на обекта: 1, с адрес на имота: гр. София, Столична община, район „Лозенец“, ул. „******* *******, с посочена в документа площ: 40,50 кв. м., състоящ се от: дневна стая, кухня и други сервизни помещения, при съседи по нотариален акт: от изток - ап. № 21 и стълбище; от запад - ап. № 23; от север - стълбище и ап. 21 и от юг - двор и при съседни самостоятелни обекти в сградата на апартамента, съгласно схема: на същия етаж - обекти: *** и ***; под обекта - обект ***; над обекта - обект

***, заедно с прилежащите към апартамента: МАЗЕ № 22 застроено на 3,42 кв. м. при съседи по нотариален акт: от изток - мазе № 20; от запад - коридор, от север общо сервизно помещение и от юг - мазе № 21, заедно с ТАВАН № 19, застроен на 5,72 кв. м„ при съседи по нотариален акт - от изток - таван № 12; от запад - коридор; от север - таван 1

№ 18 и от юг - таван № 20, заедно с 1,443 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото върху което е построена сградата, съставляваща по нотариален акт - парцели XIV, XV и XVI, от квартал 86 по плана на гр. София, ж. к.

„Лозенец“.

Поддържа се, че към датата на сключване на сделката Е. П. З. е осъществявала дейност като ЕТ „П.-Е. З.“ и е натрупала задължения към НАП в общ размер на 24580,56лв., както следва: задължения за ДДС по ревизионен акт № 2101400909/28.04.2014 г. – главница в размер на 14926,48 лв., лихва по акта от 1784,25 лв. и доначислени лихви от 6723,01 лв.; задължения по ДОО по декларации обр. 6 – главница от 732,83 лв. и доначислена лихва от 167,44 лв.; задължения по здравно осигуряване по декларации образец 6 – главница от 183,95 лв. и доначислена лихва от 48,76 лв. и УПФ по образец 6 – доначислена лихва от 13,84 лв. Тези задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт № 2101400909/28.04.2014 г., както и подадени данъчни декларации. Данъчните декларации са подадени преди сключването на договора, като са изтекли 5 години от подаването им, поради което декларираните с тях задължения са „окончателно установени“ на основание чл. 108, ал. 2 от ДОПК. Твърди, че е осъществен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Отчуждаването на процесния недвижим имот е извършено с намерение за увреждане на интересите на държавата, тъй като е осуетена възможността за принудителното изпълнение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. К. Г., в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва правомощията н а изпълнителния директор на НАП да предявява искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като посочва, че предявяването на тези искове е в правомощията на публичния изпълнител. Оспорва да са налице предпоставките по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Сочи да не се установява намерение в ответницата Е. П. З. за увреждане на държавата. Към датата на сделката тя е имала и друго секвестируемо имущество - бунгала в гр. Черноморец, както и идеални части от недвижим имот, необременени с тежести, чиято стойност надхвърля публичните задължения. В същото време продажбата на имота е извършена по пазарни цени. Липсата на намерение за увреждане се установявала и от обстоятелството, че Е. П. З. е извършвала редовни плащания в периода 25,01,2018 г. – 16,01,2019 г. Поддържа, че НАП в продължителен период е бездействала и не е опитала да се удовлетвори от процесния имот, нито да наложи обезпечение върху същия и по този начин сама е навредила на интересите на държавата. Уважаването на иска би било в противоречие с правото на лична собственост, гарантирано с чл. 17 Хартата на основните права и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. С оглед размера на публичните задължения и притежаваното от длъжника друго имущество, насочването срещу недвижимия имот, вече в патримониума на трето добросъвестно лице би било явно непропорционално. В същото време ответницата К. Г. не е знаела за натрупаните от продавача публични задължения.

Твърди, че около половината от публичните задължения са погасени по давност и длъжникът притежава достатъчно имущество да удовлетвори остатъка от тях. В този смисъл, обявяване на сделката за относително недействителна би довело до свръхобезпеченост на вземанията на държавата.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Е. П. З., в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че с атакуваната сделка не е увредила интересите на държавата във връзка публични задължения. За да бъде прогласена сделката за недействителна, следва да бъде установено 2 намерение за увреждане на публичния взискател от страна на ответниците, каквото в случая не е налице. Оспорва твърденията, че не притежава друго имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори. Посочва, че е собственик на сгради-бунгала в гр. Черноморец, както и идеални части от недвижим имот, които са били свободни от тежести и обезпечения.

Поддържа, че голяма част от публичните задължения са заплатени. Твърди, че понастоящем размерът на задълженията е малък и те биха били погасени със стойността на посочените недвижими имоти в гр. Черноморец. Излага съображения, че задълженията за заплащане на ДДС са погасени по давност. Давностният срок е започнал да тече от първи януари, следващ годината, в която са били възникнали задълженията – в случая 01,01,2014 г., като абсолютната давност е изтекла на 01,01,2024 г. Оспорва твърденията, че задълженията са възникнали по силата на ревизионния акт от 28,04,2014 г. – ревизионният акт има единствено установително действие. В този смисъл посочва, че самият ищец е прекратил принудителното изпълнение на задълженията за ДДС.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява издаването на Ревизионен акт № 2101400909/28.04.2014 г., с който са установени задължения на проверяването лице – ответника Е. З., в качеството й на ЕТ „П.-Е. З.“, за данък добавена стойност за периода от 01,07,2011 г. до 31,08,2013 г. в общ размер на 46968,19 лв., от които главница от 40589,43 лв. и лихва от 6378,76 лв.

Установява се, че ревизионният акт е връчен на Е. З. на 12,05,2014 г. по електронен път и е влязъл в сила. С молба от 21.09.2023 г. ищецът уточнява, че размерът на задълженията по ревизионния акт към датата на атакуваната сделка възлизат на 14926,48 лв.

– главница, 1784,25 лв. – лихва по акта и 6723,01 лв. – доначислена лихва, което не се оспорва от ответниците.

Установяват се подадени декларации образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОД и УПФ, по които са начислени задължения на длъжника в размер към датата на сключване на сделката, за който не се спори между страните по делото, че към дата 18,10,2018год. са в размер на :

732,83 за ДОО и 164,44 лв. – лихва за ДОО;

183,95 лв. – здравно осигуряване и 48,76 лв. – лихва за здравно осигуряване;

13,84 лв. за начислена лихва;

Установено е по делото, че е образувано срещу ответника Е. З. изпълнително дело №22140007426/2014год. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП София, по което е провеждано изпълнение на вземанията по Ревизионен акт № 2101400909/28.04.2014 г.

С разпореждане за присъединяване е допуснато присъединяване на публичен взискател за вземанията по РА 2101400909/28,04,2014год., както и за вземания по декларация образец 6 с основание ДДС, ДОД, ЗО, и УПФ;

Наложени са обезпечителни мерки на осн.чл.200, вр. чл. 201 и чл. 202, вр. чл. 195 от ДОПК, а именно запор върху вземания по банкови сметки и моторни превозни средства на длъжника Е. З. на 01,08,2017 г.-03,08,2017 г. съгласно постановления публичния изпълнител от 01,08,2017 г. С разпореждания от 01,08,2017 г., 26,01,2018 г. и 03,08,2018 г. на публичен изпълнител са присъединени и вземания с основание ДДС, ДОД, ЗО, и УПФ по декларации образец 6 на длъжника.

С разпореждане от 24.04.2023 г, производството е частично прекратено по отношение на част от сумите, установени с Ревизионен акт № 2101400909/28.04.2014 г., в общ размер на 32591,99 лв., поради изтичане 10 годишната абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

3

Не е спорно, че с Нотариален акт № 25, том I, peг. № 2218, дело 21/2018 г. от 18.10.2018 г. на А.Т. – нотариус, с рег. № 261 на НК, Е. П. З. , в качеството на продавача, чрез пълномощник С.З.З. продава на К. К. Г. , в качеството на купувач процесния недвижим имот за цена в размер на 100000,00 лв. Договорено е продажната цена да бъде получена по банкова сметка на пълномощника.

Представено е възражение, вх. № 10-30-00-25/14.03.2024 г., с което ответницата З. е направила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията по чл.

171 от ДОПК.

Предмет на производството е искова претенция с пр.кв.чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

Съгласно нормата на чл. 216, ал. 1, т. 1-т. 6 от ДОПК се сочи на възможността да бъдат обявени за недействителни спрямо държавата и общината изброени действия и сделки, извършени от длъжника. Чл.216, ал. 2 ДОПК сочи, че недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 216, ал. 3 от ДОПК извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

Двете норми са в съотношение на обща /чл. 135 ЗЗД/ към специална /чл. 216, ал. 1 от ДОПК/. Фактическият състав на нормата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК /в редакция към датата на сделката 18.10.2018 г. или ДВ, бр.77/18,09,2018год./ предполага наличието на установено публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор.

Установяването на публичното задължение би могло да е установено с влязъл в сила административен акт, респективно влязло в сила съдебно решение или присъда /В този смисъл решение от 30.12.2009 г. по т.д. № 430/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о./.