Решение № 52 от 12.03.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр. Добрич, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500623 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх. № 1659 от 09.04.2024г. по регистъра на Районен съд – Балчик, подадена от Н. К. Н. с адрес с. К., вилна зона „П.“ № 56, срещу решение № 5/20.02.2024г. по гр.д.№ 46/2022г. по описа на Районен съд – Балчик, поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 117/13.09.2024г., с което въззивницата е осъдена да плати на „Рейнърс“ ЕООД с ЕИК200934363, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 46, ап. 3, представлявано от управителя М. Д. Г.а и на „Магнолия Пропъртис“ ЕООД с ЕИК202036634, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 46, представлявано от управителя М. Д. Г.а и на С. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Варна, сумата в размер на 6401 лева, представляваща дължимото обезщетение за времето от 29.01.2019г. до 29.01.2020г. за ползване без правно основание на самостоятелна част от апартамент № 6, необхваната от сключен предварителен договор от 12.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда - 31.01.2022г., до окончателното погасяване на задължението, както и разноски в размер на 2079,04 лева.

Въззивницата обжалва решението като нищожно, недопустимо и незаконосъобразно - постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, немотивирано, необосновано събраните доказателства и при непълнота на доказателства, вкл. недопуснати поискани от ответницата доказателства, при неправилно приложение на материалния 1 закон. Сочат се нарушения на чл. 5 от ГПК, чл. 6 ал. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл. 4 и чл. 6 от Договора за ЕС във връзка с чл. 1 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, като се цитира и съдебно практика. Съдът не извършил пълноценен доклад по делото по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ГПК, не спазил изискванията на чл. 146, ал. 2, 3 и 4 от ГПК и лишил ответната страна от възможност да ангажира доказателства; не очертал ясно предмета на спора като в хода на процеса и в решението си сочел различни правни квалификации и обсъждал правоотношения, възникнали от различни правопораждащи фактически състави; допуснал нарушение чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК като не зачел силата на решение № 3023 от 10.07.2020г. по гр.д.№ 15 812/2019г. на Районен съд – Варна, с което било установено, че за въззивницата не съществуват никакви имуществени задължения, произтичащи от процесния предварителен договор и постановил недопустим съдебен акт; допуснал нарушение на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 236, ал. 2 от ГПК като изложил мотиви, които не кореспондират на фактическата обстановка и доказателствата, както и не обсъдил изобщо доводите на ответницата. Решението било постановено по недопустимо предявени искове от тримата ищци, които заявявали пред съда чужди права, доколкото по делото нямало доказателства за правото им на собственост върху част от апартамент с идентификатор ****. Решението било постановено при липса на доказателства за претърпени вреди и пропуснати ползи, както и такива за възникнало между въззивницата и насрещните страни правоотношение. Съдът необосновано ценил приетото по делото заключение на вещото лице, което не било съобразено с фактите по делото; свидетелските показания били недопустими за установяване правото на собственост, а свидетелите не изяснили с показанията си релевантни въпроси по предмета на делото. Районният съд се позовал на факти и обстоятелства, които не обвързвали настоящите страни в спора, при обсъждане на предварителен договор за покупко-продажба от 12.12.2018г., сключен между въззивницата и трето за спора лице. Съдът не отчел факта, че трите юридически лица са „свързани лица“ по смисъла на закона и имат един и същ управител и едноличен собственик; игнорирал факта, че през процесния период целият апартамент от 51 кв.м. представлявал един самостоятелен обект с общо преддверие и, че неизпълнението на задължението на продавача по предварителния договор да извърши договореното преустройство технически и юридически за разделянето му на две отделни жилища с отделни преддверия било реалната причина за разваляне на предварителния договор; игнорирал и съдържанието на допълнителните договорни клаузи, като не тълкувал същите с оглед на действителния им смисъл, а именно, че владението на апартамента е предадено от продавача на купувача по силата и в изпълнение на клаузата на точка 4 от предварителния договор за покупко продажба на недвижим имот посредством приемо - предавателен протокол, считано от 17.12.2018г. След като към този момент апартаментът не е бил 2 реално разделен на два отделни имота с отделни идентификатори - нито технически, нито юридически, то на ответницата Н. Н. било предадено владението на целия апартамент - в състоянието, в което се е намирал, като тя поела задължението да заплаща всички консумативи и необходими разноски за обичайното функциониране на апартамента - електроенергия, вода, кабелна телевизия, интернет, общи части и т.н., както и имала правото да подмени ключовете на имота. С допълнителните договорни клаузи по изпълнение на предварителния договор страните по него се договорили, че купувача ще владее и ще ползва имота до датата на нотариалното прехвърляне на собствеността, като уточнили и конкретни условия на владение и ползване.

След като е получила владението на имота по силата на предварителния договор, Н. Н. се ползвала с всички права на добросъвестен владелец по чл. 71 и чл. 72 от ЗС и не дължала наем на продавача по договора за ползване на апартамента. Съдът не съобразил също, че съгласно предавателен протокол от 29.01.2020г. било извършено обратно предоставяне на владението на апартамента от купувача на продавача по предварителния договор и, че в този протокол страните декларирали, че нямат никакви претенции към ползването и предаването на имота и са си уредили отношенията помежду си относно владението на имота и няма да имат претенции по отношение владението му в бъдеще време. С тези доводи въззивницата настоява решението да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено и исковете – отхвърлени с присъждане на направените разноски.

В писмен отговор въззиваемите страни оспорват жалбата и настояват същата да не бъде уважавана, а първоинстанционното решение, като законосъобразно постановено по изложени доводи срещу всяко от възраженията на въззивницата, да бъде потвърдено. Изложили са подробно съображения за основателност на претенциите си, обосновани с доказаните елементи от общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, той като ответницата по исковете, като е допуснала сина си да живее в необхваната от предварителния договор част от апартамента, е държала собствения на ищците имот без основание и затова дължи на последните обезщетение за ползите, от които го е лишила, без значение дали реално е ползвала тази част и дали е получила приходи. След като вещта на ищците се е намирала в държане на ответницата, без тя да има основание за това, ищците като собственици са били лишени от възможността да я ползват, поради което за тях е налице обедняване, а ответницата без основание е ползвала или е имала възможност да я ползва, поради което се е обогатила неоснователно за сметка на собствениците и дължи обезщетение на ищците, които са били възпрепятствани да реализират следващите им се от имота облаги.

Жалбата е редовна и подадена от страна по делото с правен интерес от обжалването, в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК (въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 22.03.2024г., а жалбата срещу решението на БРС е изпратена по пощата на 3

04.04.2024г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 05.04.2024г.). Предвид това, жалбата е допустима. По основателността й съдът намира следното:

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Балчик, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Доводите на въззивницата за нищожност на съдебния акт са неоснователни, защото те са обосновани с твърдения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които подлежат на преценка при проверката на правилността на решението. По повод оплакванията за нарушения на чл. 6 ал.

1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл. 4 и чл. 6 от Договора за ЕС във връзка с чл. 1 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, следва да се отбележи, че в националното ни законодателство, в съответствие с установения принцип на процесуална автономия на държавите-членки, са уредени процесуалните правила /органи и ред/, предназначени да гарантират пълната защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на ЕС, сред които и правото на ефективен достъп до съд по чл. 47 от Хартата за основните права на ЕС – за справедливо, публично и в разумен срок разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.

Допуснатите от районния съд процесуални нарушения при доклада, в т.ч. разпределението на доказателствената тежест, респективно допускане и събиране на допустимите и относими доказателства, са отстранени от въззивния съд. Възражението на ответницата за недопустимост на решението поради постановяването му по недопустими искове е неоснователно.

Представеното от ответницата в заверен препис решение № 3023/10.07.2020г. по гр.д.№ 15812/2019г. по описа на ВРС е постановено по спор с друг предмет и между различни страни. Разпоредбата на чл. 229 от ГПК не допуска пререшаемост на спор, но спорът, разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.

№ 15812/2019г. по описа на ВРС, не е идентичен с процесния, нито с оглед на страните, нито с оглед на предмета. Силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 15812/2019г. по описа на ВРС се разпростира само по отношение на страните по него (ищеца „Еко лайф хаус“ ЕООД и ответницата Н. К. Н.) и обхваща само разгледаното в това дело искане на предявеното по него основание. Нито фактът, че едно и също физическо лице има качеството на съдружник или управител или собственик на търговските дружества – страни по настоящото дело и това, било страна по предходното дело, нито фактът на родството между третия ответник и това физическо лице, са от естество да обосноват разширяване на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение (при липса на данни за настъпило правоприемство).

Тъй като исковете, заявени с настоящата искова молба, не са нито между едни и същи страни, нито се основават на едни и същи правопораждащи обстоятелства, процесуална пречка за допустимостта им не е налице. Това не означава, че влязлото в сила решение не трябва да бъде зачетено, защото то, по 4 силата на чл. 297 от ГПК е задължително за всички съдилища.

Обжалваното решение обаче е отчасти недопустимо по други съображения, а в допустимата му част следва да бъде отменено въз основа следните фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:

Първоинстанционното производство по гр.дело № 46/2022г. на Районен съд - Балчик е образувано по подадена искова молба от трима ищци „Рейнърс” ЕООД гр. Варна, „Магнолиа Пропъртис” ЕООД гр. Варна и С. П.

Г., чрез пълномощниците адв. Е. Е. и адв. П. Г., срещу Н. К. Н., с която са предявени искове с общ петитум за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 2000 лв. обезщетение за ползване без основание на съсобствения им (и на още едно лице) недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м-ст „Вилите“, ет. 1, целия с площ от 51,90 кв.м. – самостоятелна част от апартамент № 6, необхваната от предварителен договор от 12.12.2018г., за периода от 29.01.2019г. до 29.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2022г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание от 24.01.2024г. тази обща претенция е увеличена по размер от 2000 лв. на 6401 лв. Касае се за предявени в общ размер от 2000 лв., респективно в увеличен размер от 6401 лв., три отделни иска – от всеки от тримата ищци, които твърдят да са съсобственици на имота, за лишаване от ползването на който претендират обезщетение от ответницата. Исковата молба е била нередовна, като недостатъците й не са отстранени от районния съд. Това е направено във въззивното производство с молба с вх.№ 7479/25.11.2024г., с която исковете са уточнени по размер така: