Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 13.06.2025, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 213/2025
Вид
Решение № 103
Подписан
13.06.2025
В сила
13.06.2025
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Кремена Иванова Краева, Десислава Георгиева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 309а, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Силистра, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско дело № 20253400500213 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от “АПС Бета България” ЕООД с ЕИК 203374133 и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, против Решение № 187 от 19.03.2025г. постановено по гр. дело № 1663/2024г. на РС - Силистра, с което първоинстанционния съд е признал за установено в отношенията между страните, че И. Ч.

И. с ЕГН ********** от с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Нов живот“ № 13, ет. 2 дължи на “АПС Бета България” ЕООД с ЕИК 203374133 и адрес на управление: гр. София, бул.

“България” № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, сумата от 600 (шестстотин лв.) лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 362617 от 09.10.2019г., сключен между длъжника и “Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са придобити от ищеца чрез договор за цесия от 13.01.2022г., възнаградителна лихва за периода от 09.10.2019 г. до 11.08.2020 г. в размер на 142,80 лв. (сто четиридесет и два лв. и 80 ст.), лихва за забава за периода от 11.08.2020 г. до 27.06.2024 г. в размер на 169,93 лв. (сто шестдесет и девет лв. и 93 ст.) и законна лихва върху главницата от 22.07.2024 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1259 по описа на СРС за 2024г.

Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил И. Ч. И. с ЕГН ********** от с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Нов живот“ № 13, ет. 2, да заплати на “АПС Бета България” ЕООД с ЕИК 203374133 и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса, 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. (четиристотин лв.) за назначаване на особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 18,25 лв.

(осемнадесет лв. и 25 ст.) за държавна такси и 23,06 лв. (двадесет и три лв. и 6 ст.) за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът – И. Ч. И. с ЕГН ********** от с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Нов живот“ № 13, ет. 2, чрез назначен от съда особен представител, намира атакуваното решение за необосновани и незаконосъобразно.

1

В този смисъл въззивникът моли съда да отмени атакуваното с жалбата решение, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Въззиваемият “АПС Бета България” ЕООД с ЕИК 203374133 и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, чрез процесуалния си изразява становище за неоснователност на жалбата, като в тази връзка моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното първоинстанционно, съдебно решение.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна.

За да постанови атакуваното по настоящем решение първоинстанционният съд приел, че предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 99 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ и чл. 422 от ГПК.

Съдът приел за установено наличието на облигационна връзка между страните възникнала по повод договор за паричен заем № 362617 от 09.10.2019 г., сключен между И.

Ч. И. в качеството на заемател и “Сити Кеш” ООД, в качеството на кредитор, чрез който кредиторът предоставил на клиента си заем в размер на 600 лв., а последният се задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 40,05 % на 10 месечни погасителни вноски в срок до 10.08.2020г. съобразявайки данните извлечени от Приложение № 1 от 13.01.2022 г. към договор за цесия от същата дата първоинстанционния съд установил активната процесуална легитимация на “АПС Бета България” ЕООД, на когото “Сити Кеш” ООД прехвърлило вземанията си включително и по процесния договор за заем. Валидността на цесията е подробно коментирана в мотивите на атакуваното решение и не е оспорена от настоящия жалбоподател.

Подробно в мотивите на първоинстанционното решение е обсъдено и отхвърлено ответниковото възражение, че сумата по кредита не е получена от кредитополучателя. За да стигне до този извод първоинстанционния съд, че сумата е била преведена за изплащане чрез платежната система Изи Пей, от където длъжника е имал възможност да я получи реално в брой.

Съобразявайки обстоятелството, че крайният срок на договора за кредит е бил изтекъл към момента на образуване на делото без извършване на доброволни плащания от страна на длъжника съдът приел, че исковете за установяване на вземането на ищеца за главница по договора за заем в размер на 600 лв. и възнаградителна лихва за периода от 09.10.2019 г. до 11.08.2020 г. в размер на 142,80 лв. са основателни и следва да се уважат.

За основателна съдът приел и претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 11.08.2020 г. до 27.06.2024 г., тъй като изчислена чрез онлайн калкулатор не надхвърлила размера на предявената на това основание претенция. За основателна съдът приел и претенцията за законна лихва за периода след депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 22.07.2024г., до окончателното плащане.

За да мотивира жалбата си процесуалния представител на въззивника сочи единствено обсъденото и в първоинстанционното производство възражение основано на твърдяната липса на доказателства за реалното получаване на заемната сума от кредитополучателя.

Коментира се, че от приложения документ № 2000000192255599 от 09.10.2019 г.,/лист № 33 от първоинстанционното дело/ генериран от ePay.bg за извършен паричен превод от 600 лв. по процесния договор за заем не става ясно по какъв начин сумата е предоставена на заемателя И. - в брой или по банков път.

Настоящият въззивен състав намира жалбата за основателна. Основното ответниково възражение против исковите претенции е основано на твърдяната липса на годно доказателство установяващо реалното получаване на сумата по кредита от кредитополучателя. Единственото доказателство представено от ищеца в тази връзка е 2

Разписка за извършено плащане /лист № 33 от първоинстанционното дело/, която представлява разпечатка на електронен документ генериран от системата за електронни плащания еРау.bg. Документът изхожда от доставчик на електронни и платежни услуги, но макар да е наименуван „разписка“ не съдържа данни за това дали паричната сума от 600 лв. обективирана в него е връчена на получателя И. Ч. И. и дали той реално я е получил.

Районният съдия също не е категоричен в заключението си относно получаването на сумата по кредита, като изрично в мотивите към първоинстанционното решение е отбелязано – “Сумата е била преведена за изплащане чрез платежната система Изи Пей, от където следва, че той е имал възможност да я получи“. Доказателство за реалното получаване, като например подписана саморъчно или с КЕП разписка изходяща от кредитополучателя И. обаче не е представена по делото.

Това мотивира въззивния съд предвид направеното възражение от ответника да приеме за недоказано твърдяното от ищеца обстоятелство, че сумата - предмет на кредита в размер от 600 лв. реално е получена от кредитополучателя, което пък води на извода за недължимост на всички претендирани суми по процесното кредитно правоотношение.

Приемайки противното районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 187 от 19.03.2025г. постановено по гр. дело № 1663/2024г. на РС - Силистра, с което първоинстанционния съд е признал за установено в отношенията между страните, че И. Ч. И. с ЕГН ********** от с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Нов живот“ № 13, ет. 2 дължи на “АПС Бета България” ЕООД с ЕИК 203374133 и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, сумата от 600 (шестстотин лв.) лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 362617 от 09.10.2019г., сключен между длъжника и “Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са придобити от ищеца чрез договор за цесия от 13.01.2022г., възнаградителна лихва за периода от 09.10.2019 г. до 11.08.2020 г. в размер на 142,80 лв. (сто четиридесет и два лв. и 80 ст.), лихва за забава за периода от 11.08.2020 г. до 27.06.2024 г. в размер на 169,93 лв. (сто шестдесет и девет лв. и 93 ст.) и законна лихва върху главницата от 22.07.2024 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1259 по описа на СРС за 2024г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ иска на “АПС Бета България” ЕООД с ЕИК 203374133 и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, съда да признае за установено в отношенията между страните, че И. Ч. И. с ЕГН ********** от с. Калипетрово, общ. Силистра, ул. „Нов живот“ № 13, ет. 2, дължи на “АПС Бета България” ЕООД с ЕИК 203374133 и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента, сумата от 600 (шестстотин лв.) лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 362617 от 09.10.2019г., сключен между длъжника и “Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са придобити от ищеца чрез договор за цесия от 13.01.2022г., възнаградителна лихва за периода от 09.10.2019 г. до 11.08.2020 г. в размер на 142,80 лв. (сто четиридесет и два лв. и 80 ст.), лихва за забава за периода от 11.08.2020 г. до 27.06.2024 г. в размер на 169,93 лв. (сто шестдесет и девет лв. и 93 ст.) и законна лихва върху главницата от 22.07.2024 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1259 по описа на СРС за 2024г.,

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На особения представител на ответника адв. Н. Бобчева от АК – Силистра да се изплати възнаграждение за въззивната съдебна инстанция в размер на внесения депозит.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4