Решение № 138 от 28.11.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр.Мадан, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100261 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Б. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. О., обл. С., чрез пълномощника адв. М. В. М., АК П. против Ф. Б. ЕООД, ЕИК. ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. А. № ..., представлявано от И.В.а Д., Д. В.а Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на договор № *** г., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.5 от договор № ***г., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор № ***г., за пред оставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, съгласно който ищецът трябвало да върне сумата по кредита от 827.04 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при лихва от 27.04 лева, при ГПР: 49.85 %, ГЛП: 3.38%, при срок на кредита от 30 дни.

Посочва се, че съгласно чл.5 от договор № ***., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние ищецът следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „Ф.“, с цел да бъде обезпечен, сключеният договор № ***., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. По сключения Договор за гаранция, ищецът следвало да заплати сумата от 236.96 лева. Ищецът счита, че договор № **г., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от договор № ***г„ за пред оставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Посочва, че ЗПК въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Посочва, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди, че в договор № ***г., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Ф. Б.“ ЕООД е посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за 1 кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Посочва, че е налице погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвало задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договор № ***г„ за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени е оглед тяхната периодичност. На следващо място, процесния договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите били отразени в ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. Наред с това Договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК., а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 236.96 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 49.85%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. С уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Позовава се на преюдициално заключение по дело С-453/10, в което било е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди, че договора за кредит е изцяло недействителен. В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 5 от процесния договор, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Посочва, че сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, водила до нееквивалентност на насрещните престации. Било налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като излага подробни съображения в тази насока. Освен това клаузата на чл. 5 от договора била нищожна като неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП. Посочените клаузи не били формулирани по ясен н недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. На следващо място, клаузата на чл.5 от Договор за кредит била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Моли 2 за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Посочва, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не било задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Потребителят можел да избере какво обезпечение да представи - поръчител, който сам той е избрал или Ф. - дружество партньор на Ф. Б. ЕООД. Посочва, че Ф. Б. е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Уговорката в чл. 5 от процесния договор за кредит се генерирала автоматично, въз основа на избора, който потребителят е направил при подаването на заявка за кредит. Същата уговорка се явявала индивидуално уговорена. Посочва се, че ищецът сам бил избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Ф. Б. и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. Ищецът, след като първо сам е посочил Ф. Б. (М.) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Твърди, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП, нито било налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Оспорва твърдяното нарушение на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Предвидените разходи били включени в Стандартен европейски формат на преддоговорна информация (СЕФ), който бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита. В чл. 3 от Договора за кредит ясно било посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от ищеца била в размер на 827.04 лева, като главницата е в размер на 800.00лв., а лихвата е в размер на 27.04 лв. Твърди, че за ищеца била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която той е следвало да върне с оглед на сключения от него Договор за кредит, като тези стойности са били на разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването. След като кредитополучателят бил уведомен предварително за това изискване на кредитора, той разполагал с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит съгласно своя избор.

Посоченият ГПР от 49.85, % в Договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Съобщава, че ищецът разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки, което право последният не бил упражнил. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Н. Б. Р. от една страна и Ф. Б. ЕООД от друга е сключен Договор № *** г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. От приетия като писмено доказателство заверен препис от договор № *** г. е видно, че страните са постигнали съгласие на ищеца Н. Б. Р. да бъде предоставен потребителски кредит от ответното дружество в размер от 800 лева, платим в срок до 19.06.2022 г. Заемодателят се задължил да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Общата дължима сума възлизала на 827,04 лева, от която 800 лева главница и 27,04 лева лихва. Лихвения процент съобразно разпоредбите на ОУ в размер от 3,38%, а ГПР по заема бил в размер на 49,85%.