Решение № 2263 от 14.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2263 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100508283 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 112671/05.04.2024 г. от Е. А. М. и З. Ц. Ж., чрез адв. Е. А. срещу решение № 4389/12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 46335/2022 г. по описа на СРС, 51 състав, с което е отхвърлен предявеният от ищците срещу Х. П. М., установителен иско с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че Е. А. М. и З. Ц. Ж. са собственици на реална част с площ от 103 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1813/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 26.09.2017 г., с адрес: гр. Банкя, район Банкя, ул. „Михайлово“, местност „Габер“, община Столична, обл. София-град с площ на целия имот от 1 001 кв. м., на основание давностно владение и при режим на съпружеска имуществена общност, като е ангажирана отговорността на ищците за разноски.

В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение с твърдения, че съдът превратно е оценил събраните доказателства и е направил погрешен извод относно изтеклата в полза на ищците придобивна давност.

Въззивниците сочат, че са упражявали необезпокоявано и явно владение на процесната реална част от 103 кв. м. от 2006г., когато в имота е била изградена масивна бетонна ограда.

Отправя се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Направени са доказателствени искания за приемане по въззивното дело на комбинирани скици, издадени от правоспособно 1 лице по ЗКИР: „ГИС София“ ЕООД с данни за ортофотоплан от 2008г. и 2011г., от които според въззивниците е видно, че още през 2008г. в техния имот е била изградена ограда.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. П. М., чрез адв. Н. М., с който се излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване. Възразява срещу представените с въззивната жалба доказателства. В случай на допускането им пред въззивния съд, правят доказателствено искане за допускане на един свидетел, при режим на довеждане, който да установи годината на построяване на оградата.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, т. 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

В изпълнение на указания на съдията-докладчик за уточняване на петитума на въззивната жалба и поставяне на въпрос за СТЕ, въззивниците са депозирали молба вх. № 99684/17.09.2024 г., с която правят искане да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с комбинирани скици, издадени от правоспособно лице по ЗКИР:

„ГИС София“ ЕООД с данни за ортофотоплан от 2008г. и 2011г., да даде заключение дали върху снимки и планове се констатира наличие на ограда между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, съответно коя е първата снимка/план, на която е констатирана оградата?

С определение от 17.10.2024г. въззивният съд е допуснал изготвяне на допълнителна съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните проверки в ГИС София, карти на google earth и други достъпни карти в интернет да даде заключение дали върху снимките, ортофотоплановете и др. се констатира наличие на ограда между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, към кои дати, съответно коя е първата снимка/ортофотоплан, на която е констатирана оградата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 46335/2022 г. на Софийски районен съд е образувано по предявени от Е. А. М. и З. Ц. Ж. срещу Х. П. М. установителни искове с право основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 103 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 26.09.2017 г., с адрес: гр. Банкя, район Банкя, ул. „Михайлово“, местност „Габер“, община Столична, обл. София-град с площ на целия имот от 1 001 кв. м., на основание давностно владение от 2006г. до настоящия момент и при режим на съпружеска имуществена общност.

Ищците твърдят, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 51, том V, рег. № 8728, дело № 752 от 2004 г. по описа на нотариус В.И. с рег. № 271 на НК и с район на действие Софийски районен съд, са 2 придобили собствеността върху урегулиран поземлен имот (УПИ), съставляващ парцел II 857,858 от кв. 51 по плана на кв. Михайлово, с площ от 1 480 кв.м., представляващ съгласно КККР имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Банкя, район Банкя, ул.

„Вердикал“. Поддържат, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между ищците, тъй като същите са сключили граждански брак на 23.12.1978 г.

Твърдят, че след закупуване на поземления имот и въз основа на издадено разрешение за строеж, в имота е построена жилищна сграда, въведена в експлоатация на 04.05.2012 г., а през 2006 г. поземленият имот е трасиран и ограден, включително по южната му граница, с бетонна ограда. Посочват, че реална част от този поземлен имот с площ от 103 кв. м. с граници на същата по кадастралната карта: на север – имот с идентификатор ***; на изток – поземлен имот с идентификатор 0265.2199.35; на юг и на запад – останалата част от имот с идентификатор *** погрешно е отразена като част от имот с идентификатор *** с площ от 1 001 кв. м. с адрес: град Банкя, ул. „Михайлово“, местност Габер вместо като част от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор *** с адрес: град Банкя, ул. „Вердикал“ с площ от 1 487 кв.м. Твърди се, че тази реална част е разположена в южната част на оградения поземлен имот, собственост на ищците, а съгласно КККР попада в североизточната част на ПИ с идентификатор ***. Ищците Е. М. и З. Ж. сочат, че са придобили собствеността върху тази реална част чрез непрекъснато, постоянно и явно, неоспорено давностно владение, започнало през 2006 г. и продължаващо до настоящия момент, която част същите ползват заедно, като част от двора на поземления си имот и към изградената в него ограда. Поддържат, че в тази част е засадено дърво именно от ищците, последните са посадили градински растения, които отглеждат повече от 15 години, налични са беседка и други декоративни елементи, включително осветление. Тази реална част от поземления имот е оградена от ищците.

Същите посочват, че ответникът Х. М. е оспорил правата им върху реалната част, като е подал през 2022г. сигнал до Столична община, район Банкя с твърдения, че оградата на поземления им имот навлиза в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, както и че са завзели част от този имот. Ето защо, намират, че спорната реална част от поземлен имот е тяхна собственост на основание осъщественото давностно владение и отправят искане за уважаване на исковите претенции, като същите бъдат признати за собственици на реалната част с площ от 103 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** на основание давностно владение при констатиране, че последната погрешно е отразена като част от този имот вместо от имот с ***.

В депозирания писмен отговор ответникът Х. П.а М., чрез пълномощника си адв. Н.

М., оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Банкя, одобрени със Заповед № РД-1813/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК с адрес: град Банкя, местност „Габер“, ул.

„Михайлово“ с площ от 1 001 кв. м. по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 29.05.2008 г., обективиран в Нотариален актт № 49, том III, рег. № 13774, дело № 414 по описа на нотариус Ц.С. с рег. № 30 на НК, който имот съгласно документ за собственост представлява неурегулиран поземлен имот № 016042 в землището на 3

Михайлово, Столична община. Посочва, че действително ищците са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. Банкя, кв. Михайлово, ул. ****. Твърди обаче, че същите незаконно са построили в собствения му поземлен имот масивна плътна ограда, представляваща незаконен строеж по см. на чл. 5, т. 38 ДР на ЗУТ, тъй като е построена без необходимото разрешение за това. Навежда доводи, че оградата на имота на ищците е изпълнена незаконно и е навлязла с около 3,50 м. в имота на М.. В отговора на исковата молба ответникът оспорва ищците да са придобили спорната реална част на основание давностно владение, тъй като на това основание може да се позовава единствено собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Оспорва владението да е продължило в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, както и да е спазено изискването на чл. 202 ЗУТ. Твърди, че не е налице грешка в кадастралната карта, доколкото имотът на ищците е отразен като поземлен имот с идентификатор *** в съответствие с границите на УПИ II – 857, 858. Евентуално заявява, че дори и да се приеме, че е налице владение повече от 10 години, то завладяната от ищците реална част от имота не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, а същата е собственост на ответника. С тези доводи Х. М. отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2004 г., обективиран в Нотариален акт № 51, том V, рег. № 8728, дело № 752/2004 г. по описа на нотариус В.И. с рег.

№ 271 на НК и с район на действие Софийски районен съд, третите за процеса лица В.Ц.Б. и Б.Д.Б., в качеството си на продавачи, от една страна, продават на Е. А. М. и З. Ц. Ж. (ищците по делото), в качеството им на купувачи, от друга страна, следния свой недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност – урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел II-875,858 от квартал 51 по плана на квартал Михайлово, с площ по графични данни от 1 480 кв.м. при граници: УПИ III-839,840,841, 843, 844, 845, 846; общ за КОО, имот № 841, имот № 16042, УПИ I-857,858 и път. В клаузата на т.

2 от нотариалния акт е отразено, че владението върху продаваемия имот се предава от продавачите на купувача при подписване на договора.

Х. П. М. на 29.05.2008 г. придобива съседен неурегулиран поземлен имот № 016042, представляващ нива, находящ се в землището на Михайлово, община Столична, район Банкя, местност "Габер", с площ от 1000 кв.м., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 49, том III, рег. № 13774, дело № 414/2008 г., като продавач е Д.Б.Д.-трето за спора лице. Съгласно представените скици по делото имотът на ищците съответства на имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. Банкя, ул.

"Вердикал", с площ от 1487 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и с начин на трайно ползване: ниско застрояване, а имотът на ответника съответства на имот с идентификатор *** по КККР, с адрес: град Банкя, ул. "Михайлово", местност "Габер", с площ от 1001 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, и с 4 начин на трайно ползване: нива. Спорът между страните касае реална част с площ от 103 кв.м. (според исковата молба) или 106 кв.м. (според съдебно-техническата експертиза) от имота на ответника, разположена в североизточната част на имота му и граничеща на север с имота на ищците, като последните твърдят, че са придобили собствеността върху тази част чрез давностно владение, започнало през 2006 г., когато според техните твърдения са построили ограда, която включва тази част от имота на ответника. От хронологията на събитията се установява, че на 09.12.2005 г. е издадено Разрешение за строеж № 346 от гл. архитект на район Банкя за жилищна сграда в имота на ищците, а на 11.02.2011 г. сградата е заснета и нанесена в кадастралния план съгласно удостоверение от дирекция "Софийски кадастър", като на 17.01.2012 г. е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) със Заповед РД-18-13 на изп. директор на АГКК, и впоследствие, на 11.04.2012 г. е съставен Акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа в имота на ищците, а на 04.05.2012 г. е издадено Удостоверение № 501 от директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда.