Решение № 233 от 14.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. С.З., 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20235501000165 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Н. Г. против решение № 14/22.02.2023г., постановено по гр.д. № 413/2022г. по описа на Районен съд – Г., с което е отхвърлен предявения от Т. Н. Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника „К.И.И.Б." ЕАД - гр. С. сума в размер на 2 700.52 лева, ведно със законната лихва, изчислена към 12.09.2022 г. по изп. дело № 1074/ 2021 г. по описа на ЧСИ Г. И. с район на действие района на Окръжен съд С.З., образувано по издаден изпълнителен лист от 2011 г. по ч. гр. д. № 299/2011 г. по описа на PC Р., поради изтекла давност. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъбразност на обжалваното решение.

Изложени са съображения, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и е направено искане решението на районния съд да бъде отменено изцяло.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият взема становище по направените в жалбата оплаквания. Счита, че същата е неоснователна, като излага подробни съображения в тази връзка. Моли съдът 1 да потвърди първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

Претендира разноските в настоящото производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

На 10.04.2007 г. между „Б.П.П.Ф." ЕАД (предишно наименование „Д.Ф.И.“ АД), с универсален правоприемник е "Б.П.П.Ф.С., клон Б., в качеството му на Кредитор, от една страна и Т. Н. Г., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит He CREX01606058. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, уточнени в процесния договор за кредит, кредиторът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Т. Н. Г. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

На 30.06.2011г „Б.П.П.Ф." ЕАД се сдобива с изпълнителен лист. По молба на дружеството е образувано изпълнително дело № 611/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист.

На 14.07.2012 г. и 16.08.2012 г, са постъпили две доброволни вноски от страна на длъжника за погасяване на задължението му.

На 10.12.2012 г. е наложен запор върху МПС, собстветност на длъжника.

На 24.07.2014 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника във връзка с насрочен опис на движимите му вещи.

На 07.08.2015 г. е депозирана молба от „К.И.И.Б. “ ЕАД за конституиране на нов взискател. След като изп. дело № 611/2012 г. е прекратено на осн, чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с молба от 27.04.2016 г. взискателят е изтеглил процесиия изпълнителен лист и на 21.06.2016 г. е образувано ново изпълнително дело № 1774/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И.. С молбата за образуване е поискано да бъдат извършени редица справки, поискано е да се насрочи дата за опис на движимите вещи на длъжника, както 2 и са възложени правомощията по чл. 18 от 3ЧСИ на ЧСИ Г. И..

На 28.08.2016 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 16.05.2017 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискано да бъде извършена справка в регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки, разкрити на името на длъжника и налагането на запор върху установените такива.

На 19.05.2017 г. е изпратено запорно съобщение до Б.Д. ЕАД и У.К.Б.

АД.

На 06.02.2018 г. взискателят е депозирал молба за насрочване на дата за опис на движимите вещи на длъжника. След като изп, дело № 1774/2016 г. е било прекратено, взискателят изтеглил процесния изпълнителен лист и депозирал молба за образуване на ново изпълнително производство, вследствие на което на 08.03.2021 г. е образувано изп. дело № 1074/2021 г. отново по описа на ЧСИ Г. И. като с молбата е поискано да се насрочи опис на движимите вещи на длъжника, както и са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ Г. И..

На 16.03.2021 г. е изпратено запорно съобщение до Б.Д. АД.

На 03.08.2022 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал да бъде извършена справка в ел. регистър на БНБ за наличието на банкови сметки на името на длъжника, както и да се насрочи дата за опис на движимите му вещи.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Във възиивната жалба са наведени доводи за неправилност на изводите на ГРС относно факта, за погасителна давност, която е изтекла след образуване на изпълнителното производство.

В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да 3 се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.

Противно на ППВС № 3/1980 г., в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК бе прието, че образуването на изпълнително дело не е еднакво по значение с предявяването на иск, тъй като прекъсването на давността с предявяването на иск и с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин, като правилата за спирането и прекъсването на погасителната давност в исковия процес са неприложими относно изпълнителния процес - при него „няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването“. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или да не действа. Поради това, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, а впоследствие и със самото им предприемане, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя.

Въз основа на изложеното, приетият по т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК отговор е, ч е когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В настоящия случай съдът счита, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 611/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. е на 10.12.2012 г., когато е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника.

Изпратената на 04.07.2014 г. призовка за принудително изпълнение до длъжника във връзка с насрочен опис на движимите му вещи, не прекъсва давността, тъй като по изпълнителното дело няма каквито и да било данни 4 такова действие да е било предприето.

Доколкото в периода от 11.12.2012 г. до 11.12.2014 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са извършвани, то следва, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ex lege след 11.12.2014 г., на която дата е изтекъл двугодишния преклузивен процесуален срок от последното валидно действие по принудително изпълнение. В конкретния случай образуваното изп. дело е прекратено на това основание от съдебния изпълнител с нарочно Разпореждане за прекратяване. Ето защо, всички извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат давността, не са породили този ефект, тъй като са били извършени след настъпилата по силата на закона перемпция на това изпълнително производство.

На 07.08.2015 г. е депозирана молба от „К.И.И.Б. “ ЕАД за конституиране на нов взискател, което действие също не е прекъснало давността. Ответникът „К.И.И.Б." ЕАД, е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, в следствие на договор за цесия между него, в качеството на цесионер и първоначалния взискател "Б.П.П.Ф." ЕАД. На първо място тази молба е подадена след настъпилата по силата на закона перемпция на това изпълнително производство. Освен това по делото няма данни за конституирането като взискател на „К.И.И.Б." ЕАД с постановление на съдебния изпълнител. И на последно място хипотезата на присъединяване на кредитор, е различна от конституирането на нов взискател (частен правоприемник на първоначалния).

Молба за образуване на ново изпълнително производство също не прекъсва давността. Образуването на изпълнителна дело не е предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният запор – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им.

Съдът следва да вземе становище по отношение на възражението на 5 въззивника във въззивната жалба: прекратяване на изпълнително дело при ЧСИ на това основание /перемпция/ на 11.12.2014 г. , не погасява самото вземане. То ще продължи да съществува като дълг, макар този изпълнителен процес да е прекратен. Няма никаква пречка за образуването на ново изпълнително дело, доколкото не е изтекла давността за самото вземане. Ако този давностен срок за съответното вземане не е изтекъл, материалното право на взискателя не е погасено и той може да образува ново изпълнително производство за същото вземане.

Както беше отбелязано по - горе погасителна давност е започнала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие или в случая на 11.12.2012 г. и ще изтече съответно на 11.12.2017 г..

Пет годишния давностен срок обаче в случая не е изтекъл, тъй като е прекъснат на 21.06.2016 г. по новообразуваното изпълнително дело № 1774/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И., тъй като с молбата за образуване е поискано да се насрочи дата за опис на движимите вещи на длъжника и на 19.05.2017 г. е изпратено запорно съобщение до Б.Д. ЕАД и У.К.Б. АД.

Предвид така изложеното съдът счита, че действията извършени от ответника във връзка с образуваното ново изп. дело са прекъснали давността, същата не е изтекла, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

До такъв резултат е стигнал ГРС като решението му следва да бъде потвърдено, като се има предвид горните изводи.

С оглед изхода на делото на въззиваемия се дължат направените по делото разноски, в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид цената на иска, в размер на 2700,52 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/22.02.2023г., постановено по гр.д. № 413/2022г. по описа на Районен съд – Г.

6

ОСЪЖДА Т. Н. Г. от гр. Г., обл. С.З., *** с ЕГН **********, да заплати на "К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ***, **, представлявано от З. Н.а Д., направените от него разноски по делото в размер на 300,00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.