Решение № 7891 от 28.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7891 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100112406 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от Д. В. К. срещу Б. И. И., с който се иска Б. И. И. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., невърната главница по договор за заем от 15.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се поддържа, че по силата на устен договор за паричен заем от 15.09.2021 г., ищецът се съгласил да предостави заем на ответницата в размер на 60 000 лв.

Сумата бил предоставена по банков път с преводно нареждане № IS16I125800K oт 15.09.2021 г. с посочено основание на превода – договор за заем от 15.09.2021 г. Б. И. И. била поканена да върне сумата в 14-дневен срок, но сумата не била върната. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба. Ответникът намира иска за допустим, но го оспорва като неоснователен. Оспорва иска по основание и размер и твърди, че сумата не е предоставена в заем. Сочи, че ищеца живеели на семейни начала от 2016 г. до октомври 2022 г. и имали две деца. Сумата от 60 000 лв. била предоставена на Б. И. И. за закупуване на апартамент на едно от децата, тъй като тя решила да купи такъв за другото дете. Сочи, че има свидетели на тази уговорка между страните, както и, е че е заплатила капаро за един апартамент на 10.09.2021 г. и за втори на 13.09.2021 г., находящи се на бул. ********, като след това на 17.09.2021 г. сключила предварителни договори за двата апартамента, а след като сградата получила разрешение за ползване подписала и договор за ипотечен кредит за остатъка от сумата.

1

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правна квалификация – чл. 240, ал. 1 ЗЗД;

Между страните по производството са отделени като признато и безспорно следните обстоятелствата, че с преводно нареждане № IS16I125800K от 15.09.2021 г. с посочено основание на превода – договор за заем от 15.09.2021 г. е преведена от ищеца на ответника сумата от 60 000 лв. Представено е по делото и преводно нареждане от 15,09.2021 г. за сумата от 60 000 лв. с наредител Д. В. К. от сметка IBAN BG******** и получател Б. И. И. по сметка с IBAN BG********, като в платежното е посочено като основание за плащане „договор за заем от 15.09.2021 г.“. Не е спорно по делото между страните, че сумата е постъпила по сметката на Б. И. И..

Установява се, че Д. К. е отправил покана за доброволно изпълнение до Б. И., с която е поискал сумата от 60 000 лв. да бъде върната в 14-дневен срок на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД, която покана е връчена на Б. И. И. на 23.08.2024 г.

Не е спорно по делото, че към м.09.2021 г. Д. В. К. и Б. И. И. са живеели на семейни начала, като са родители на С.Д. К.а и К.Д. К., което се установява и от представените удостоверения за раждане на децата и решение по гр. д. № 2047/2023 г. на СРС, с което е утвърдено споразумение по чл. 127, ал. 2 СК между Д. В. К. и Б. И. И..

Представен е по делото предварителен договор от 17.09.2021 г. за покупко-продажба, сключен между ЛИДЕР ИНВЕСТМЪНТ-2016 ООД /продавач/ и Б. И. И. /купувач/, за построяването и продажбата на следния недвижим имот: апартамент № В1, ет. 3, кота + 6.55 м., във вх. В, със застроена площ от 60.99 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. София, бул. ********. Представени са доказателства за издадена фактура от 10.09.2021 г. за капаро по сделката в размер на 6000 лв. и фактура от 20.09.2021 г. за първа вноска по предварителния договор в размер на 45 027.61 лв. Установява се от платежно нареждане, че сумата от 45027.61 лв. е преведена от банкова сметка на купувача Б.

И. с IBAN BG******** по сметка на продавача на 17.09.2021 г.

Представен е по делото предварителен договор от 17.09.2021 г. за покупко-продажба, сключен между ЛИДЕР ИНВЕСТМЪНТ-2016 ООД /продавач/ и Б. И. И. /купувач/, за построяването и продажбата на следния недвижим имот: апартамент № Г7, ет. 3, кота + 6.55 м., във вх. Г, със застроена площ от 60.53 кв. м., находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. София, бул. ********. Представени са доказателства за издадена фактура от 13.09.2021 г. за капаро по сделката в размер на 6000 лв. и фактура от 20.09.2021 г. за първа вноска по предварителния договор в размер на 49 973.90 лв. Установява се от платежно нареждане, че сумата от 49 973.90 лв. е преведена от банкова сметка на купувача Б.

И. с IBAN BG******** по сметка на продавача на 17.09.2021 г.

От договор за ипотечен кредит от 15.04.2025 г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД и 2

Б. И. /кредитополучател/ и Х.Б.Л. /съдлъжник/ се установява, че е отпуснат кредит в размер на 350 000 лв., като са учредени ипотеки върху апартамент В1 и апартамент Г7. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 100, том II, рег. № 2698, дело № 262 от 2025 г. при нотариус Д. Т., на 23.04.2025 г. Б. И. е закупила апартамент Г7 и апартамент В1 от ЛИДЕР ИНВЕСТМЪНТ-2016 ООД за обща продажна цена в размер на 356 669.07 лв.

Приета е по делото електронна кореспонденция между страните на хартиен носител.

Разпитани са свидетелите И.Л.З., Я.С.С., Х.Б.Л. и К.Р.П..

От разпита на свидетеля И.Л.З. се установява, че преди години провел телефонен разговор с ищеца. Ищецът поискал съдействие във връзка с изготвяне на платежно нареждане за превод за заем. Казал, че сумата е 60 000 лв., а свидетелят бил обяснил, че за такава сума трябва да попълни декларация за произход на средства, както и да се посочи основанието в преводното нареждане.

Свидетелят Я.С.С. твърди, че преди три или четири години Б. И. искала заем от Д. К..

В офисът на бул. „Климент Охридски“ в офис сградата на Вимакс /като с ищеца били съдружници/, дошла Б. И., като попитала дали уговорката им остава, дали ще получи пари на заем. Ищецът отговорил, че ще й отпусне заема на следващия ден. Не знаел размера на сумата. От Д. К. знаел, че става въпрос за някакъв имот.

Свидетелката Х.Б.Л., майка на ответницата, твърди че по време на семейното съжителство на дъщеря й ищеца, те често й ходили на гости. Свидетелката работила в строителна фирма и дъщеря й проявила интерес да закупи тристайно жилище за двете деца.

Д. К. се похвалил на свидетеля, че е успял да разубеди ответницата вместо едно голямо жилище да вземе две по-малки, защото по-лесно се отдават под наем, по-лесно се продават.

Свидетелката знаела, че дъщеря й имала пари за едно голямо жилище и питала от къде ще намери другите пари, като тогава Д. К. й казал, че ще й направя дарение, ще й дари тези 60 000 лв., които не й стигали, тъй като са семейство и апартаментите щели да останат за неговите деца. След това дъщеря й и казала, че е получила парите и директно от едната банкова сметка ги е превела на строителя на банковата сметка. Жилищата не били записани на името на децата, защото те били малолетни и нямало как на тяхно име да се отпусне кредит. Разговорът, че ищецът ще дари сумата от 60 000 лв. бил проведен в дома на свидетеля, в Люлин, някъде края на август. Свидетелката не знае дали ищецът преди това е давал на дъщеря й два пъти по 6000 лв., общо 12 000 лв., но знаела за 60 000 лв., защото той казал за тях пред нея.

От показанията на свидетеля К.Р.П. се установява, че познава страните по делото, кръстница била на тяхната дъщеря София. Свидетелката била запозната с покупката на недвижими имоти през 2021 г., Б. И. имала намерение да закупи голям апартамент – тристаен, но ищецът бил против покупката на толкова голямо жилище, защото по-трудно щяло да се отдава под наем. Свидетелката била запозната и, че Д. К. дал на Б. И. 60 000лв. за покупката на тези жилища. Била им на гости, Д. И. бил там и се похвалил, че тези пари 3 щели да бъдат жест от него, подарък, че я подкрепя и бил изключително доволен, че тя е проявила инициативност за закупуването на жилищата. Свидетелката не присъствала на сделката, но това й било споделено от двамата, когато им била на гости преди сделката. Д.

И. казал, че тяхната договорка е апартаментите да отидат за децата, заедно правили тази стъпка като двойка. След като минала сделката с Б. И. се видяла м. октомври, като тя й споделила, че всичко е минало, сключили са договор, единственото, което я притеснило било, че парите са написани като заем в основанието за превода, но Д. К. я успокоил, че счетоводителят го е посъветвал по този начин да преведе парите.

Договорът за заем за потребление е неформален, реален и безвъзмезден. Сключването на договор за заем за потребление, с оглед реалния му характер, обхваща освен съгласие на страните /две насрещни, препокриващи се по съдържание волеизявления/ и предаване на паричната сума или на други заместими вещи, предмет на договора, които се осъществяват едновременно или в различна последователност. По иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание – ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата – виж решение № 180 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 4345/2018 г. на IV г. о., решение № 361/ 11.11.2014 г., по гр. д. № 1864/2015 г. IV г. о., решение №192/07.11.2014 г. по гр.д.№2519/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 67/15.04.2013 г. по гр. д. № 933/2012 г. на III г. о., решение №524/28.12.2011 г. по гр.д. №167/2011 год., на ВКС, ІV г. о. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи наличието на заемно правоотношение като източник на задължението с допустимите от закона доказателствени средства.

Заключението, че предаването на парична сума е направено по силата на заемно правоотношение, следва да се основава на внимателна преценка на представените от ищцовата страна доказателства за наличието на съвпадащи насрещни волеизявления на страните за сключване на договор за заем и условията за връщането му.

Относно посоченото в преводно нареждане № IS16I125800K от 15.09.2021 г. основание за плащане, това удостоверяване няма обвързващ характер. Съгласно чл. 12, ал. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 11 от Наредба № 3/16.07.09 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, платежното нареждане се съставя от платеца и съдържа и основание /информация за получателя/. Изпълнението на платежното нареждане, т. е. заверяването на сметката на получателя със сумата по платежното нареждане на платеца, е действие на банката, чието удостоверяване й е вменено със закон. Удостоверяването на други обстоятелства като основанието за плащането представлява възпроизвеждане на изявления на трето лице пред банката. Документът в тази 4 му част е частен свидетелстващ и не е обвързващ относно верността на частноправното изявление на третото лице, в частта относно посоченото основание за плащане.

Удостоверяването обвързва съда единствено с факта, че такова основание е посочил платецът, но не и че то е действителното. Още повече, че посоченото основание за плащане изрично е оспорено.

Сам по себе си фактът, че едно лице е превело по сметка на друго парична сума с посочено в платежния документ основание „договор за заем“, не съставлява доказателство за приемане на предложението. Не съставлява такова доказателство и разпореждането със сумата от получателя, тъй като това действие не обективира недвусмислено съгласието му да се задължи да върне сумата в посочения в платежния документ срок – в този смисъл определение № 983 от 20.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1838/2017 г., IV г. о., определение № 305 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 159/2015 г., III г. о., решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о.