Решение № 36 от 04.03.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Сливница, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, представлявано от законния си представител – управителя ***, подадена чрез адв. А. В., срещу електронен фиш Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504821249 за нарушение от 24.08.2021 г., издаден от ***“ (АПИ), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му при неправилно приложение на материалноправните норми и административнопроцесуалните правила. На първо място се поддържа, че ППС е било оборудвано с електронно бордово устройство за отчитане на изминато разстояние и заплащане на пътните такси чрез национален доставчик на услуги – „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ” АД, което бордово устройство е предавало редовно данни с цел отчитане на дължимите такси за съответния ден. Сочи се, че е налице неправилна квалификация на твърдяното нарушение, доколкото макар и да се твърди, че за ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, жалбоподателят е бил санкциониран за неизпълнение на съответните задължения за установяване на изминато разстояние, а не за неплащане на пътна такса. Твърди се, че дружество е изпълнило точно всички свои задължения по чл. 102, ал. 2, вр. чл. 187а, ал. 2, т.

3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП да не допуска движение на ППС, доколкото въпросното ППС е било своевременно снабдено с бордово устройство за отчитане на дължимата пътна такса и в конкретния случай за собственика на ППС не може да бъде вменено каквото и да било нарушение, доколкото неотчитането на дължимата пътна такса е възможно да се дължи на различни фактори като неизправност на бордовото устройство или на системата на АПИ, временна липса на мобилна мрежа и др., които не могат да бъдат вменени във вина на 1 собственика, респ. ползвателя. Сочи се, че обжалвания ЕФ е издаден в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото АНО се произнесъл без да прецени всички обстоятелства относими към въпроса за вината на жалбоподателя, а наличието на валиден договор за отчитане на дължимите пътни такси изключва отговорността на собственика на ППС в конкретния случай. Инвокират се доводи за материална незаконосъобразност на ЕФ поради недоказаност на твърдяното нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като се установява, че от дружеството са предприети и извършени всички необходими действия в съответствие със ЗДвП и ЗП. Изтъква се, че ЕФ не съдържа данни за датата на неговото издаване, поради което не може да се направи извод за спазване на срока по чл. 34, ал. 2 ЗАНН, респ. това обосновава отмяна на ЕФ. На последно място се релевира довод за наличие на предпоставките за квалифициране на случая като маловажен по чл. 28 ЗАНН, тъй като за процесната дата – 24.08.2021 г. ППС е имало монтирано отчитащо пътните такси бордово устройство, което е предавало редовно данни с цел отчитане на дължимите такси за съответния ден.

В последно проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. В., който поддържа жалбата на основанията, посочени в нея, като я допълва с доводи за отмяна на атакувания ЕФ и поради неспазване на принципа за пропорционалност. В представена по делото писмена защита изтъква, че ЕФ е съставен след повече от три години след извършване и установяване на нарушението , поради което не е спазен срока по чл. 34, ал. 2 ЗАНН, който следва да бъде приложен по аналогия и по отношение на ЕФ. Претендира разноски в производството съобразно представените към писмената защита доказателства.

Въззиваемата страна – ***“, редовно призована, се представлява от юрк. Димитров, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, като законосъобразен и правилен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и не прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен на 07.05.2024 г., а жалбата е подадена на 13.05.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 24.08.2021 г. „***“ ЕООД, ЕИК *** било собственик на ППС товарен автомобил МЕРЦЕДЕС АРОКС, рег. № ***.

За това ППС дружеството имало сключен тристранен договор от 04.05.2020 г. между него, „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ” АД и „А1 България“ ЕАД, в качеството му на представител на ИТС, по силата на който „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ” АД и „А1 България“ ЕАД се задължават да предоставят на клиента срещу заплащане услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние, като всички избрани услуги, техните параметри, в това число срок на ползва не бордово устройство, ценови условия, брой ППС, за които се ползват се описват в Анекс и/или приложения. За ППС била заплатена такса в размер на 239,41 лв. за ползваните през отчетния период от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. услуги.

На същата дата в 08.46 часа, пътното превозно средство, представляващо автобус, с 2 технически допустима максимална маса 42000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, се движело по път I-8, при пътния участък на км. 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването – от получените и платени тол декларации за датата и часа на нарушението е видно, че не е получена тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението, а именно сегмент № 1000811673.

В периода от 08.50 часа на 18.08.2021 г. до 19.56 часа на 24.08.2021 г. бордовото устройство не е предавало данни, като в писмо от доставчика е посочено, че в този период бордовото устройство е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия.

Нарушението било установено с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I8, км. 41+234, за което има издаден Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка.

Съобразно генерираната автоматично от електронната система за събиране на пътни такси справка за собственост на ППС на юридическото лице – собственик, за констатираното нарушение с номер CB17B8196C795B2BE053021F160A469A бил съставен процесният електронен фиш № 8504821249, с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение № 8504821249, за сегмент 1000811673 дължимата сума е в размер на 0,51 лв.

Видно от находящата се по делото разписка, ЕФ е бил връчен на 07.05.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението CB17B8196C795B2BE053021F160A469A, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за въпросното преминаване по платена пътна мрежа липсва валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по 3 надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

На първо място следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя касателно настъпила давност за преследване за извършеното нарушение, съдът намира за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия „след прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл.

82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН:. Посоченото тълкувателно решение дава отговор на въпрос, касаещ давността относно изпълнението на наложено административно наказание, а не давността, отнасяща се до самото наказателно преследване. В мотивационната част на това тълкувателно решение изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.". Също така, в мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от 27.,02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 ЗАНН, и по чл. 82 ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория – след влизането му в сила, и имат различно правно значение – в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във втория – да реализира изпълнението на наложената санкция.".