Решение № 65 от 20.04.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пирдоп, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20251860100772 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Черни връх № 51Г, ап./офис 32, с пълномощник Р.Н.Т. - действащ в качеството си на управител на дружество чрез адв.Т. К. - член на САК, сл.адрес: гр.С., бул."************" №**, ет.*, СРЕЩУ С. З.

М., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с. Ч., Община Ч., обл.С., ж.к."**********" бл.*.

В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч. по ч. гр. д № 2493/2025г. по описа на РС -Враца, VI състав и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение с рег. № 1490/07.08.2025 г., изд. на осн. чл. 410 от ГПК, по същото дело за вземане, произтичащо от Индивидуален договор за потребителски кредит /ИДПК/ № OL00122015 от 16.04.2025г., сключен с ищеца за следните суми: 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №OL00122015 от 16.04.2025г., ведно със законната лихва от 07.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава /мораторна лихва/ за период 01.06.2025 г.-06.08.2025 г. в размер на 16.12 лв. /шестнадесет лева и 0,12 стотинки/, както и сумата 21,25лв. /двадесет и един лева и 0,25 стотинки/, внесена държавна такса и 400,00 лв. /четиристотин лева/, адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. Заповедта е връчена на С.

М., която в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подала възражение, че оспорва изцяло вземането.

Предвид това и с оглед указанието на съда, съгласно разпореждане, рег. № 4473/29.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2493/25 г. по описа на РС-Враца, 4-ти гр. състав, връчено редовно на дружеството на 29.10.2025 г., както и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за „КРЕДИТО" 1

ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството по издадената заповед с пр. осн. чл. 422 от ГПК в месечен срок от разпореждането пред родово и месно компетентния съд по местожителството на ответника, което е Районен Съд - гр. Пирдоп.

В исковата молба се твърди, че паричните им претенции се основават на подписан между „КРЕДИТО" ООД - като кредитор и С. З. М. - като кредитополучател, ИДПК, с рег. № OL00122015 от 16.04.2025 г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП , с който е уговорено заплащане на сумите по договора чрез 1 бр. месечна вноска, с падеж на същата /след 45 дни/- на 31.05.2025 г., съгласно погасителен план по приложение №1 - към договора. По силата на сключения ИДПК на ответницата-Н. е бил предоставен паричен заем за сумата от 700,00 лв. което личи от приложена разписка № 2000000472423461 от 16.04.2025 г.в 18:02 ч. за наредена през платежна система „Изипей" сума от 700,00 лв.

Заемната сума от 700,00 лева е била предоставена в полза и владение на ответника чрез изплащане на каса на 17.04.2025 09:43:46 ч., което се удостоверява от приложен документ:

Информация за превод, изплатен в офис на Изипей АД на с получател: С. З. М., за сума:

700.00 лв. и основание Договор за к-т 122015 от 16.04.2025 г. , както и от актуална счетоводна справка за размера на дълга. Към датата на справката кредитът е в просрочие от 166 дни. Също така, отчетено е, че след връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на длъжника, Н. е направила плащане по сметката на ищеца в размер на 100 лв. на дата:

22.08.2025 г., което плащане е отнесено за погасяване на част от разноските, така остатъкът от сумата за разноски по заповедта възлиза на 321,25 лв., а общата цена на установителния иск е: 1037,62 лв. /словом: хиляда тридесет и седем лева и 0,62 ст./.

В исковата молба се твърди, че в производството по делото ищецът носи задължението да докаже сключването на договор от разстояние, както и че договорът е сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР. В тази връзка поясняваме на съда, че сключването е осъществено по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на Кредито ООД и направен избор за вида кредит, от „КРЕДИТО“ е изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща, съдържащ визуализация на целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF формат с наименование: "Общи условия за предоставяне на потребителски кредити, приети на 08.04.2025 г." /вж. приложено доказателство/. В текста на имейла е описано, че ако заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвежда данни за имейл/потребителско име, парола и попълва цифрите от получения от кредитополучателя четирицифрен СМС-код, който играе ролята на електронен подпис, съгласно уговореното между страните в договора.

В исковата молба се твърди, че подписването на договора от страна на длъжника е било осъществено чрез въвеждането на посочения СМС-код, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя /вж. приложено попълнено заявление за онлайн кандидатстване за кредит/. При подписване на договора с въвеждане на изпратения СМС се счита, че договорът е валидно сключен от страна на клиента, а КРЕДИТО получава в програма си статус на кредита „потвърден". Относно задължението им да докажат, че 2 заемодателят е предоставил, съответно заемополучателят е получил и усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, предоставят платежно нареждане за незабавно изплащане на заемната сума и потвърждение за получаването й от клиента на каса. Относно твърденията им за настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер, се позовават на информацията на стр. 1 на договора, в която са посочени параметрите на кредита, датата на падежа и погасителният план към договора. В Приложение № 1 към ИДПК № OL00122015 от 16.04.2025г., е бил одобрен от страните „погасителен план", който показва падежа и настъпилата изискуемост, както и размерът на претенцията. Сумата за такси и неустойки не са уговаряни между страните и това е видно от т. 3.1. Видно от представените по-горе доказателства, страните са обвързани от валиден договор за потребителски кредит, сключен при условията на Закона за потребителския кредит, за който намира приложение уредбата на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД. Сумата е била усвоена от потребителя и не е върната на падежа, нито към датата на заявлението, нито към момента. Възражението за оспорване на „вземането" е бланкетно и недоказано. При разпределяне на доказателствената тежест по делото, ответника следва да ангажира доказателства, че е платила изцяло и в срок задължението си по сключения ИДПК.

Вземането за главница /700,00лв./ и мораторна лихва /16.12 лв./ е заявено в цялост. На осн. чл. 86 от ЗЗД върху главницата е дължима и законна лихва за забава от датата на заявлението /07.08.2025 г./ до датата на окончателното изплащане, която претендират.

Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на С. З. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Ч., Община - Ч., обл. С., постоянен адрес:ж.к. „********“ бл.*, че дължи на ищеца „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК 204554530, гр. София сумите, произтичащи от ИДПК № OL00122015 от 16.04.2025г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, а именно: 700,00 лв.

/седемстотин лева/, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №OL001 22015 от 16.04.2025г., ведно със законната лихва от 07.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 16,12лв.

/шестнадесет лева и 0,12 ст./ - мораторна лихва за периода от 01.06.2025 г. до 06.08.2025г., както и сумата 21,25лв. /двадесет и един лева и 25 ст./, внесена държавна такса и 300,00 лв.

/триста лева/, остатък от адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, които суми са признати и установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с рег. № 1490/07.08.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 2493/25 г. на РС-Враца, VI състав.

Ищецът моли съда да присъди в полза на КРЕДИТО" ООД, гр. София сторените в настоящето исково производство разходи, съобразно предоставените доказателства за тяхното реално изплащане.

Ответницата С. З. М., с ЕГН: ********** в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дала писмен отговор, не представила писмени доказателства и не е направила доказателствени искания.

Ответницата, в отговора на ИМ твърди, че оспорва предявения иск по основание и размер, като признава, че е сключен договор за кредит 700 лева, но оспорва претендирания размер на задължението. Ответницата в отговора на ИМ твърди, че има внесени 100 лева, които не 3 са приспаднати от претендираната сума. Оспорва претендираните разноски в размер на 321,25 лева, като недоказани и прекомерни. Ответницата в отговора на ИМ твърди, че е уведомила Кредито, че имала затруднение от юли месец 2025г., защото остнала без работа и е регистрирана като безработна в бюрото по труда и няма постоянни доходи в момента.Ответницата в отговора на ИМ моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, а при условията на евентуалност, частично.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети Изходящ имейл от Кредито с документи за потвърждаване на искане за кредит; Потвърдителен имейл за извършени плащания; Договор за правна защита и съдействие от 25.11.2025 г.; Разпореждане рег.№4473/29.09.2025г. по ч.гр.д.№2493/2025г. по описа на РС-Враца; Разписка за извършено плащане от дата 16.04.2025г.; Извлечение от регистър искания със статус потвърден на договора; Доказателства за сключването на договор от разстояние; Потвърдителен имейл за нареден паричен превод; Заповед за изпълнение на парично задължение и разпореждане по ч.гр.д. № 2493/2025 г. на РС-Враца, 4-ти гр.с-в; Попълнено заявление за онлайн кандидатстване за кредит; Актуална справка за размера на задълженията по ИДПК № OL000122015/16.04.2025 г.; Общи условия за предоставяне на потребителски кредити, приети на 08.04.2025 г.; ИДПК № №OL000122015/16.04.2025 г., приложено е електронно ч. гр. д № 2493/2025г. по описа на РС-Враца, по което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.415, вр.чл.422 ГПК на ищеца, е предявен срещу ответника в установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение, като задължението на ответника произтича от сключен с ищеца договор ИДПК № OL000122015/16.04.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл. 415, вр. чл. 422, ал.1 ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена на ответника. От събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника по облигационното му отношение с ищеца, като не се доказа изпълнението на същия от длъжника. Съобразно представените и ценени доказателства, настоящия съдебен състав не установи нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо 4 ответника.