Решение № 415 от 21.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500218 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. Р. Я. чрез пълномощника й адвокат И. А. против решение № 3871 от 28.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 2038 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав, с което е осъдена въззивницата да заплати на П. В. С. сумата от 7 215,72 лева, представляваща половината на сбора от заплатените 12 анюитетни вноски, всяка в размер на 1 102,38 лева и една в размер на 1 202,88 лева, платени за периода месец март 2023 г. – месец март 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на претендираната сума, на основание член 127, алинея 2 от ЗЗД; както и сума в размер на 2 547,73 лева, представляваща сторени съдебни разноски в производството пред Районен съд - Варна, на основание член 78, алинея 1 ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага се, че общият размер на кредита за периода до погасяването му е 200 944,96 лева или всяка от страните дължи по 100 472,48 лева. Ищецът С. към 07.08.2025 г. е погасил 95 656,14 лева от кредита или с 4 816 лева по-малко от размера на неговата част от задължението, отнесено във вътрешните отношения между страните, а към датата на претендирания период /март 2023 г./ платеното от него е в размер на 84 427,53 лева, тоест към края на периода месец /март 2024 г./ С. не е изплатил изцяло своята част от задължението към банката. Счита се, че спорният въпрос е откога възниква регресното право на иск на един солидарен длъжник към другия за надплатеното в повече по общо тяхно задължение спрямо кредитора, като на този въпрос първоинстанционният съд е дал отговор, позововайки се на неотносима към спора практика на ВКС. Въззивницата намира, че солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по член 127 от ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част, като подкрепя становището си с обилна съдебна практика. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново за отхвърляне на иска.

1

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата молба П. В. С. сочи, че ответницата Г. Р. Я. са били във фактическо съпружеско съжителство, по време на което са закупили апартамент № ***, находящ се в град В. - бул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, за сумата от 166 245 лева, от които 149 600 лева била заплатена с банков кредит, сключен с „У. Б.“ АД. За обезпечаване на кредита бил сключен договор за банков ипотечен кредит № ***/237981556040 от 04.01.2018 г. и била учредена договорна ипотека с нотариален акт /НА/ за договорна ипотека № *, том I, рег.№ 103, дело.

№ 5/2018 г. на нотариус И. М. – И., помощник нотариус по заместване на К. К.. Излага, че единствено ищецът е погасявал задължението по ипотечния кредит, като от началото на месец март 2023 г. е погасил 12 анюитетни вноски, всяка от които в размер на 1 102,38 лева, дължима до 14-то число на месеца, и една анюитетна вноска в размер на 1 202,88 лева, заплатена на 14.12.2024 г. Поради това и сезира съда с искане за осъждане на ответницата Я. да му заплати сумата от 7 215,72 лева, представляваща половината на сбора от заплатените 12 анюитетни вноски, всяка в размер на 1 102,38 лева, и една в размер на 1 202,88 лева, платени за периода месец март 2023 г. – месец март 2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на претендираната сума.

В срока по член 131 от ГПК ответницата Г. Р. Я. е депозирала отговор на исковата молба, в който в който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че страните по делото са живели във фактическо съжителство, по време на което са придобили в равни дялове описания в исковата молба недвижим имот – апартамент № ***, както и, че имотът е закупен чрез банков кредит, отпуснат на П. В. С., по който тя е солидарен длъжник.

Поддържа, че регресното право за ищеца не е възникнало, тъй като С. не е платил повече от половината от общото задължение по кредита, възлизащо в размер на 201 234,66 лева. С оглед горното моли за отхвърляне на иска.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание член 127, алинея 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съобразно която норма всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

Между страните не се спори, че е сключен договор за кредит, с която сума е финансирано закупено в съсобственост жилище; че страните са солидарно задължени по посочения договор за кредит, тоест съгласно член 127, алинея 1 от ЗЗД те дължат по равно; че дължимите за периода месец март 2023 г. – месец март 2025 г. анюитетни вноски по договора са плащани от ищеца.

2

Правната уредба на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон /ТЗ/ и в Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение в член 430, алинея 1 от ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Посочените характеристики са присъщи и за договора за банков ипотечен кредит, като разликата е в това, че кредитът се обезпечава с ипотека.

При сключен договор за банков кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по член 127, алинея 2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другия солидарен длъжник следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски. В тази хипотеза предвиденото в член 127, алинея 2, изречение първо от ЗЗД „изпълнил повече от своята част”следва да се разбира платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски по договора за банков кредит. Изводът се извежда от предвиденото в разпоредбата на член 60, алинея 2 от ЗКИ, според която, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на член 417 от ГПК. С посочените разпоредби е уредена възможността банката да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит, което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници всеки от тях дължи плащане на солидарния длъжник, който е платил тази вноска. Ако се приеме обратното при дългосрочните ипотечни кредити – тези със срок на погасяване на задължението от 10 и повече години правото на платилия солидарен длъжник да получи платеното в повече би могло да не се реализира при евентуално възражение на другите солидарни длъжници за погасяване на вземането по давност, което го поставя в понеблагоприятно положение от солидарните длъжници, които не погасяват задължението.

Освен посоченото следва да се съобрази и обстоятелството, че при банковите кредити с променлив лихвен процент, и при изплатени месечни вноски от солидарен длъжник за част от кредитния период е невъзможно да се изчисли останалата неиздължена част от задължението до края на периода, тъй като лихвата е променлива, за да се прецени платилият солидарен длъжник изпълнил ли е повече от своята част от целия кредит.

Като взема предвид изложеното и спецификата на договора за банков кредит съдът намира, че солидарният длъжник по този договор с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски, ако е изплатил една или няколко вноски има правото да претендира на основание член 127, алинея 2 от ЗЗД от другия солидарен длъжник да му върне припадащите му се част от тези вноски.

В този смисъл е практиката на ВКС – решение № 191 от 23.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 3907/2016 г. на IV ГО; решение № 16 от 4.02.2020 г., постановено по гр.д.

№ 1222/2019 г., III ГО; и други.

С оглед идентичните крайни изводи на настоящия състав на въззивния съд с тези първоинстанционния такъв, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на спора пред двете инстанции и на основание член 78, алинея 3 от ГПК въззивницата дължи репариране на разноските, сторени от ищеца - въззиваема страна пред настоящата инстанция, които са в размер на 300 евро.

3

Мотивиран от изложеното, на основание член 272 от ГПК, съставът на ВОС РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3871 от 28.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 2038 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав.

ОСЪЖДА Г. Р. Я. ЕГН ********** от град В. - бул. „Х. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап. 18 да заплати на П. В. С. ЕГН ********** от град В. - бул. „Х. Б.“ № **, сума в размер на 300 /триста/ евро, представляваща сторените от него съдебни разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, считано от връчването на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4