Определение № 542 от 19.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. София, 15.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602060 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Постъпил е частен протест № 6664/10.10.2023г. от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 4.01.2023 г. по н .ч.д. № 2036/2022г. по описа на Софийския районен съд - НО, 103-ти състав, с което първостепенният съд е отменил постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 2152/2019 г. по описа на 2 РУ-СДВР, пр.пр. № 39833/2019 г. по описа на СРП.

В депозирания до настоящия съд протест прокурорът сочи, че определението на СРС е незаконосъобразно. Преди всичко представителят на държавното обвинение изтъква, че жалбата срещу постановлението, по която първоинстанционният съд е проверил определението, е била просрочена и като такава е била процесуално недопустима.

Прокурорът основава своето твърдение на датата на връчване на постановлението за прекратяване на жалбоподателя М.Б.М. – 4.01.2022 г., от което следва, че срокът е изтекъл на 11.01.2022 г. Жалбата обаче била подадена на 12.01.2022 г., след изтичане на 7-дневния срок за обжалване. Излага алтернативни доводи, че определението на Софийски районен съд е незаконосъобразно, защото в хода на разследването е била установена несъмнена фактическа обстановка, която обосновава правните изводи в постановлението за прекратяване.

Софийският градски съд, като обсъди доводите в депозирания частен протест срещу определението на СРС, както и материалите по досъдебното производство, намира следното.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 НПК. Протестът срещу определението е подаден в предвидения в закона срок и произхожда от процесуално легитимирано лице – прокурор при СРП, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство е изведено деловодно с рег. № 39833/23.12.2021 г. В диспозитива му е било указано препис от него да бъде връчен на М.Б.М., като е разяснено, че подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на преписа.

1

В материалите по досъдебното производство, на л. 192 от досъдебното производство, е приложено известие за доставяне (т.нар. ,,обратна разписка’’), в което е отразено, че съобщението е връчено на 4.01.2022 г., 8,30 ч., лично на първоинстанционния жалбоподател М.М..

Жалбата, с която е сезиран районният съд да осъществи съдебния контрол по чл. 243 НПК в досъдебното производство, действително носи печат на регистратурата на СРС на 12.01.2022 г., но е видно, че е била подписана с електронен подпис на 11.01.2022 г. и изпратена с електронна поща на електронния адрес на районния съд и получена на 11.01.2022 г, 23:06 ч. – факт, който е установим по приложената от съдебната администрация разпечатка на имейл към жалбата.

От тези несъмнено установени обстоятелства на връчването се установява, че то е валидно осъществено по реда на чл. 180, ал. 1 НПК, а жалбата е подадена в законоустановения срок, в последния ден на неговото изтичане. Поради това доводите, изложени в частния протест, за нейната недопустимост са неоснователи.

На следващо място въззивният съд извърши проверка на законосъобразността на атакуваното определение на районния съд.

Първоинстанционният съд е приел за неясна волята на прокурора относно това кое наказателно производство се прекратява, тъй като в диспозитива на постановлението било отразено, че досъдебното производство № 3383 ЗМК954/2018 г. по описа на 8 РУ-СДВР, пр. пр. № 29104/2018 г. по описа на СРС, но по делото били приложени материалите по досъдебно производство № 2152/2019 г. по описа на 2 РУ-СДВР, пр. пр. № 39833/2019 г.

Районният съд е отчел същевременно, че с постановлението е прекратено наказателно производство, което е било водено за това, че на 24.10.2019 г. около 17 ч. в гр.

София, ул. „ Г. С. Раковски“, на кръстовището с бул. „Сливница“ е причинена на М.Б.М. лека телесна повреда от старши полицай при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК.

Предметът на приложеното по делото досъдебно производство № 2152/19 г. на 2 РУСДВР е идентичен с описания от районния съд.

Видно е, че в титулната част на обжалваното пред СРС постановление е посочен същият номер на досъдебно производство, който кореспондира и на верния номер на прокурорска преписка.

На основата на посочените факти въззивният съд намира, че не съществува съмнение кое наказателно производство прокурорът е прекратил. Допуснатата техническа грешка в диспозитива на постановлението не внушава съмнение в тази насока, тъй като всяко наказателно производство се индивидуализира със своя предмет. Независимо от това, техническата грешка е била преодолима при произнасянето на районния съд.

Поради това въззивният съд намира, че неправилно районният съд е отказал да разгледа въпросите по същество и е отменил постановлението за прекратяване на формално основание, което не съществува.

С оглед на обстоятелството, че съдебният контрол в досъдебното производство върху прекратяването на наказателно производство включва две съдебни инстанции, липсата на произнасяне по законосъобразността на прекратяването от районния съд налага определението да бъде отменено и върнато на същия съдебен състав за произнасяне по същество.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК,

Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на СРС, НО, 103-ти състав по НЧД № 2036/2022 г., с което е било 2 отменено постановление на СРП от 21.12.2021г. за прекратяване на наказателното производство по досъдено производство № 2152/2019г. по описа на 2 РУ-СДВР, пр.пр. № 39833/2019 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК.

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 103-ти състав за произнасяне по обосноваността и законосъобразността на обжалваното пред него постановление.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3