Определение № 544 от 01.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. София, 01.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600617 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура Благоевград срещу протоколно определение № 438 от 19.4.2023 г., постановено по н.о.х.д.

№ 184/23 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, НО, 8. първоинстанционен съдебен състав, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираното съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимия в досъдебната фаза.

С протеста се поддържа становище за неправилност на определението. Излагайки своите съображения, прокурорът аргументира тезата си, че внесеният обвинителен акт не страда от сочените от съда пороци и отговаря напълно на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК като обвинението е формулирано пълно и ясно. По същество изтъква, че посочването на двете форми на изпълнителното деяние „избегнал установяване и плащане на данъчни задължения“ не е от естество да затрудни правото на защита на обвиняемия, доколкото деянието било описано прецизно с всички негови признаци от обективна и субективна страна, а прокуратурата приела за доказано, че подсъдимият С. И. е избегнал както установяването, така и плащането на данъчни задължения. В подкрепа на заявеното прокурорът посочва и съдебна практика, приемаща едновременното наличие на двете деяния. Отделно от това, намира, че въпросът касае съществото на делото.

На следващо място, представителят на прокуратурата намира за неправилно становището на съда относно възприетата квалификация по чл. 26, ал. 1 НК. В тази връзка посочва, че и при двете продължавани престъпления не са налице прекъсвания между отделните деяния с продължителност повече от една година, както и че всяко от тях се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Прокурорът изразява несъгласие и с констатациите на съда за липса на детайлно описание за всяка от процесните сделки относно размера на сумите, влезли в патримониума на двете дружества. Настоява, че в обвинителния акт е описано подробно поведението на подсъдимия, идентично при всяка от сделките, като от него ставало ясно, че сумите изобщо не са постъпвали в патримониума на дружествата, а били укрити.

Държавният обвинител оспорва приетото от съда противоречие между цифровото изписване на приложимия данъчен закон и словесното описание на относимите към този данъчен закон разпоредби. Оспорва и приетия от съда дефицит на факти за субективната 1 съставомерност на деянията.

Отправеното към въззивната инстанция искане е за отмяна на протестираното определение и връщане на делото на съда с указания за насрочване и разглеждането му в съдебно заседание.

Срещу протеста е постъпило възражение от адвокат Е. Н., в качеството й на защитник на подсъдимия, с което се претендира потвърждаване на определението. Във възражението са изложени подробни съображения в подкрепа на възприетото от съда, респективно – в оспорване на изложените в частния протест доводи. Първият защитен аргумент, че е невъзможно по отношение на едно и също данъчно задължение да се осъществят и двете форми на изпълнителното деяние, е подкрепен с разясненията, дадени в ТР № 4/2016 г. на ОСНК на ВКС, на които се е позовал и съставът на САС, отменил първоинстанционната осъдителна присъда на С. И.. В същата насока, поддържа се във възражението, са били и указанията на ВКС (дадени в отменителното Решение № 188, постановено по н.д. № 937/20 г., второ наказателно отделение), които са задължителни относно прилагането на закона.

На довода относно квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК защитникът противопоставя приетото в отменителното Решение № 382 от 2.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 907/21 г., съобразно което прокурорът не е изложил никакви твърдения в обвинителния акт защо въпреки установената продължителност е налице една и съща обстановка и еднородност на вината, при които последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, при положение че се касае за данъчни престъпления по два отделни закона.

Защитникът поддържа, противно на твърдението в частния протест, че конкретни фактически действия, с които И. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, не са описани в акта на обвинението. В тази връзка, че отбелязаното от прокурора на сочените от него абзаци на стр. 3 и стр. 4 от акта съдържа описание единствено на твърдените намерения и желание на И., но не и какво конкретно е направил.

За защитата фактическите рамки на обвинението отсъстват, тъй като не отразено как са постъпили недекларираните приходи в патримониума на двете дружества, какъв е произходът на сумите и какво е правното основание за получаването им. От друга страна – чрез заявеното от прокурора в частния протест, че сумите не били постъпили в патримониума на дружествата, се обезсмислял целия обвинителен акт, тъй като, ако паричните суми действително не били приход, то те не биха могли да обосноват възникване на данъчно задължение.

С възражението е споделена констатацията на съда за наличие на противоречие между цифровото изписване на приложимия данъчен закон и словесното отразяване на относимия към този състав факти. Неясно било, с оглед противоречивите формулировки, установена ли е и как данъчната печалба, при положение, че се борави със „счетоводна печалба“, която обаче няма никакво отношение към дължимия по ЗКПО корпоративен данък.

Накрая – защитникът поддържа, че липсва всякаква конкретизация относно съзнанието за неистинност на декларираното по двата закона, особено в случаите, в които И. не е договарял лично, не е получавал лично продажната цена, а договорената такава в договора съвпада с получената в касата на двете дружества.

Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 24.4.2023 г.) Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.

В настоящия случай е от значение процесуалната съдба на делото дотук, поради което следва да бъде проследена.

Срещу С. К. И. е бил внесен обвинителен акт за разглеждане в съда на 14.11.2017 г. и 2 е образувано н.о.х.д. № 592/17 г. Подсъдимият е бил предаден на съд за две престъпления: по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2., вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2, предл. 1., вр. чл. 26, ал. 1 НК. С Присъда № 4536 от 21.9.2019 г. подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по така повдигнатите срещу него обвинения.

Срещу присъдата е била депозирана въззивна жалба. С Решение № 256 от 27.7.2020 г. на САС, НО, 3. състав присъдата е била потвърдена.

Въззивното решение е било обжалвано с касационна жалба и с Решение № 188 от 10.8.2021 г. на ВКС, Второ наказателна отделение – отменено. С цитираното решение е прието, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение от категорията на „абсолютните“, тъй като не е мотивирал акта си. Конкретно е акцентирано върху това, че:

„…възприетата фактическа обстановка на практика не разкрива собственото поведение на подсъдимия И., въз основа на което Софийският апелативен съд е направил заключение, че отделните деяния, включени като елементи на продължавана престъпна дейност, покриват съответен състав от престъплението по чл. 255 НК.“;

„Независимо че изрично е възпроизвел съдържанието на чл. 19 и на чл. 22 от ЗКП, съдът е изграждал констатации за деклариран размер на „счетоводна печалба“;

„Защитникът обаче последователно е възразявал, че по делото не е установено дали сумите са постъпвали като приход в касата на дружеството, от кого и къде е извършено плащането.“;

„Факти, че паричните средства, приети като разлика между действително платеното и отразеното във фактурите, са останали налични в самото дружество, не е изложил. Не е представил и съображения защо приема, че само по себе си получаването на сума от съответно физическо лице, в т.ч. от подсъдимия, която не е влязла в касата или сметката на дружеството, покрива състава на данъчно престъпление“;

„Защитата изрично е изтъквала и доводите, че основният състав по чл. 255, ал. 1 НК очертава формите на изпълнителното деяние, изрично изброявайки и начините на извършване на престъплението; че по отношение на едно и също задължение не е възможно да се избегне плащането, ако задължението не е установено, защото в този случай то не е ликвидно. А на изпълнение подлежат ликвидни и изискуеми данъчни задължения. Двете форми могат да се осъществят и едновременно, ако напр. се осуетява установяването на едно задължение и се избягва плащането на друго, правилно установено.“

При новото разглеждане на делото в САС първоинстанционната присъда е отменена с Решение № 382 от 3.12.2021 г. Видно от съдържанието на последното, при постановяването на присъдата са били допуснати съществени процесуални нарушения, производни от дейността на прокурора, формулирал незаконосъобразно обвинение. За такива въззивният съд е приел вменяването на подсъдимия на две от формите на изпълнителното деяние за едно и също задължение, както и неяснота за квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК, доколкото между отделните деяния и за двете престъпления има периоди на прекъсвания с различна продължителност, стигаща до седем месеца. Делото е върнато за нова разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания да се съобрази допуснато ли е съществено процесуално нарушение в досъдебната фаза.

В проведеното на 24.1.2022 г. разпоредително заседание окръжният съд е намерил, че следва да прекрати съдебното производство и като се е позовал на задължителните указания, дадени в решенията на ВКС и на САС, подробно е констатирал изброените в тях пороци на обвинителния акт.

С Определение № 191 от 11.3.2022 г. на САС, НО, 4. наказателен състав е потвърдено определението на Окръжен съд – Благоевград като са споделени всички изводи на първата инстанция.

3

С внесения сега обвинителен акт обвинението остава все така неясно формулирано.

Указанията на касационната инстанция са задължителни при новото разглеждане относно отстраняването на допуснатите съществени процесуални нарушения (чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК). В разглеждания случай с касационното решение са били коментирани мотивите на въззивното решение, възпроизвеждащи обаче фактологията и правната квалификация на деянията така, както са били приети от първата инстанция. Последната на свой ред е възприела тезата на обвинението и по този начин, както е отбелязал и въззивният съд при новото разглеждане на делото в САС, пороците от обвинителния акт са пренесени в мотивите. В този смисъл – решението на касационната инстанция е изцяло релевантно и трябва да бъде отнесено към съдържанието на обвинителния акт при преценка за съответствието му с разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК. При осъществяването на тази проверка САС споделя напълно изводите на първата инстанция. Първостепенният съд е посочил проблемите с формулираното обвинение, съобразявайки се изцяло със съдържанието на касационното и въззивното решения. Вместо да изпълни дадените ясни и конкретни указания за отстраняване на пороците в обвинителния акт, прокурорът е внесъл същото непълно и противоречиво фактологично обвинение и с неясна правна конструкция.

С изложените в частния протест доводи не се и твърди нарушенията да са били отстранени, а по същество се оспорват констатациите на съдилищата, обективирани във влезли в сила съдебни актове. Затова, в отговор на всички доводи в протеста, обобщено може да се посочи, че по поставените въпроси има обвързващо разрешение, което не подлежи на пререшаване.

Концепцията на обвинението следва да бъде изяснена като се съобразят изцяло подробните указания на окръжния съд (в протестираното сега определение) за отразяване на релевантната фактология по пълен и безпротиворечив начин и за подвеждането й под съответстващата правна квалификация. От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки на обвинението. В разглеждания казус това изискване не е постигнато. Следва да се подчертае, че в Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4.2).