Решение № 206 от 02.11.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Кюстендил, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20221500500307 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.П. и К.К., чрез пълномощника си адв. М. Г. от САК, против Решение № 145/01.04.2022 г., постановено по гр.д. №1579 от описа на Районен съд Дупница за 2021 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че по делото били доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане и суброгацията. Не се споделя извода на съда за липса доказателства досежно употребата на алкохол от страна на виновния водач при настъпването на процесното ПТП. Това обстоятелство било установено с протокола за ПТП, като официален документ в частта му с констатацията, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол от 0,84 промила. Тя не била оборена в хода на производството.

При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло.

Не ангажира доказателствени искания. Претендира и сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба, като в хода на първоинстанционното производство ответникът е бил представляван от назначен от съда негов особен представител.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез изрична молба, като желае и присъждане на разноски за настоящата инстанция, а представителят на въззиваемата страна не се явява.

1

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Районен съд-Дупница е бил сезиран с искова молба, депозирана от ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.П. и К.К., чрез пълномощника си адв. М. Г. от САК против З. В. Б., с ЕГН **********, с адрес ***. Отправеното към съда искане е за присъждане на сумата от ** лева, представляваща изплатеното от *** застрахователно обезщетение в размер на ** лева и ликвидационни разноски в размер на ** лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение. Ищецът е поддържал, че на 18.03.2018 г. на автомагистрала „Струма“, км 24+500 среда ляво, в посока към град София, настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с ДК № ** – З. Б.. Позовал се в тази насока на представения протокол за ПТП № ***., съставен от органите на КАТ, в който било посочено, че при управление на посочения лек с несъобразена скорост с релефа на местността и пътните условия (ляв завой и мокра пътна настилка) се отклонил надясно в отводнителна канавка и след това наляво, след което самокатастрофирал в еластична ограда. Последица от това били материални щети: увредена е единична oграничителна система за пътища (мантинела) - 8 м.

За посочените обстоятелства при ищцовото дружество постъпило уведомление от представител на собственика на увреденото имущество - АПИ - ОПУ - Перник, по което била заведена щета с № 1810013523. Сочи се, че според представения доклад по щета № 1810013523 причинените щети в резултат на ПТП, са в размер на ** лева. Именно в този размер било определеното и застрахователно обезщетение за увреденото имущество, 8 м единична ограничителна система за пътища - мантинела. Посочената сума била изплатена на застрахованото лице АПИ-ОПУ-Перник по банков път на 26.09.2019 г. Представен по щетата бил платежен документ за кредитен превод с референция № *** за сумата от ** лева.

Поддържано е още, че „Гражданска отговорност” на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с ДК № ** бил застрахован по застраховка в *** със застрахователна полица № ***, с валиден срок на действие от 08.03.2018 г. до 07.03.2019 г.

И доколкото видно от представения протокол за ПТП № ***. той управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата но закон норма - 0, 84 промила, искът е насочен против него.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, в който е застъпено становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.

В хода на производството са приети приложените с исковата молба писмени доказателства - застрахователна полица „Гражданска отговорност” ***, валидна до 07.03.2019г.; Уведомление от ОПУ- Перник до **; Протокол за ПТП № ***.; Опис на увредени елементи по ГО; Количествено - стойностна сметка 1; Количествено - стойностна сметка 2; Доклад по шета № 1810013523/08.05.2018г.; бюджетен превод за сумата от ** лв. по сметка на ОПУ – Перник от 25.09.2018г. превод с референция БТ 18269976683368 от 16/05/2018 г. за сумата от 460,82 лева; регресна покана до ответника с изх. № РГ 01577/10.10.2019 г. и обратни разписка, видно от която пратката не е потърсена (регресната покана) не е връчена на ответника. Съдът е изискал от ОД на МВР – Перник и административно – наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, която също е приета по делото, в т.ч. АУАН № 0310907/18.03.2018г.; НП № 18-1158001201/30.04.2018г.; протокол за ПТП № ***., съставен от органите на КАТ и декларация от ответника.

2

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля И.С..

Въз основа на приетите и обсъдени доказателства първоинстанционният съд е приел, че искът Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, като и искания за събиране такива не са били поддържани.

Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК при извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт въззивният съд приема, че той е валиден - постановен от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая въззивната инстанция споделя изцяло установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд. Той, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, е определил правната квалификация на предявения иск като такава по чл.500 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Възражения в т.см. не са постъпили, но за прецизност ще се посочи, че този състав също я приема, с оглед обективните и субективни предели на повдигнатия правен спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 от ГПК, очертани от ищеца с исковата молба.

Законът, уреждащ спорното правоотношение между страните е Кодексът за застраховането (КЗ) и в частност нормата на чл. 500 вр. с чл. 433, ал.1 т.3 от него. Според посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от първия обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

В случая страните не спорят, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност, материализиран в застрахователна полица „Гражданска отговорност” ***, валидна до 07.03.2019 г.

Не е спорно и това, че в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП.

Липсва спор и досежно факта на изплащането на застрахователното обезщетение.

Спорът, поддържан и пред въззивната инстанция, е единствено за това дали виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Досежно този елемент от спора ищецът се е позовал на отразеното в протокола за 3

ПТП № ***. в частта му за констатирана употреба на алкохол. Той е подписан и съставен от присъстващия на място автоконтрольор, който е отразил, че ответникът е управлявал автомобила с несъобразена скорост спрямо релефа на местността и състоянието на пътя, като в графа „Алкохол“ е вписал, че концентрацията е в размер на 0,84 промила и е издаден талон за кръвна проба.

Но въз основа на този протокол е издаден АУАН № 0310907/18.03.2018г., съответно и НП № 18-1158-001201/30.04.2018 г., в които като причина за настъпилото ПТП се сочи, че водачът се движи с несъобразена скорост спрямо релефа на местността и състоянието на пътя (ляв завой, мокра настилка и дъждовалеж), в следствие на което губи контрол на МПС, преминава в дясно, блъска се в отводнителна канафка, след което преминава в ляво и се блъска в метална еластична ограда, с което реализира ПТП и виновно е нарушил чл. 20, ал.

2 от ЗДвП.

Няма данни за постъпило възражение по акта, респ. жалба против издаденото наказателно постановление.

Така данни, че при реализирането на ПТП ответникът е употребил алкохол, и то с концентрация от 0,83 промила, респ., че е издаден и талон за кръвна проба, се съдържат единствено в протокола, но административно наказателната му отговорност по реда на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП не е била ангажирана.

При тези установени обстоятелства, действително е споделимо схващането, че протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.

179, ал. 1 ГПК. Безспорно е, че се ползва с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, а съгласно чл. 179 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Такава част от протокола за ПТП в случая съставлява частта, в която е отразена концентрацията на алкохол у водача, причинил процесния пътен инцидент. Именно в тази част той обаче е бил оспорен от особения представител на ответника с твърдения, че реалната концентрация на алкохол е неустановена.

Въпреки оспорването и разпределената във връзка с това доказателствена тежест, не се ангажирани доказателства, които да установят, че сочената стойност на концентрация на алкохол е над допустимата, респ. именно в конкретния размер от 0,83 промила.

Приемлива в този смисъл е тезата, че управляването на МПС след употреба на алкохол, независимо от това каква е концентрацията на алкохол в кръвта на водача, винаги представлява забранено от закона поведение. Законодателят обаче изрично е уредил хипотези, при които установеното количество на концентрация на алкохол в кръвта на водача е от значение. Такава е нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, в която разпоредба е предвидено, че при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство , деянието на това лице представлява административно нарушение. Такава е и нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК, съгласно която, когато концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над 1,2 на хиляда, неговото деяние е престъпление. Тези именно норми имат за цел да определят кога неправомерното поведение на водача, което ще е налице винаги, когато той управлява МПС след употреба на алкохол, ще се характеризира с такава обществена опасност, че да представлява административно нарушение, и кога тя ще е още по-голяма, че то вече е престъпление.