Решение № 787 от 02.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Плевен, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430101203 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. Б. И. против ****, в която се твърди, че ищцата е работила при ответника по трудов договор на длъжността ****, като ТПО е прекратено със заповед от 19.02.2025г., на осн.чл.71, ал.1 от КТ.Твърди се, че не е изплатено трудовото възнаграждение в размер на 10570лв. за период м.декември 2024.-19.02.2025г. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, посочени по-горе, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на ИМ, до окончателното изплащане на сумата. и се дължи лихва върху главница/ неизплатено ТВ/ по чл.245, ал.2 от КТ в размер на 60лв. за периода 25.01.2025г.-25.02.2025г. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение ,с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, посочени по-горе, ведно със законната лихва върху главниците за периода от датата на ИМ, до окончателното изплащане на сумата.С определение от 29.05.2025г. е допуснато на осн. чл.214 от ГПК изменение на предявените искове :неизплатено трудово възнаграждение в размер на 8213,04лв., лихва в размер на 38,37лв.

1

За ответника не се явява представител в с.з.В срока за отговор е постъпило становище.

Съдът, след като се съобрази със становището на ищеца и събраните по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Безспорно между страните по делото е,че ищецът е работил в ответното дружество, като е заемал длъжността ****, като ТПО е прекратено със заповед от 19.02.2025г., на осн.чл.71, ал.1 от КТ.

Спорни по делото са въпросите дължи ли ответното дружество на ищцата претендираното трудово възнаграждение на основание чл.242 от КТ;мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение и в какъв размер.

По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.

Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото е допусната СИЕ, със задача на ВЛ , след като прегледа документацията при ответника да даде заключение за дължимото трудово възнаграждение.ВЛ е дало заключение, което е прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните.В заключението се посочва, че за процесния период са отразени суми :за месец декември 2024г.- чиста сума 3167,04лв., за януари 2025г. - чиста сума 3167,04лв., за месец февруари до прекратяване на ТПО- 1878,97лв. чиста сума за получаване.Посочва, че във ведомостите няма подпис за получател.

Съгласно чл.270, ал.3 от КТ изпълнението на произтичащото от писмен трудов договор задължение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и документ за банков превод по влог на работника.В случая не са представени такива доказателства.С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже,че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан за сумата 8213,04лв.При това положение следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 8213,04лв.-неизплатено трудово възнаграждение/чиста сума за получаване/, за 2 периода м.месец декември 2024г.- 19.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл.245,ал.2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.245,ал.2 от КТ разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително заедно с лихва,равна на основния лихвен процент за съответния период.ВЛ е посочило, че се дължи сума в размер на 38,37лв. върху ТВ от 3167,04лв. за декември 2024г. за периода 25.01.2025г.-25.02.2025г. Този иск като акцесорен по отношение на иска по чл.242 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата 38,37лв., върху ТВ от 3167,04лв. за декември 2024г., за периода 25.01.2025г.-25.02.2025г.

С оглед изхода на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото-500лв. адвокатско възнаграждение като се отчита , че са предявени два иска, фактическата и правна сложност на делото и не е направено възражение за редукция.На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС д.т. върху уважените искове в размер на 378,52лв. и разноски за вещо лице в размер на 120лв.

Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото трудово възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.242 от КТ във вр. с чл.128 от КТ ****, със седалище и адрес на управление ****, ****, **** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. И., ЕГН**********, сумата общо в размер 8213,04лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение/чиста сума за получаване/ за периода: м.декември 2024г. - 19.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-25.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.245, ал.2 от КТ ****, със седалище и адрес на управление ****, ****, **** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. И., ЕГН**********, сумата 38,37лв. обезщетение за забава върху ТВ от 3167,04лв./ чиста сума/ за декември 2024г. за периода 25.01.2025г.-25.02.2025г.

3

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ****, със седалище и адрес на управление ****, ****, **** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. И., ЕГН**********сумата от 500лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ****, със седалище и адрес на управление ****, ****, **** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 378,52лв. и разноски за вещо лице в размер на 120лв.

ДОПУСКА на осн.чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4